Искрен Митев: Тъжно е да гледаш колко "несвободни" хора има в парламента

Чувството за хумор и самоирония сякаш не е най-често срещаното качество сред политиците. Или поне не е сред качествата, които демонстрират пред публика. Искрен Митев от "Продължаваме промяната" разчупи това схващане, когато се появи с вратовръзка на охлюви в Народното събрание - като реплика на опита на небезизвестен опозиционен лидер в 47-ото Народно събрание да го обиди на "охлюв".

Икономистът, който отново се кандидатира за народен представител, в момента е на Христовата възраст, а тематичните му вратовръзки се оказаха цяла колекция - отпреди да влезе в политиката. Той е банката кадри на "Продължаваме промяната", попълнена с хора, завършили харвардските курсове в Софийския университет, създадени от Кирил Петков и Асен Василев преди и те самите да се захванат с политика.

Митев разказва, че е мислел да емигрира в Лондон - точно преди да го поканят за кандидат-депутат през октомври 2021 г. Признава, че е живеел с усещането, че от него като гражданин нищо не зависи и че ако печели достатъчно пари - може да си живее добре - без значение какво се случва в България. Сега вече е на друго мнение.

Какво отговаряте на избирателите, които казват ,,Депутатът Христо е виновен“? Като под Христо нямам предвид конкретен депутат, имам предвид "8 месеца и нищо"?

Казвам, че имат право да ни обвиняват, защото направихме много грешки и определено имахме нагласата да свършим много повече. Оказа се, че в политиката можеш да направиш това, което е възможно според условията, а то не винаги е онова на което си се надявал и си искал. Неотдавна говорихме с един зъболекар по темата. Примерът беше, че не можеш да очакваш от зъболекар да ти излекува крака. Така и народните представители могат да решават определени проблеми и това се разминава с очакванията на много хора, които идват с призиви, свързани с местната власт - да им се оправи улицата, за инфраструктурни проекти на местно ниво, липсата на детски градини, неработещо улично осветление. Все неща, с които хората се сблъскват в ежедневието си и се решават от местната власт. Гражданите някак си свързват всичко с Народното събрание (НС) и правителството, но държавата има много "лица" и много инструменти и те всички се контролират от гражданите.

Всъщност решенията на проблемите зависят и от гражданите, които трябва да управляват чрез народните представители и да изискват от изпълнителната власт. Това е много интересно като разбиране за мен, защото аз всъщност исках да напусна България защото си мислех, че съм безгласна буква в общото, че моят глас не е важен, а истината е, че не е така. Всеки глас е равен, еднакво силен и има значение.

Как се появите в тази група на Кирил Петков и Асен Василев?

Познавам ги от харвардските курсове, които организираха в Софийския университет. Когато бях студент, можеше да се кандидатства за три неща – за Erasmus, за обучение по програмата National Model United Nation, за която се пътува до САЩ, и харвардските курсове. Аз кандидатствах за трите и на трите отидох. Най-силните курсове в Софийския университет се оказаха точно двата курса на Петков и Василев. Единият се казваше “To raise a nation” или „Как да си отгледаме нация“, а другият беше „Макроикономика на конкуренцията“.

В курсовете изучавахме как най-добрите държави в света по ръст и богатство са успели – как преди години Сингапур е била една пустиня, а днес е една от най-успешните икономики в света, какви закони е приела, как е подходила към бизнеса и хората си за да просперират.

Преди няколко дни Асен Василев каза нещо, което ми направи впечатление - че България като държавно развитие спрямо останалия свят се намира някъде между 1959 и 1960-та година.

Мен ми нахресва и един друг негов цитат: „ България не е бедна, а безобразно крадена.“, но иначе се съгласявам донякъде и с този, да благодарение на личното забогатяване на много управляващи държавата ни е изостанала спрямо останалия свят, но това е поправимо

Да бъда народен представител от "Продължаваме промяната" обаче не значи винаги да се съгласявам с всички неща, които са казали Асен Василев или Кирил Петков. Аз се съгласявам с техния морал, техните ценности. Когато завърших харвардските курсове, исках ако може това, за което говорехме там, един ден да го направим за България.

А как станах част от "Продължаваме Промяната" - Кирил Петков ми се обади, точно когато бях решил да емигрирам за Лондон, тъй като моят бизнес в голямата си част се развива в Англия и ми беше омръзнало да живея в България. Първоначално отвърнах, че не искам да ставам народен представител, че политиката е мръсна работа, че не желая хората по улицата да ме гледат с неприязънта, с която аз гледам народните представители. Въпреки че още не бях виждал народен представител или политик на живо. Но в крайна сметка той ме убеди, покани ме да участвам в кампанията предния път със заявката, че винаги мога да се откажа. Но като влезеш и започнеш да си говориш с хората, когато поемеш ангажимент към тях, вече не можеш да се откажеш, длъжен си да опиташ да направиш най-доброто с доверието им.

