Huawei GT 2 Pro: Едно ревю в движение

Снощи часовникът на ръката ми ме попита дали да се ъпдейтне. Разреших му и се сетих да погледна и rolex-a, дали и той не иска актуализация. Майтап, разбира се, нямам rolex и изобщо никога не съм носил часовник. Нямам и обоняние за ултра луксозните стоки изобщо.

Хиляди левове за "престиж" са ми отвъд границите на здравия разум. Да не говорим, че престижът не е това, което беше. Не и сега. Епидемията, хаосът в света, популизмът, левите движения – контекстът не е като на конните състезания в Аскът през 60-те.

Вчера четох важна новина - трябва да имаш 5 симптома, за да те приемат в болница. Единият симптом е „сатурация“, разбирайте наситеност на кислород в кръвта. И си погледнах часовника – показваше здравословните 99% наситеност. Така поне надеждата, че не си болен, се запазва.

Часовникът е Huawei GT 2 Pro. Явно е имало и предишна версия - GT, но съм я пропуснал. За умни часовници чета, откакто се появиха преди 7-8 години, и никой никога не успя да ми привлече вниманието дори и само да поискам да го видя на живо.

Apple Watch определено не е за мъже, или поне – не точно. Другите ми изглеждат горе-долу еднакво посредствени и непрекъснато чета как батерията им свършва за един ден. Или за два дни, все едно.

Не знам дали съм таргет група на Huawei за GT 2 Pro, но това е първият часовник, който се задържа на ръката ми повече от 10 минути. Дизайнът е хем от тази година, хем доста прилича на класически луксозен часовник. Нещо като BMW 2002, ама произведено сега.

Тялото (ако така се казва) е направено от титан, цветът е метално сиво, може би има лек кафеникав оттенък. Каишката е от естествена кожа, специално обработена, за да не се поврежда при мокрене - също сиво-кафява.

Накратко, доста стилно устройство. Стъклото отгоре е сапфирено и това си личи и когато екранът свети, и когато е просто черна стъклена повърхност.

Сложих го на ръката си и го разхождах няколко дни, без да му обръщам особено внимание. Поглеждах час, пулс. Един ден спря да показва каквото и да било и си дадох сметка, че батерията му свърши. Но си дадох и сметка, че беше минала повече от една седмица. Е, това беше първото, което ме накара да погледна на часовника по-сериозно, вече почти като бъдещ потребител.

Второто събитие беше, когато мъкнех нещо с две ръце, някой реши да ми се обади по телефона точно в този момент, а аз се досетих, че мога да опитам да говоря направо от часовника. Не само че успях, но не затрудних нито себе си, нито събеседника си. Просто си казахме кой каквото имаше да казва и отсрещната страна изобщо не разбра, че не говоря от телефон.

Тези неща качиха GT 2 Pro високо в класацията на устройствата, които намирам за интересни. И започнах да го разучавам. В движение, разбира се, защото всичко и всички сме в движение.

Започнах да разбирам как спя, колко време е „дълбокият сън“, това добре ли е или зле, и т.н. Започнах да си следя нивото на стрес, теглото (по случайност и отдавна имам кантар на Huawei, който без проблем се свърза с Huawei Health – приложението, което визуализира доста ясно всички тези неща).

Видях, че има огромен списък от спортни дейности, които часовникът разпознава сам, следи различни показатели, прави бази данни.

За мен е достатъчно да има бягане и тенис. И има. Но има и плуване в басейн, плуване на открито (прави разлика между двете, явно), така е и с бягането, триатлон, гмуркане, ски, сноуборд, голф, та до екзотични спортове като като бойни изкуства и belly dancing.

Няма да ви занимавам с технически данни – можете да си ги намерите навсякъде. Машината работи, всичко ѝ е наред, бърза е, не досажда, а 8 дни след последното зареждане (безжично) батерията показва 56%.

Може да се носи с костюм, може и с анцуг.

Продуктът от това ревю е тестван от редакцията на boulevardbulgaria.bg. Съдържанието е редакционно, в партньорство с Huawei.