Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 1 февруари отбелязваме Деня за почит към жертвите на комунизма, посветен на един от най-тъмните моменти в съвременната история на България.
На тази дата през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на високопоставени политици, военни и интелектуалци, сред които тримата регенти на непълнолетния цар Симеон II, десетки депутати, министри, премиери от военния период, магистрати и журналисти. Много от тях не получават справедлив процес, а други изчезват безследно, още преди присъдата им да бъде произнесена.
Манифестация на студенти в София в подкрепа на Народния съд, Държавна агенция „Архиви“
Народният съд, създаден след преврата на 9 септември 1944 г. и правителството на Кимон Георгиев, е инструментът, чрез който се извършват масови екзекуции и репресии. По данни от исторически изследвания, в следващите месеци над 2700 души са екзекутирани, хиляди са изселени, а десетки хиляди са лишени от основни права и свободи. Дори личности с доказани заслуги за страната, като Димитър Пешев – спасявал българските евреи от нацистко изтребление – са осъждани на затвор под претекст за „фашистка дейност и антисемитизъм“.
Няма друга държава в Европа, където да са осъдени и екзекутирани цели правителства, както се случва у нас.
Сред осъдените политици са министър-председателите Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов.
Присъдите са издадени без реална защита за подсъдимите, с предварително определен изход. Те са разстреляни един по един пред яма от бомбардировките край Централните гробища.
Снимка от заседание на Първи състав на Народния съд в София, Държавна агенция „Архиви“
Извънредният репресивен съд, действал в периода между декември 1944 г. и април 1945 г., арестува 28 630 души и издава 9155 присъди. От тях 2730 са смъртни, 1305 - за доживотен затвор, а останалите - за лишаване от свобода от 1 до 20 години.
Системните престъпления, извършени от властта в този период, са широко документирани: незаконни екзекуции, принудителни лагери, насилствени изселвания, лишаване от собственост, забрана за образование и професионална реализация, ограничаване на свободното придвижване и гражданство, както и използване на психиатрични институции за политически цели.
Всички, които са се противопоставяли на режима или са отхвърляли неговата идеология, са били обект на наказателни мерки.
Денят на почит към жертвите на комунизма се отбелязва в България от 2007 г. по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
През 2000 г. Народното събрание приема закон, който обявява управлението на Българската комунистическа партия между 1944 и 1989 г. за престъпно и потвърждава, че действията срещу гражданите, нарушаващи правата и свободите им, са несправедливи и морално осъдителни. Законът остава в сила и до днес.