Сега повтаряте? Не целият стар отбор от парламента обаче остана - виждам лица, които ги няма в листите, а бяха в парламента, част от тях са жени, които сега не откривам.

Нужни са много повече жени в политиката. Жените са по-диалогични и по-комуникативни от мъжете, което е ключово в политиката.

Има едно такова вярване за народните представители, че това е много смотана работа, защото седиш в Народното събрание и натискаш едни бутони. Чувал съм много хора да казват, че това е най-безсмислената работа и истината е, че има примери за това. Има хора, които буквално спят в залата. По време на обсъждане на бюджета, когато се е проточвало 16-17 часа, съм виждал народни представители да гледат и турски сериал.

Но това не е страшното. Ролята на народния представител е деградирала до нивото, в което изпълнителната власт в лицето на премиера управлява държавата еднолично като някакъв тип васал или цар. Това е демокрацията в момента. Бойко Борисов така е управлявал, еднолично – той казва: ,,Ти, ето ти тук...“

Успяхте ли да промените това?

Да. За първи път много важни решения минаха през Народното събрание. Имаше дебати, имаше предложения на изпълнителната власт, които не бяха одобрени от народните представители и в самата си същност така трябва да работи държавата. Всъщност работата е изключително изискваща. Народният представител на практика е абсолютно независим - един човек, бъде ли избран, не може да бъде отстранен, освен чрез личното си волеизявление. И това го прави независим. Проблемът е, че има и хора, които ги правят зависими преди да станат народни представители - защото иначе няма сила, която да ти каже как да гласуваш. Дори премиерът работи за народните представители. Те го избират, те го викат да им се отчита - така работи парламентарната демокрация. Аз като народен представител мога да задам въпрос към всеки един министър и той трябва да ми отговори. Докато народният представител не отговаря пред никого, единствено пред гражданите.

От друга страна трябва мнозинство. Отборна игра е.

Точно така. Трябва да се осъзнава индивидуалната и колективната власт на Народното събрание като най-важния орган - ние сме парламентарна република. Народните представители трябва да са тези, които взимат решения, но са общо 240 на брой и тук е голямата тънкост.

Добре, казвате, че сте направили някои неща в парламента, но от друга страна от ГЕРБ ви "цакаха по устав" - принуждаваха ви да гласувате заглавия на законопроекти по няколко пъти, да ги прегласувате, някакви безмислени неща течаха в залата. Това беше процедурна игра, в която те определено имаха надмощие - парламентът, освен тази конституционна власт, има и една процедурна, невидима власт, която само хората, които са били дълго време вътре, умеят да упражняват. В един момент вашата парламентарна група се озовава в капан - защото сте нови и без опит.

Вярно е. Но когато си в ролята на опозиция, това не е безсмислено, ако концепцията ти като опозиция е, че трябва да спъваш всичко, че единствената ти победа е провалът на управляващите. После се питаме защо законотворчеството върви бавно, въпреки че всъщност за шест месеца в 47-ото НС приехме около 70 закона, едно от най-резултатните НС за краткия си живот

Много се говореше за езика и тона в последното Народно събрание. Как се усещаше отвътре? Вие самият участвахте в едно пререкание с лидера на ‘‘Възраждане“?

Много грозен тон. Самите дебати в Народното събрание са на много ниско ниво. Аргументацията е на много ниско ниво. Аз покрай работата ми в НС започнах да се образовам за изкуството на дебата и виждам колко много работа ни предстои. Освен в парламента, дебатът е на много ниско ниво и в обществото, те са като скачени съдове – НС и улицата. Няма как едното място да е различно от другото.

Ако знаехте, че мандатът на 47-ото НС ще е толкова кратък, когато Кирил Петков Ви се е обадил, пак ли щяхте да участвате?

Да, даже щях да се боря още по-свирепо. Това е много голяма битка. За мен човек може да се откаже или разколебае, когато не вижда големия смисъл на това, което прави. Моята цел не е да стана народен представител пак.

Моята цел е да мога да използвам опита, който придобих, за да покажа на хората, че е смислено да бъдат активни граждани. Депутатите се сменят, правителствата се сменят, но гражданинът, ако осъзнава, че има механизма да управлява чрез народните си представители, ще знае, че трябва да е активен.

Искрен Митев

Имаше достатъчно активни граждани на улицата, когато беше гласувано отстраняването на Никола Минчев като председател на НС - това май беше първият исторически пример, в който някакви хора излизат, за да защитят властта, но това с нищо не промени резултата. От момента на гласуванетообаче хората са малко или много повече "пас", политиците сте на ход.

