"Иде нашенската музика"

Ако искате да видите концентрат от всичко сбъркано в българската политика и културна индустрия за последните 20+ години, причинете си последното заседание на ресорната комисия в Народното събрание, което беше посветено на жалбата за 50% квотно излъчване на българска музика в БНТ и БНР.

Съдържателен разговор нямаше - нямаше и текст на законопроект, който да даде поне една капка смисъл на събранието.

За сметка на това, ще се наслушате на крясъци, обиди и смущаващи откровения за "свалените гащи" под игото на англосаксонския окупатор в продължение на два часа и 15 минути, докато най-накрая Александър Симов (БСП) прекрати заседанието и с отчаяние обяви "режим на свободен спор".

От едната страна на барикадата се оказаха Йорданка Христова, Силвия Кацарова, дует "Ритон" и Милена Славова, в комбинация с депутатка от "Възраждане", която не прави разлика между творческите съюзи и дружествата за управление на авторски права. Партията ѝ, оказа се, не смята и за необходимо да иска разрешение, когато използва музика на български изпълнители по митингите си.

Това не създаде притеснения сред представителната извадка на музикантите, дошла в комисията. Риториката им не се разминаваше драстично с тази на депутатите на Костадин Костадинов.

"На Евровизията нас ни отсвириха, макар че песента беше на английски език. Дори не ни пуснаха на втори тур. Украинците пяха на украински и тяхната песен мина, може и да спечели дори. Тука са ни окупирали и всички радиа си пускат каквото искат. Как ще се състезаваме, когато нямаме условия да творим спокойно? 50% квота е малко - всичко трябва да е на български език", казва Йорданка Христова.

Здравко Желязков от "Ритон" е още по-гневен: "В момента са ни поробили културно - когато поробиш един народ интелектуално, не ти трябва войска, той става васал. Пристигат Чукич, Мукич, Цитакис, Митакис от съседните държави, които са ни заляли със своята музика, и залите са препълнени. Защо? Защо?...".

"Младата аудитория да си слуша другите радиа - БНР се слуша от жената, от бабата, която като се върне от полето или градината, си пуска радиоточка БНР. Онзи ден бях в Търговище, пяла съм на 5000 души. Как може да знаят моите текстове? Може ли туркинята да се бори за българско в собствената си родина България?", пита Силвия Кацарова

Виолета Гюлмезова: "Пуснете по националното радио нашата песен, хората ще решат тя харесва ли се или не. А не да чуваме само английска музика. Ние сме 40 години на сцена, сами се борим за всичко. И в тази демокрация, откакто дойде, ние сме просяци, за да направим концерт".

Вярно, ако публиката решава, дует "Шик" отново няма да вземе ръка. Най-слушаната музика в YouTube за България в момента e на Фики, Торино и Пашата, Преслава и Гери-Никол. В Spotify Хари Стайлс и Кендрик Ламар се конкурират малко по-успешно с Емилия и Галена.

От другата страна - Ицо Хазарта се оказа самотен воин срещу кампанията за "спасителни пояси за некадърници" с административни квоти: "Когато съм правил хубави песни, съм изкарвал хубави пари. Когато не съм правил хубави песни, не съм се карал по комисии, за да искам със закон моята тъпа песен да се върти".

"Всякакви ограничения и квоти са нещо неправилно. Съвременната българска музика в огромната ѝ част е отвратителна, освен това няма никакъв белег на това, че е българска. Съвременната българска музика е с бийтове, купени по 20 евро, с простотии в речитатив. Ако се въведат квоти наред с чалгията, тази простотия ще бъдат длъжни да я въртят по БНТ и БНР. Тя няма белезите на тематично българска музика. Няма и стойност. Ако има стойностна българска музика, в огромната си част тя е правена преди няколко десетилетия", коментира той.

На предложението му да се гласуват стимули, но само за произведения, свързани с автентичния български фолклор, последва критична реакция от естрадата:

"Нашата народна музика има пътеки и реализация в чужбина, а ние къде имаме тези реализация?".

За дързостта си депутатът от "Продължаваме промяната" едва не получи намаляване на оценката за поведение и строго мъмрене пред строя, но му се размина само със снизходително предизвикателство: да "направи едно четене на партитура" или да каже "кой е авторът на "Шаро и първият сняг". Уви, Хазарта предвидливо бе приключил участието си в дебата малко след изтичането на първия час.

Всички останали депутати се оказаха алтруистични поддържници на "нашенската музика". Нищо, че по всеобщо признание парламентът обсъжда кой е виновен за изпадането ѝ от ефир в продължение на 18 години и все не решава как да я компенсира.

Насред спора се роди и истината. БНТ и БНР срамежливо обясниха, че и в момента изпълняват желания процент за българска музика в ефира си (42% при БНР и над 65% в БНТ).

Защо "легендите" не виждат полза от това - не стана ясно. Защо си представят, че ще я видят с намесата на "Възраждане" - също. Защо защитават партийна кауза, без тази партия да е внесла в Народното събрание конкретните им искания в законопроект - никой не успя да отговори.

Стана ясно, че българската музика не е българска, ако няма текст на български език, а и да е композирана, изпълнена и изпята от българи - не заслужава специална квота, ако лириката е чуждоезична.

Но не стана ясно дали авторите на "Чупя врати, паля коли, че друг те пипа чуя ли" ще могат да ползват същите преференции като авторите на "Големият кораб минава" - всички мълчаливо прехвърлиха отговорността за дискриминацията на поп фолка (като музика, която не е обществено полезна, по Тома Биков) върху редакторите в обществените медии.

Това, което стана ясно, е, че БНТ излъчва толкова голям процент българска музика, защото е "бедна телевизия и няма пари да купи сериали като другите, затова върти стари продукции".

Но не стана ясно дали публиката на националната телевизия и радио се радва на качеството, което ѝ предлагат. Във всеки случай - никой няма намерения да я попита.