ИПИ: Почти 50% от учениците в професионални гимназии няма да работят това, за което са учили Снимка: © Getty Images

България продължава да обучава хиляди младежи в професионални гимназии по специалности, които не се търсят от работодателите.

Става дума за остарели и ненужни широко професии като някои селскостопански дисциплини или други специалности в хотелиерството и ресторантьорството с относително ниски разходи за обучение.

Това води до бъдеща ситуация, в която почти 50% от днешните ученици в професионални училища няма да работят това, за което са учили.

Прогнозата е на Института за пазарна икономика в новото им изследване за съответствието между предлагането и търсенето на работници със средно професионално образование. Показателят за 2024 г. е 53,1 т. от максимални 100, като се вижда леко понижение спрямо 2023 г.

Данните на областно ниво показват най-високо припокриване между предлагане и търсене на кадри с професионална квалификация в Добрич (62.9 т.), Сливен (62,4 т.) и София (59,4 т.).

Добрич е с високи показатели заради големия брой на прием на ученици в селскостопански специалности и сравнително голям брой заети. В Сливен това се дължи на сектора на промишлеността. В София - на информационните технологии и транспорта.

Индексът на ИПИ разглежда 6 основни направления, в които предстои да учат близо 22 000 български ученици:

  • селско стопанство
  • преработваща промишленост
  • строителство
  • транспорт
  • хотелиерство и ресторантьорство
  • информационни и комуникационни технологии

Според данните на института - около 10 000 от тях няма да работят по специалността си, ако структурата на икономиката се запази подобна в следващите 5 г.

Изключението може да е в IT-сферата, където в момента има многократно повече места в професионални гимназии, отколкото се търсят специалисти със средно образование.

Ако след 5 г. секторът се разшири значително, за да поеме завършващите гимназисти с професионална диплома, тогава картината може да се промени. Но всичко зависи от това дали работодателите ще търсят служители със средно образование или висшисти.

Отварянето на нови места за прием в IT-специалности в гимназиите не е гаранция за запълване на недостига на кадри в сектора.

Професионалното средно образование все пак остава вторият най-сигурен път към намиране на работа след завършването на университет.

Заетостта при тях е почти 80% (при 90,2% при висшистите), а безработицата е под 4 на сто.

Около 1/3 от всички заети в българската икономика са хора с професионална квалификация.

Преработващата промишленост е икономическата дейност с най-висок дял на заетите с придобита професионална квалификация, но приемът представлява само 13% (около 5000 ученика за настоящата година).

Причина за голямото несъответствие може да се търси в това, че част от средните специалисти, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията.

Сходна е и ситуацията в сектор "Строителство" и "Транспорт".

Преработващата промишленост има толкова много клонове и различни специфики, че е трудно да се създават паралелки по отделни специалности за всяко производство. В този случай работодателите биха наели средни професионалисти и от други направления и в последствие биха ги обучили за конкретната работа.

Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо.

В специалностите извън избраните шест сектора през учебната 2023/2024 г. местата са над 15 хиляди и обхващат стотици специалности и професии.

Около 1,5 хиляди ученици са приети в професиите „Електротехник“ и „Електромонтьор“. Над 2 хиляди са тези, които ще се обучават на квалификация в професиите „Техник по транспортна техника“ и „Монтьор по транспортна техника“.

Има и значителен брой места за професионална подготовка в сфери, които на пръв поглед не предполагат пет години специализирано професионално образование като „Фризьор“, „Козметик“ и „Маникюрист-педикюрист“ (общо над 600 места), „Брокер“ (близо 150 места), „Сътрудник в малък и среден бизнес“ (над 250 места), „Продавач-консултант“, „Офис мениджър“, „Помощник-инструктор по фитнес“ – все специалности, чиято подготовка на кадрите не изисква скъпа и специфична техника.

Съществуването на тези специалности и обхватът им подсказва, че училищата, отчитащи и стимулите в системата за финансиране на средното образование, се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса, казват от ИПИ.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Радан Кънев: ПП-ДБ няма политическо бъдеще в сегашния си вид

Трудната задача е да се запази единството и да се направи промяната

15:25 - 16.06.2024