Имаше хора на площада, но тези хора не са мнозинство в България. Истината е, че демократично мислещите и свободни хора не са мнозинство. В момента няма такова и за мен да върнем Никола Минчев като председател на НС е една краткосрочна цел, която не може да бъде постигната с механизма на пряка демокрация. Това, което можем да направим, е да се идентифицираме кои сме тези хора, които мислим сходно, и да се опитаме да привлечем повече хора към нас.

Казвате ли, че вие не играете за победа в момента, ако изчислението, че няма мнозинство от демократично мислещи хора, е правилно?

В никакъв случай, играем за победа изцяло. Опитвам да кажа, че ние дори да не победим, няма да се откажем и смятам, че лъжливото усещане, че всичко трябва да се промени отведнъж, е нереалистично. Аз често го сравнявам с отслабването – ако човек ако иска да отслабне, не може да го направи за седмица. Има много фундаментални неща, които трябва да промени в поведението и начина си на живот. Дори "Продължаваме промяната" да има 160 депутати, истината е, че за промените, които бихме направили, част от обществото няма да е готово.

Роден сте през 1989 г. За хората, които сега са на тази възраст, 30-годишните, как бихте дефинирали "промяната", какво вашето поколение иска да се промени? Разказахте, че все пак имате бизнес и свободата да живеете другаде. Кое не е наред?

Не е наред, че не поемаме отговорност за нещата, които се случват покрай нас. Очакваме, че някой трябва да реши тези проблеми вместо нас. Всеки един човек трябва да е отговорен и да разбира ролята си в обществото. Моята грешка е, че преди бях с идеята, че ще си печеля пари и ще си живея добре - без значение какво се случва в България. Например: общото ниво на болниците в България е много ниско, но аз ще си позволя да ме оперират в по-хубава болница, понеже печеля. В крайна сметка осъзнах, че няма как да се изолираш от случващото се. Христо Петров каза в скорошно интервю, че живеем в една кочина и всеки си мисли, че като си оправи една малка част от кочинката и си я загради, там ще живее спокойно. Само че не е така. Колкото и да е хубава твоята част от кочината ти си в нея и единственият начин да не живееш в кочина е да инвестираш усилията си заедно с останалите да оправите кочината.

Вие от какво сте доволен за тези 8 месеца и нещо управление?

Първо съм много доволен, че видяхме, че може да се оправят нещата.

Как го видяхте, след като ви свалиха от власт?

Направихме много хубави неща преди да ни свалят. Всъщност една от причините за неучастие на хората в политиката е, че смятат, че е прекалено трудно и никога няма да можем да се преборим с мафията. Но "Капитан Андреево" си го върнахме.

И съдът върна част от решенията в изходна позиция, а се оказа, че всичко по темата стига до председателя на ВАС, така ли се побеждава?

Саботираха ни и ни пречиха, а и ние бъркахме, но не е невъзможно, това е важното. Има светлина в тунела. Има смисъл да се борим. Можем да победим мафията, те са се самозабравили и смятат, че са си наредили нещата така, че да са недосегаеми, че никой няма да ги преследва и хората ще забравят. Мислят, че винаги ще е така. Няма да е.

Не казвам, че на всяка цена трябва да се търси някакъв реваншизъм. Просто това време трябва да свърши. Въпросът е малко по малко добрите да станат повече. Да има осъзнатост, да се запълват обществените длъжности и общественият живот с хора, които не са там, за да си насочат пари към личните сметки или да се облагодетелстват.

Загубихте ми приятели или бизнес заради заниманието с политика?

Не, но разбрах, че много хора не са ми били истински приятели, което е прекрасно. Сега останаха само тези, с които си заслужава да съм близък.

А привлякохте ли хора?

Дори много. Макар че има такива, които идват при мен и казват, че не са впечатлени от "Продължаваме промяната", но са благодарни, че аз съм там. Отвръщам да не се съди прекалено строго партията и че всеки един индивидуално е направил най-доброто, което може в дадената ситуация. Някак човек винаги мисли, че на другия му е по-лесно.

Има и друго - краткосрочните проблеми на държавата не трябва да се решават със закони. Не трябва да има закон, за да си намерим газ за зимата. Трябва да има закони, които да създадат среда в България, за да няма никога повече проблем с газа за зимата.

Разкажете как изглеждаха коалиционните взаимоотношения, погледнати от пленарната зала.

Много е странно, когато видиш едни хора, които осъзнават какво правят и въпреки това го правят. Когато видиш човек, който няма възможността да вземе решението, което смята за правилно, а трябва да се примири.

За ‘‘Има такъв народ“ ли говорите?

