Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Хората, които спират инжекциите за отслабване като Mounjaro или Wegovy, възвръщат свалените килограми до четири пъти по-бързо в сравнение с тези, които прекратяват традиционна диета и физическа активност, показват нови изследвания, цитирани от BBC.
Данни, публикувани в British Medical Journal, сочат, че при употреба на тези медикаменти хората губят средно около една пета от телесното си тегло. След спирането им обаче килограмите се връщат със средно темпо от около 800 грама на месец, което означава, че за приблизително година и половина пациентите се връшат в изходна позиция - отпреди лечението. „Хората, които използват тези лекарства, трябва да са наясно с риска от бързо възстановяване на теглото след края на терапията“, предупреждава д-р Сюзън Джеб от Оксфордския университет в коментар пред BBC.
Инжекциите за отслабване като Mounjaro и Wegovy са сред най-широко използваните медикаменти за лечение на затлъстяване. Mounjaro действа върху два хормона, които контролират апетита, GLP-1 и GIP, и в клинични проучвания е свързан със средна загуба на около 21% от теглото. Wegovy влияе върху един от тях (GLP-1 )и води до средна загуба на тегло от около 15% за малко повече от година. В края на 2025 г. беше одобрен и вариант на Wegovy под формата на хапче, който излезе на пазара в САЩ в началото на 2026 г.
И двете лекарства се отпускат само по лекарско предписание. Mounjaro и Wegovy са налични в аптечната мрежа в България. Цената на месечната терапия може да варира значително и често надхвърля 400-500 лв., като медикаментите не се покриват от НЗОК, когато се използват с цел отслабване.
Д-р Сюзън Джеб от Оксфордския университет уточнява, че изводите се основават на данни от клинични изпитвания, а не от реалната практика, и че са нужни още изследвания за дългосрочните ефекти на новите инжекции за отслабване.
Анализът обхваща 37 проучвания с над 9 000 пациенти, в които се сравняват инжекциите за отслабване с диети или други лекарства. Само осем от проучванията са проследявали лечението с по-новите лекарства като Wegovy и Mounjaro, и то за период до една година след спирането им, затова резултатите са ориентировъчни.
Изследователите отбелязват още, че хората, които отслабват чрез диета, обикновено губят по-малко тегло, но след това килограмите се връщат по-бавно - средно с около 100 грама на месец, макар че има разлики при отделните хора.
Британската здравна служба (NHS) препоръчва инжекциите за отслабване за хора с наднормено тегло и свързани здравни рискове, а не за тези, които просто искат да свалят няколко килограма. Медицинските насоки посочват, че терапията трябва да бъде съпътствана от промени в начина на живот, здравословно хранене и физическа активност, с цел по-дълготрайно задържане на ефекта. Много специалисти смятат, че лечението следва да се разглежда като дългосрочно заради риска от повторно напълняване.
Пациенти, които са прекратили лечението с инжекциите, сравняват усещането след това с „натискане на копче“ - апетитът се връща бързо и контролът върху храненето става по-труден.
Жена описва пред BBC преживяването така: „Все едно нещо се отвори в съзнанието ми и ми каза: Яж всичко, хайде, заслужаваш го, защото толкова дълго си се въздържала.’“
Според д-р Адам Колинс, експерт по хранене от Университета в Съри, начинът, по който инжекциите влияят на мозъка и организма, може да обясни защо връщането на теглото се ускорява след спирането им.
Лекарствата действат, като имитират естествен хормон в тялото - GLP-1, който участва в контрола на апетита и усещането за ситост.
„Когато в продължение на дълго време организмът получава изкуствено високи нива на този хормон, е възможно да започне да произвежда по-малко от него сам и да реагира по-слабо на действието му“, обяснява Колинс.
„Докато терапията продължава, това не създава проблем. Но след прекратяването ѝ този механизъм вече не действа и апетитът става по-труден за контрол, което увеличава риска от преяждане.“
Рязкото спиране на терапията е сериозно предизвикателство, казва Колинс. По думите му проблемът се задълбочава, когато човек е разчитал единствено на действието на GLP-1 медикаментите, тоест на изкуствено потискане на апетита, без да е изградил хранителни или поведенчески навици, които да помогнат в дългосрочен план.
По последни оценки на изследователи от University College London около 1,6 милиона възрастни във Великобритания са използвали тези инжекции през изминалата година, като в повечето случаи те са били изписани от частни лекарски практики, а не чрез британската държавна здравна система (NHS).
Още 3,3 милиона души заявяват, че биха проявили интерес към т.нар. „инжекции за отслабване“ през следващата година. Това означава, че един на всеки десет възрастни или вече ги е използвал или би искал да го направи, показват национално представителни проучвания от първото тримесечие на 2025 г., финансирани от Cancer Research UK.
Употребата е била два пъти по-честа сред жените в сравнение с мъжете и по-разпространена сред хората в 40-те и 50-те им години.
На този фон проф. Навийд Сатар от Университета в Глазгоу посочва, че инжекциите могат да имат и реални здравни ползи, тъй като водят до бързо намаляване на теглото.
„Възможно е дори това човек да поддържа постигнатото тегло в продължение на две до три години след краткосрочна употреба на инжекциите да допринесе за забавяне на уврежданията на ставите, както и на сърцето и бъбреците. За по-категорични изводи обаче са необходими по-големи и по-дългосрочни изследвания“, отбелязва той.
По думите му продължителната употреба на тези лекарства в рамките на три до четири години позволява запазване на постигнатия резултат спрямо изходното състояние - ефект, който обикновено не се постига само с промени в начина на живот, тъй като много хора с времето отново напълняват.
От Novo Nordisk, компанията производител на Wegovy, посочват, че тези данни и наблюдения подчертават хроничния характер на затлъстяването и показват, че за поддържане на подобренията в теглото и общото здраве е необходимо продължаващо лечение, подобно на управлението на други хронични състояния като диабет или хипертония.
