11 август 1973 г. Клайв Кембъл е 18-годишен диджей, артистичният му псевдоним е Kool Herc. Той организира парти в Бронкс, Ню Йорк. Нито един от гостите не подозира, че пише музикална история в тази нощ.
Ражда се едно субкултурно, социално-икономическо, политическо чудо. Музикалната му база са именно мисковете и изолирането на бийтовете от плочите, с които диджеят си играе майсторски.
По-късно чудото ще се нарича хип-хоп.
Ако човек се отърси от повърхностия и видим прочит на феномена - блясък, пари, гангстери, наркотици, агресия, полуголи тела - ще знае, че хип-хопът е субкултурна вселена и един от най-влиятелните катализатори на обществени промени в продължение вече на половин век.
Хип-хопът разказва истории, разбива табута и поставя социален контекст, задвижва емпатия и се превръща в гласа на малцинствени групи, които в различи исторически периоди просто го нямат.
Хип-хопът изиграва жизненоважна роля в комуникация, от която те имат нужда, и в битката за вниманието на младите, а оттам за бъдещето на обществото, пише Нелс Аби за британския "Гардиън" по повод годишнината от онова парти в Бронкс. Самият той е писател, издател и изследовател на хип-хоп движението.
Става въпрос за онези млади хора, които още преди да разберат какво представлява апартейд, империализъм или идеята за превъзходството на белите, чуват за тези проблеми в ритмичната улична поезия, гарнирана с бийт.
От парти в Бронкс до културно движение
Рапирането, миксирането, брейкденсът - уличният танц, който с развива заедно с музиката - и графитите се превръщат в четирите стълба на бунтарската хип-хоп култура. И скоро след рождението си на 11 август 1973 г. тя преминава от улицата към екрана, а водещите нюйоркски графити артисти по онова време - като Жан-Мишел Баския, който ще се нареди до едни от най-значимите съвременни артисти - се появяват в първото рап видео, излъчено по MTV - клип към парчето „Rapture“ на Blondie.
Хип-хопът си пробива път бързо, завземайки територии не само по върховете на класации, а и в култови музикални жанрове като рок музиката.
Хип-хоп версията на „Walk This Way“ на Aerosmith, която Run DMC създава през 1986 г., светкавично се превръща в сензация, а изпълнителите стават първите световни хип-хоп суперзвезди.
Популярността, която набира хип-хопът, го прави повече от „музиката на чернокожите“. Beastie Boys е групата, която записва първия номер едно рап албум в САЩ.
Социалният глас на хип-хопа
След като от хип-хоп културата излиза от "уличната" рамка, прекрачва и тази на сцената, за да стъпи на терена на политическите и социални проблеми.
Вдъхновена от движението „Black Power“ (клон на движението за граждански права в САЩ с фокус върху правата на чернокожите граждани) от 60-те години на миналия век, Public Enemy от Лонг Айлънд с песни като „Fight the Power“ дава гласност на проблемите, пред които са изправени младите чернокожи.
Парчето на Nas - N.Y. „State Of Mind“ – една от малкото рап песни, включени в Антологията на афроамериканската литература на Norton – се смята, че дава „толкова ясно изображение на живота в гетото, колкото снимка на Гордън Паркс или стихотворение на Лангстън Хюз“.
Рапът не пропуска да разкаже и историята на чернокожите жени чрез изпълнители като Куин Латифа (Queen Latifah), която се изправя срещу мизогинията с песни като „U.N.I.T.Y“, и Лорън Хил (Lauryn Hil)l, която с музиката си показа, че преживяванията на чернокожите жени имат значение.
„Мисля, че като носим знания на нашите хора, ние носим знания на всички останали хора и им позволяваме да знаят как сме живели. Това е насочено към черната култура, но е нещо, което всеки трябва да знае“, обяснява Хил в интервю преди време.
Златните години на хип-хопа
Периодът от края на 80-те до средата на 90-те години на миналия век се смята за златната ера на хип-хопа. През 1990 г. за първи път хип-хоп сингъл става номер едно в световните класации - благодарение на Ice Ice Baby на Vanilla Ice и утвърждава позицията на стила като един от най-касовите жанрове.
За легендите на рап музиката като 2 Pac и The Notorious B.I.G. може да се напише мимимум дисертационен труд, като парчета като „California Love“, „Changes“ и „Juicy“ са само капка в морето на култовата им история и влияние.
Ако продължим с Dr. Dre и Snoop Dogg дисертациите ще станат няколко.
Историята продължава да се пише през 1999 г., когато Lauryn Hill преодолява пропастта между хип-хопа и мейнстрийм популярната музика, като печели пет награди "Грами" за прочувствения и личен рап в албума „The Miseducation of Lauryn Hill“.
Преди края на хилядолетието, първата бяла мегазвезда на хип-хопа беше на път да се роди. Под менторството на Dr. Dre, Еминем направи гигантски пробив в хип-хоп културата. Тя отдавна не беше само за чернокожите, но вече и не се произвеждаше само от тях. Неговият мрачен хумор, политически некоректен език и бързото му редене на рими променят играта.
Наследството
Иновациите продължават да идват от пионери, включително OutKast, Kanye West, Tyler, the Creator и Kendrick Lamar, които превъръщат хип-хопа в изкуство с настъпването на дигиталната ера.
Ламар каза, че иска да каже "брутални" неща на запис, които "обществото може да не иска да чуе", докато "все още има силна връзка" със слушателите.
Албумът „To Pimp a Butterfly“, спечелил "Грами" и станал платинен през 2015 г. става своеобразен химн на неподчинението – с парчето „Alright“, предназначено за протестиращите поддръжници на „Black Lives Matter“ след убийството на Джордж Флойд.
Смъртта на 46-годишния афроамериканец, която беше резултат от полицейско насилие, предизвика голям обществен отзвук и придаде още по-голямо значение на борбата с расизма и насилието над чернокожите в САЩ. Това обяснява защо друга песен на изпълнителя “Damn” (2018 г.), която се явява своеобразно продължение на „Alright“, спечели награда "Пулицър".
Горе-долу по същото време канадецът Drake стана първият рапър, обявен за изпълнител на годината в класацията на Billboard „Hot 100“, благодарение на хитовата си песен „One Dance“.
Lil Nas X, един от най-големите гей рапъри, който обяви война на хомофобията, постави нов рекорд в американските музикални класации като се задържа цели 19 седмици на първото място с „Old Town Road“.
50 години хип-хоп: Какъв е резултатът
Доминацията на хип-хопа в радиото, стрийминг и класациите през последните години е неоспорима, както и влиянието му върху всичко - от съвременния мейнстрийм поп до комедията, филмите и модата.
Пътуването му от мазето в Бронкс през Лондон, Париж, Пуерто Рико докато обиколи целия свят е дълго, но ползотворно.
50-ият рожден ден на хип-хопа е до голяма степен празник на търговския успех и това е разбираемо.
Става въпрос за култура, която през годините е родила милиардери. От друга страна, истинското наследство и сила на хип-хопа се измерват не в позиции в класациите или в долари, а в спечелени и променени сърца и умове, пише Нелс Аби за "Гардиън".
Основният принос на хип-хопа е в промяната в мисленето на обществото - в предоставянето на пространство, в което онези, чиито права са били поругавани в миналото, да разказват собствените си истории със своите автентични и непримирими гласове.
А историята продължава да се пише и 50 години след 11 август 1973-та. И може би си заслужава следващия път да се разкаже повече за "бащата" DJ Kool Herc, който през май тази година беше въведен в Rock and Roll Hall of Fame за приноса си към музиката.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
