На пръв поглед - България е на една ръка разстояние от еврото.
Държавата влезе в "чакалнята" на еврозоната преди малко повече от година. Директният банков надзор на ЕЦБ над българските банки започна да действа от 1 октомври 2020. Постигнатото се смята за историческа стъпка напред в бъдещето на България.
Една година по-късно (и след две неуспешни издания на Народното събрание) медия като Der Spiegel започна да лансира хипотези, че може би "не е толкова добра идея България да се присъедини към общата валута" заради неконтролируемата корупция и цитира германски политици и икономисти, които развиват сценарии как страната можела "бързо да се превърне в нова Гърция".
Критична реакция от страна на София не последва - нито от новото служебно ръководство на Министерството на финансите, нито от доскорошния министър Асен Василев (той е споменат като един от събеседниците на журналистите от Spiegel), нито от финансовите екипи на най-големите политически сили в страната.
Какво всъщност мислят Асен Василев и Кирил Петков по въпроса с присъединяването на България към еврозоната?
Докато беше служебен финансов министър, Василев завърши проекта за Национален план за въвеждане на еврото, който потвърждава индикативния срок 1 януари 2024 за смяна на лева. Планът е краткото описание на всичко, което трябва да се свърши в следващите 3 години за постигане на тази цел.
Извън изпълнението на функциите си като министър обаче Василев има по-особена позиция за еврото. Част от нея стъпва на идеята, че е нужен "широк обществен дебат, за да разберат хората какво означава това, за да препотвърдим избора си, че искаме да влезем в еврозоната, за да сме абсолютно наясно това как се случва" (пред "Дневник", 16 юли).
Попитан отново дали има опасения относно срока, Василев отговаря отрицателно, но повтаря, че "обществото трябва да направи наистина информиран дебат и да вземе информирано решение".
През август Асен Василев все пак добавя още един елемент към съображенията си за членство в еврозоната - и въвежда мотива за т.нар. "усмирителна риза".
В интервю за Дир.бг Василев признава, че "като макроикономически зависимости и възможности за въздействие на пазара", на практика България е част от еврозоната, но не се възползва от всички възможни блага (например, компаниите износители генерират излишни такси за превалутирането от лев в евро, има разлики в цената на кредитите в двете валути и др.).
Той потвърждава и че "до голяма степен влизането ни в еврозоната не би се отразило драстично на икономиката, защото ние сме вързани с еврото вече повече от 20 години".
Асен Василев обаче казва следното:
"Моментът, в който трябва да влезем в еврозоната, е моментът, в който имаме достатъчно силни институции, които няма да позволят премахването на валутния борд и изведнъж да се освободи възможността правителството на България да трупа прекомерно дефицит... Влизайки в еврозоната без такава "усмирителна риза", шансът да тръгнат едни огромни публични харчове и трупане на дълг всъщност е доста голям".
В момента БНБ е ограничена по закон, като не може да печата пари безконтролно и не може да предоставя кредити и гаранции на правителството. Тя не може и да закупува дългови инструменти, емитирани от българската държава и общините, както и от други институции, организации и предприятия от публичния сектор. Няма право и да кредитира произволни банки, освен ако не възникне заплаха за стабилността на цялата банкова система, и то в определени срокове и до определен размер.
Съществуват и законови ограничения за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, за процента на допустимия годишен бюджетен дефицит, за номиналния размер на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" и др. - те са част от Закона за публичните финанси.
В Проектоплана за приемането на еврото от юли 2021 г. са заложени задачи като разработване на лого на кампанията до 2024 г. и раздаване на стикери "Честен търговец" за магазините, които не "закръглят" цените при смяната на валутата, но не се споменават детайлите по конкретните законови промени за "усмирителната риза", за които Василев призовава.
Анализ на ИПИ от 2018 г. определя като "мит" идеята, че правителството ще харчи повече и по-безотговорно след присъединяването към еврозоната (или че ако поиска, правителството не може да харчи безразборно и сега, ако си осигури достъп до евтино външно финансиране).
Авторите на доклада посочват, че "както дисциплиниращия ефект на пазарите, така и нововъведените административни мерки за наблюдение, превенция и корекция на фискални, финансови и икономически затруднения на страните членки правят провеждането на безотговорна фискална политика изключително трудно". И още: "Дори в определени години политици да се поддадат на популистки изкушения, то може да се очаква ефектите от това да са краткотрайни и бързо да последва корекция предвид множеството инструменти за наблюдение и съгласуваност при провеждането на политики на национално ниво".
Спорна тема е и каква е идеята на Асен Василев зад настояването за дебат, с който "да препотвърдим избора си" за приемането на еврото след 3 години.
Присъединяването към обща европейска валута е част от приоритетите на България от началото на преговорите за членство в ЕС. Всяка партия, печелила парламентарни избори в последните 15 години, е потвърждавала тази линия на поведение чрез бюджетната си политика.
Този консенсус е и част от валутния борд. Общата сума на паричните задължения на БНБ (сред тях са и всички банкноти и монети в обращение) не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, а левовият еквивалент е функция от курса на еврото.
Аналитичните колебания около "препотвърждаването" на този избор досега се използват доста елементарно от играчите в популистката (и проруската) част на политическия спектър.
Референдум "за и против еврото" е в менюто на партии като "Воля", "Възраждане" и "Атака" от години, но повишаването на финансовата компетентност по въпросите на общата валута няма нищо общо с мотивацията им.
В комбинация с медийната тежест на либертарианското крило и спорадичните включвания на проф. Стийв Ханке в публичния дебат за "силата на лева" - това доведе до пълна обществена истерия в началото на 2020 г., когато кабинетът на Бойко Борисов едва не се отказа от членството в ERM II заради натиск от страна на групи с общ интерес "Не на еврото".
По ирония, не информираният дебат, а извънредните обстоятелства около пандемията бяха силата, която все пак даде тласък на решението през лятото на 2020.
Ако можем да си вземем урок от тотално провалената държавна кампания за масово ваксиниране в България, то е, че най-авторитетните експертни гласове нямат шанс в потопа от дезинформация, а ведомствената апатия може да съсипе една от най-важните здравни политики в страната.
Стабилността на валутата на България засяга всеки гражданин на страната, независимо дали инвестира и работи, дали си плаща данъците, дали създава добавена стойност или не притежава елементарна финансова грамотност.
Липсата на последното е главната заплаха зад всички добронамерени призиви за информиран избор. Той би трябвало да е част от доверието в компетентното лидерство в сферата на икономиката и финансите, за което всички големи партии - но най-вече лидерите на "Продължаваме промяната" - претендират преди изборите. Няма по-добър моментът за ясни отговори: За или против еврото на 1 януари 2024?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
