Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
През последните дни летях над цяла Европа, после над Гренландия и Канада и накрая над САЩ, за да пристигна в петата икономика в света - Калифорния.
Летях в облаците на просперитета и мира. И на свободата. И се чудех какво му става на точно този свят - нашия свят на Европа и Америка.
Доскуча ли му, че скоро не е имало революции? Забрави ли за пореден път, че много, много рядко революциите не изяждат революционерите?
Често си мислим, че познаваме Америка. За САЩ става дума. И се учудваме на някои неща, които стават там, и нерядко си ги тълкуваме малко опростено или - най-често - както ни е удобно.
Доналд Тръмп е добре известен и едва ли можем да добавим нещо ново за него. Той иска да е най-великият президент и всички да му носят дарове, защото САЩ са с най-силната армия и с най-сериозните технологии и иновации. Той винаги атакува, винаги е прав - грешат другите.
Някога са носили дарове на императори, султани и крале. Но най-често защото те лично са постигнали своята сила и просперитет. В случая с Тръмп нито военната, нито икономическата мощ на САЩ имат нещо общо с него.
Колоси като Рузвелт, Айзенхауер, Рейгън, Клинтън са прокарвали политики, довели сега до тези 30 трилиона долара брутен вътрешен продукт (БВП) на САЩ. Колос като Дън Сяо Пин стои в основата на 18-19 трилиона долара БВП на Китай. Могъщи лидери като Чърчил, Аденауер, Де Гол, Тачър, Кол, Хавел, Валенса и други са в основата на свободата в Европа и икономика с 20 трилиона долара БВП.
На този фон следва странният въпрос, добре формулиран тези дни:
Как може Европа с 500 милиона души население да се моли на малко над 300-милионните САЩ да я защитят от 130-милионна Русия, чийто БВП е едва 2 трилиона долара – или 10 пъти по-малък от този на Европа?
Отговорът вероятно е: Така решил Хари Труман при подписването на договора за НАТО на 4 април 1949 г. И понеже стана дума за НАТО - да припомним как е създаден.
- Всичко започва с Договора от Дюнкерк, подписан от Франция и Обединеното кралство на 4 март 1947 г. след края на Втората световна война и началото на Студената война. Това е договор за съюз и взаимна помощ в случай на възможни атаки от Германия или Съветския съюз.
- През март 1948 г. този съюз е разширен в Договора от Брюксел, за да включи Белгия, Нидерландия и Люксембург, образувайки Организацията на Брюкселския договор, известна като Западния съюз.
- Преговорите за по-широк военен съюз, който може да включва Северна Америка, също започват тогава в САЩ, чиято външна политика съгласно доктрината Труман насърчава международната солидарност срещу действия, които Щатите смятат за комунистическа агресия - например държавния преврат от февруари 1948 г. в Чехословакия.
Запомнихте ли - да насърчава международната солидарност срещу агресията!
Освен това през 1948 г. започва планът „Маршал“ - американски пари за възстановяване на Западна Европа. Тези пари са заем. САЩ трябва да пазят държавите, които трябва да го върнат. Заемът на Великобритания например е за 60 години. Изплатен е окончателно през 21 век. Лондон и Вашингтон са близки, приятели са, но договорът си е договор.
Така се стига до подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. от държавите членки на Западния съюз плюс САЩ, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия. Този договор има 14 члена и е само 4 страници (справка: книгата на Питър Апс “Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО”).
Кой в крайна сметка спечели от този план „Маршал“ – пари назаем - НАТО или Съюзът за въглища и стомана в Европа, който се превръща в ЕС и в него е и България?
Може би в човешката история няма по-уникални процеси, години, договори - всички участници спечелиха. ВСИЧКИ. От двете страни на Северния Атлантик.
Над 45% от БВП на света се създава тук - на под 20% от сухоземната територия на Земята, при това ако включим арктическите недостъпни територии на Канада, Скандинавието, Гренландия. Ако икономически ги пренебрегнем, вече сме на под 15% от сухоземната територия.
Следващият въпрос обаче е:
След Епохата на революциите идва ли глобалната Епоха на автократите (по едноименната книга на Гидеон Рахман) и навлизаме ли в Революцията на милиардерите?
Нека да погледнем към модела на Тръмп - Мъск в икономиката. Целта е да се възстанови индустриалният капацитет на САЩ, да се намали държавната, щатската, общинска бюрокрация/администрация, да се намали държавният дълг. Да се намали силата на долара (спрямо другите валути), за да са по-евтини американските стоки, които се продават в чужбина, а така да се увеличи износът и в САЩ да влизат повече пари. Търговският дефицит с други страни да се превърне в търговски излишък. Поне това бе обяснено преди изборите.
Един подход по посока към целта според Тръмп е увеличаване на вносните мита върху стоки и материали за всички силни икономики по света. Особено за тези, с които САЩ отчитат търговски дефицит. Резултатът - контрамита, сриване на доверието към САЩ, прекратяване на договори и драстичен спад на цените на акциите на американската борса. Последното се оказа доста важно.
Има желязно правило - купуваш акции, когато пазарът върви надолу, и продаваш, когато върви нагоре.
Уорън Бъфет – най-известният и най-богатият инвеститор в акции в САЩ, който не е привърженик на Тръмп, но е гениален в умението на прогнозира пазара, два месеца преди изборите продаде акции от американски компании за стотици милиарди долари и сега има стотици милиарди в брой (твърди се за 350 млрд. долара в банки). Той следи политическите и икономическите стъпки и когато реши, че вече е време, ще започне да купува евтино. И не е само той.
