Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Правителството на Джорджа Мелони в Италия се оказа в сложна ситуация, след като се принуди да редактира "в крачка" една от най-новите си финансови политики.
На 8 август правителството обяви, че ще предложи еднократен данък от 40% върху свръхпечалбите на банките в страната - облагането засяга нетния лихвен марж, или положителната разлика между банковите приходи от кредити и ипотеки спрямо разходите им по обслужване на спестовни сметки и депозити.
Решението беше обявено на фона на увеличаващите се основни лихвени проценти в еврозоната. Цената на заемите расте, докато кредиторите задържат по-ниски лихвите по депозитите.
Това доведе и до рекордни печалби за банките, на фона на инфлационния натиск върху домакинствата и влошаващата се среда за бизнеса.
Вицепремиерът Матео Салвини е човекът, който обявява новия данък - не Мелони или финансовият министър Джанкарло Джорджети. Салвини казва, че банките са натрупали милиарди печалби само за половин година.
Министърът на външните работи Антонио Таяни заявява, че мярката не е насочена срещу банките, а "за защита на семействата". Парите би трябвало да влязат в специален фонд за помощ на домакинствата и фирмите.
Идеята на Мелони не е съвсем нова - подобни мерки се прилагат в страни като Испания и Унгария.
В началото на 2023 г. и италианското правителство започва да "опипва почвата" за въвеждането на данък върху банковите свръхпечалби, но решението се отлага за неопределен период. Докато не е обявено като свършен факт насред лятната ваканция.
Проблемът на Джорджа Мелони се появява в момента, в който финансовите пазари реагират с драматичен спад в акциите на най-големите италиански банки.
Към края на търговията във вторник на борсата в Милано банки като Intesa Sanpaolo и UniCredit губят съответно 8% и 6,5% от пазарната си капитализация. Акциите на Banco BPM и държавната Monte dei Paschi di Siena бележат спад с по 8,2% и 7,4%.
Натискът от финансовите пазари се прехвърля и върху други банки като германските Deutsche Bank и Commerzbank, и френските BNP Paribas и Credit Agricole.
Всичко това предизвиква Министерството на финансите на Италия да започне да търси решение, с което "поне частично да успокоят разтреперването на пазарите", както пише Financial Times.
Изходът, който правителството на Мелони намира, е да обяви, че данъкът няма да засегне всички банки и общата му сума няма да надвишава 0,1% от активите на съответната финансова институция.
Пояснението, което не изяснява дали лимитът ще е само върху италианските или върху глобалните активи на банките, беше достатъчно, за да успокои пазарите и да възстанови загубите от предходния ден.
Bloomberg критикуват действията на Мелони като ход в интерес на "по-популистките елементи в дясната ѝ коалиция" и прехвърлят вината за необмислената мярка върху натиск от страна на Матео Салвини. Според техни източници - решението е наложено върху Министерството на финансите, чийто ръководител Джоджети не е бил съгласен с него.
Те оценяват временните загуби на банките от вторник на около 10 млрд. евро, преди да настъпи повишението на цената на акциите.
Медията цитира преподавател по бизнес стратегии в университета Bocconi Карло Алберто Карневале Мафе, който коментира, че "самоунищожителният ход на правителството е катастрофален за репутацията на държавата".
Бившият съветник на екс-премиера Марио Драги Франческо Джаваци също критикува кабинета, като посочва, че "новите правила трябва да се обясняват" и че "международните инвеститори очакват финансовият министър да обяви това решение, а не човекът, отговарящ за мостовете" (Салвини е министър и на транспорта и инфраструктурата).
