Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв. доведе до напрежение в IT сектора в България и критики срещу бюджетната политика на Асен Василев.
"В момента има забавяне на световно ниво и не разбирам оптимизма, с който правят бюджета. В първата половина на 2023 г. софтуерната индустрия вървеше с 20% ръст, очакваме годишното ниво да е 12%, защото във втората половина има рязък спад - отпадат страшно много договори, наши контрагенти в западните държави изпадат и това ни афектира. Няма как това да не се отрази на всички останали сектори. Не мисля, че 2024 г. ще е оптимистична от гледна точка на икономическите резултати. На фона на това не си помагаме с постоянното говорене за повишаване на данъците", каза Доброслав Димитров от Българската стартъп асоциация, пред bTV.
Димитров посочи, че липсата на яснота около размера на максималния осигурителен доход е сериозен проблем за компаниите в софтуерната и технологичната индустрия, които не могат да планират финансите си за 2024.
Вторият проблем, който той подчерта, е липсата на отстъпки от новия 15-процентов корпоративен данък за наднационални компании в сферата на технологиите - каквито ще се приложат в страни като Ирландия, например.
Димитров се обяви и против риториката "да вземем от богатите и да дадем на бедните", с която се обяснява вдигането на прага за плащане на осигуровките.
"Ние сме най-солидарният сектор в България. Ние сме номер 1 по фонд "Работна заплата", привлечени инвестиции и развойна дейност. Независимо че сме 1,7% от работната сила, плащаме 5,5% от осигуровките. 97% от завършилите IT специалности не емигрират, остават тук и добавят към българската икономика. Софтуерът е 1/3 от износа на услуги на България. В индустрията са средно 25-годишни, бъдещи или млади родители. Това са хора, които създават бъдещето на България", каза още той.
Димитров призова за промяна на стратегията за увеличаване на средните доходи.
"Това не се прави с административен акт на Министерството на финансите, а чрез добавената стойност. Да вдигаш доходите на ниския сегмент не става, като увеличаваш броя на работните места там, а когато увеличаваш работните места в горния сегмент. Те ще издърпат всички останали нагоре", каза още той.
Засега Бюджетната комисия подкрепи на второ четене увеличаването на максималния осигурителен доход на 3750 лв. по предложение на Асен Василев. Според данните на НАП, вноски върху максималния осигурителен доход от 3400 лева у нас в момента правят около 285 хиляди души.
При максимален осигурителен доход от 3400 лв. сега, работодателят плаща за осигуровки 643 лева за всеки свой служител. Работникът на свой ред плаща 468 лева.
С решението максималният праг стане 3750 лв., държавата ще прибира още около 60 лева от работодателя и 40 лв. от служителя всеки месец.
За да не намалее "чистата" заплата на служителите обаче много често работодателите поемат цялата тежест от вдигането на осигурителния праг. Затова и бизнесът - особено IT секторът, в който заплатите са високи - традиционно е против увеличаването на максималния осигурителен доход