Това правителство на Тръмп е основно от милиардери. Не от политици както първия път, а от милиардери. Без да включваме Илон Мъск, членовете на правителството имат богатство от общо над 25 млрд. долара (за сравнение политиците в правителството при Джо Байдън имаха общо под 500 млн долара – разликата е 50 пъти). Едва ли настоящите ще пропуснат да правят печалби. Нали трябва да бъдат наградени за подкрепата?
Друг важен момент е съкращаването на държавните разходи, за да се намали огромният дефицит на САЩ, да се освободят хора, които да отидат на пазара на труда и да има кадри за евентуалната нова индустриализация, да се въведат масово електронните услуги и да се върви към идеята на милиардерите. А тя е почти да няма държава, те да поемат част от дейностите и проблемите да се решават с преговори и сделки. Те това знаят и това искат да правят. Ще доведе ли то до просперитет на държавата?
Няколко големи и мъдри екипа, клубове, приятелски кръгове на високи нива внимателно обсъждат основните сегашни и предстоящи проблеми на света много общо разпределени в три групи:
- Войната и мира
- Икономика и изкуствен интелект
- Биология/имунология/медицина и ДНК/РНК изследвания и технологии, продължителност на живота и качество
За стандартна индустриализация не говорим. Става дума за услуги. Всякакви услуги за комфорта на хората. В икономиката на САЩ услугите са 80%, а чисто индустриалните дейности са под 10%. От ИТ, финанси, развлечение и други нематериални услуги търговският баланс на САЩ със света е силно положителен. Животът на младия Тръмп е бил във време на индустрия и строителство на сгради на придобита/присвоена земя. Затова го тегли към огромната земя на Гренландия. Светът обаче е друг вече.
Един малък пример - едни маратонки се произвеждат за 25-30 долара (индустриалната част на продукта) и се продават за 100 долара (70 долара са нематериалната част - дизайн, маркетинг, търговски надценки и други).
За съжаление и Япония, минала през огромни мита за чужди стоки и материали ( което САЩ сега прави) и постигнала в края на 20 век огромен индустриален прогрес, вече по-скоро върви назад. Не върви по-бавно напред, а върви назад. Европа и по-специално Германия се бие като луда за автомобилните си заводи (да, трябва да ги има) и проспа ИТ революцията. SAP - най-голямата ИТ компания в Европа - е някъде във втората десятка в света. Дори ако сравните апликациите на авиокомпаниите „Луфтханза“ (Германия) и на „Юнайтед еърлайнс“ (САЩ), разликата в полза на „Юнайтед“ е очевидна.
Намаляването на директно заетите в индустрията се случва навсякъде по света - заради роботизирани технологии и модернизации в индустрията и заради отлива на работна ръка към услугите, които нарастват както като обем, така и като заплащане. Случва се дори в Япония и Германия, които бяха светила в края на 20 век.
Това не е поход срещу индустрията - просто тя се променя. Но спомените на Тръмп за нея - не.
В основата сега са знанията.
На автократи като Тръмп, вицето му Джей Ди Ванс и хора около тях обаче не има харесва свободата. А тя най-вече идва от университетите. Примери много. Такива са дори България през 1989-а и 1990-а и Сърбия през 2025-а. Според различни агенции класациите за най-добри университети в света показват, че 65-75% от челните места са заети от американски университети. Ванс през 2021 г. обяви война за университетите. Професорите са врагове. Те създават знания и възпитават свобода.
Вече мина първата четвърт на 21 век. Научният прогрес (така се казваше по време на младия Тръмп и младия Путин) е невиждан. И изведнъж милиарди долари за фундаментални и приложни изследвания в САЩ се съкращават. Националният институт за здраве и Националната фондация за научни изследвания подкрепят развитието на науката и технологиите заедно с много частни институции и фондации. Тази екосистема създаде всички чудеса на ума, дошли от Америка. А те май са почти всички в света. Това важи особено за ваксините, за борбата с рака и другите болести. Над 50% от научните изследвания в тези области в топ университетите и частните стартъпи идват от тези институции.
Тези изследвания се отплащат многократно. Но са врагове за Ванс, работят неправилно или излишно според министъра на здравето Кенеди (каква семейна драма!) и пречат дори на Илон Мъск, на когото, за да отиде на Марс, точно този тип изследвания са му необходими.
Разбирането и данните за живот в орбита са животоспасяващи. Пример са двамата астронавти, престояли неподготвени девет месеца в Международната космическа станция, вместо 2 седмици. Атаката срещу науката в САЩ е много по голям удар дори от мита, ниски данъци, действията спрямо Гренландия, Панама и кой ли не. Какво ще копаеш, добиваш, преработваш и произвеждаш за най-фината индустрия без наука? Какъв Марс, дори каква „Тесла“ без наука. Както пишеше на плакат на млада жена по време на националния протест на учените - “Science is not silence” - Науката не е мълчание. И не само науката.
За тези две големи теми - икономика и изкуствен интелект и имунология/медицина/здраве - трябват много, много знания и умения да управляваш неизвестни процеси. За да се успее в тези сфери трябват дух и енергия. Това е духът на свободата и предприемчивостта, освободен от енергията на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Духът на конкуренцията, а не духът на митата, държавните протекции, данъчните ваканции.
Е, понякога и духът има нужда от подкрепа - дори финансова, но преди това трябва да го има. За да върви светът напред и дори извън Земята. Но Тръмп и Путин са останали в първата половина на 20 век.
От нас зависи.
А за войната и мира – следващия път.
Авторът Свилен Спасов е доктор на техническите науки и член на Европейския съвет за външна политика. Създател е на пoредицата книги “Власт и отговорност”, заедно с издателство "Сиела". Работил е по/за проекти с "Шел" (Холандия), "Уестингхаус" (САЩ), "Камел Леърд" (Великобритания) , "МакДермот" (САЩ)