Точно за тях, да. И за други. В последните дни НС приемаше много законопроекти за общото благо, закони, които не бъркат в нечии интереси – като Закона за висшето образование, изменения в Закона за здравето, закони по Плана за възстановяване и устойчивост. И от ГЕРБ, примерно, ти казват: "Няма да го приемем този закон, защото прекалено много позитиви ще си запишете на сметката". Директно си го казват, все пак ние си говорим вътре, от 60 човека, колкото бяха, все има някого, с когото да имаш приказка. Или говориш с някого от ‘‘Има такъв народ“, той разбира, че ще падне правителството, но ти отвръща, че не може да гласува против онова, което изисква лидерът.

Тъжно е да гледаш хора, които осъзнават какво правят и въпреки това са длъжни да го направят, вероятно защото не са достатъчно свободни хора.

Искрен Митев

Ицо Хазарта включи три пъти Десислава Атанасова от ГЕРБ в последното си парче, тя беше най-уважена от всички. Какво е впечатлението Ви от нея като председател на парламентарна група на опицията?

Ако трябва да кажа нещо позитивно, според мен е хубаво, важно е, да има повече жени в политиката. Те са по-диалогични, доказано е, че са по-добри комуникатори. При мъжете винаги има его, което, когато е обвързано с власт, се надува и ясно се разпознава като мотив за поведение. При жените е различно, тук се сещам за приказката как жена в IТ-сферата е всъщност е мъж и половина, защото се е преборила с всички мъже около нея, за да стигне до мястото си. Така че е хубаво, че лидерът на парламентарната група на ГЕРБ е жена. Оттам нататък, колкото и приятно впечатление да ми е правил човек в лични разговори, не мога да избягам от общественото мнение и от доказателствата, че си е купувала апартаменти на безценица, например или други неща. Сигурно и с Пеевски човек може да говори приятно и той да е най-сладкият човек до момента, в който не се сетиш кой е той и каква е ролята му в политиката на България. Това е за Деси Атанасова, за всички от ГЕРБ. Всички, с които съм си говорил, са приятни - освен двама-трима. Обаче като знаеш, че са от ГЕРБ и приемат това, което се случва там - за мен това е образът на сметкаджийството, на корупционните схеми и в обществените поръчки, и не само. Окей, така е било, но защо трябва да продължава да бъде така?

Кои са вашите избиратели? Познавате ли ги, разговаряте ли, как тече кампанията?

Кампанията този път е много по-силна. Ние сме много по-добре структурирани и вече не сме четата, която бяхме. Но и врагът е доста по-силен, по-подмолен и по-решителен в действията си. Вече ни разпознават като истинска заплаха.

За хората, които срещам - има няколко типа хора, които са най-склонни да спрат и да се заприказват с мен по време на кампанията. Сред тях са по-възрастни дами и господа, които ме припознават като част от поколението, което обикновено напуска България, поколението на техните деца и внуци. Те се радват, че има и млади хора, които са останали в България.

Има жени, на които децата им са в първи, втори или трети клас. Те се идентифицират с мен като човек около тяхната възраст, който е решил да се бори вместо тях.

Третата група са младежи, които се радват на импулсивните прояви в НС. Радват се по-скоро на тази моя наивност или избухливост, която е привклекателна за тях, защото по някакъв начин имат сходно поведение. Ако трябва да ги обобщя това са хора, които са свободни и на които им е омръзнало от Борисовщината. Те искат да живеят в една различна, по-добра България и разбират, че това няма как да стане без техния глас.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Володимир Зеленски е Личност на годината на Time за 2022 г.

"Духът на Украйна" също е почетен в годишната класация на списанието

15:52 - 07.12.2022

Какво търси България в Google през 2022 г.: Украйна, Ергенът, Путин и още

Руският президент Владимир Путин е най-търсената личност от българските потребители в Google през 2022 г.

15:12 - 07.12.2022

"Цупенето трябва да спре": Защо Роналдо остава на резервната скамейка в Катар

37-годишният футболист получи урок по приличие от треньора на Португалия

14:37 - 07.12.2022

Работата на актьора над себе си. И на пиара върху нас

Сериозно ли е да сравняваме заслугите на PR-а на Народния театър със заслугите на неговите творци?

14:09 - 07.12.2022

САЩ одобриха продажбата на танкове M1A1 Abrams на Полша в потенциална сделка за 3,75 млрд. долара

Ако сделката бъде осъществена, Полша ще разполага с по-голям танков флот от Франция, Германия или Великобритания

14:03 - 07.12.2022

Руският митрополит и Митрофанова се оказаха гости на Симеон Сакскобургготски във Врана

Докато хората протестираха пред руската църква в София

13:12 - 07.12.2022

Асен Василев иронизира "полета на гълъба" след критики на Донев към ПП

Донев определи като PR-фокус настояването на ПП за изслушването му за Шенген

12:45 - 07.12.2022

Китай смекчи някои от най-тежките си Covid мерки

Промените след протестите продължават

12:37 - 07.12.2022