България продължава да обучава хиляди младежи в професионални гимназии по специалности, които не се търсят от работодателите.
Става дума за остарели и ненужни широко професии като някои селскостопански дисциплини или други специалности в хотелиерството и ресторантьорството с относително ниски разходи за обучение.
Това води до бъдеща ситуация, в която почти 50% от днешните ученици в професионални училища няма да работят това, за което са учили.
Прогнозата е на Института за пазарна икономика в новото им изследване за съответствието между предлагането и търсенето на работници със средно професионално образование. Показателят за 2024 г. е 53,1 т. от максимални 100, като се вижда леко понижение спрямо 2023 г.
Данните на областно ниво показват най-високо припокриване между предлагане и търсене на кадри с професионална квалификация в Добрич (62.9 т.), Сливен (62,4 т.) и София (59,4 т.).
Добрич е с високи показатели заради големия брой на прием на ученици в селскостопански специалности и сравнително голям брой заети. В Сливен това се дължи на сектора на промишлеността. В София - на информационните технологии и транспорта.
Индексът на ИПИ разглежда 6 основни направления, в които предстои да учат близо 22 000 български ученици:
- селско стопанство
- преработваща промишленост
- строителство
- транспорт
- хотелиерство и ресторантьорство
- информационни и комуникационни технологии
Според данните на института - около 10 000 от тях няма да работят по специалността си, ако структурата на икономиката се запази подобна в следващите 5 г.
Изключението може да е в IT-сферата, където в момента има многократно повече места в професионални гимназии, отколкото се търсят специалисти със средно образование.
Ако след 5 г. секторът се разшири значително, за да поеме завършващите гимназисти с професионална диплома, тогава картината може да се промени. Но всичко зависи от това дали работодателите ще търсят служители със средно образование или висшисти.
Отварянето на нови места за прием в IT-специалности в гимназиите не е гаранция за запълване на недостига на кадри в сектора.
Професионалното средно образование все пак остава вторият най-сигурен път към намиране на работа след завършването на университет.
Заетостта при тях е почти 80% (при 90,2% при висшистите), а безработицата е под 4 на сто.
Около 1/3 от всички заети в българската икономика са хора с професионална квалификация.
Преработващата промишленост е икономическата дейност с най-висок дял на заетите с придобита професионална квалификация, но приемът представлява само 13% (около 5000 ученика за настоящата година).
Причина за голямото несъответствие може да се търси в това, че част от средните специалисти, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията.
Сходна е и ситуацията в сектор "Строителство" и "Транспорт".
Преработващата промишленост има толкова много клонове и различни специфики, че е трудно да се създават паралелки по отделни специалности за всяко производство. В този случай работодателите биха наели средни професионалисти и от други направления и в последствие биха ги обучили за конкретната работа.
Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо.
В специалностите извън избраните шест сектора през учебната 2023/2024 г. местата са над 15 хиляди и обхващат стотици специалности и професии.
Около 1,5 хиляди ученици са приети в професиите „Електротехник“ и „Електромонтьор“. Над 2 хиляди са тези, които ще се обучават на квалификация в професиите „Техник по транспортна техника“ и „Монтьор по транспортна техника“.
Има и значителен брой места за професионална подготовка в сфери, които на пръв поглед не предполагат пет години специализирано професионално образование като „Фризьор“, „Козметик“ и „Маникюрист-педикюрист“ (общо над 600 места), „Брокер“ (близо 150 места), „Сътрудник в малък и среден бизнес“ (над 250 места), „Продавач-консултант“, „Офис мениджър“, „Помощник-инструктор по фитнес“ – все специалности, чиято подготовка на кадрите не изисква скъпа и специфична техника.
Съществуването на тези специалности и обхватът им подсказва, че училищата, отчитащи и стимулите в системата за финансиране на средното образование, се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса, казват от ИПИ.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
