Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Скандал избухна в Народното събрание заради поисканото от ИТН изслушване на външния министър Теодора Генчовска във връзка с разминаването между политиката на МВнР и Кирил Петков за Северна Македония.
Два документа с гриф "Секретно", които са внесени от Външно министерство в деловодството на парламента, станаха повод за ожесточени спорове между депутатите дали изслушването ѝ да бъде открито или закрито за медиите. Единият от тях е паметна записка на зам.-министър на външните работи Васил Георгиев по повод разговор между Кирил Петков и еврокомисаря Оливер Вархеи, съдържащ 8 точки.
След като заседанието започна при закрити врата, ИТН и ГЕРБ са поискали все пак националните медии да излъчат пряко изслушването на Генчовска.
Малко преди 11 ч. тя все пак започна да говори, но стигна до етап, в който трябваше да направи препратка към засекретен документ, който бил свързан с т.нар. "македонски език". Документът е внесен от нея в секретното деловодство вчера в 16 ч.
Депутатите от Възраждане, ГЕРБ и ИТН веднага призоваха заседанието да продължи в режим, закрит за медиите, за да може Генчовска да отговаря на въпроси, свързани с класифицираната информация - Никола Минчев обаче отказа да подлага втори път на гласуване един и същи въпрос, с което предизвика още по-голямо напрежение в залата. Заседанието обаче продължи да се излъчва по БНТ и БНР.
Докато процедурните спорове протичаха, депутатът от ИТН Станислав Балабанов обяви, че "националното предателство е вече факт, трябва да го докажем с документи на закрито заседание".
Председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов също уличи премиера Кирил Петков в това, че си е "позволявал да поема ангажименти" по повод Северна Македония, без да разкрива конкретните детайли заради това, че са част от паметната бележка с гриф "Секретно".
Самата Теодора Генчовска описа политиката на Министерски съвет спрямо Скопие като поддаване на македонската стратегия за търсене на отстъпки чрез външен натиск и стремеж "да разделя институтциите" в България, за да постигне по-бързо вдигане на ветото на България срещу начало на преговорите с ЕС.
Генчовска обяви, че външнополитическият съветник на Петков Весела Чернева в началото на април 2022 г. е изпратила "свой проект за актуализация на рамковата позиция на МС" за Република Северна Македония, която според МВнР е ревизия на цялата българска национална политика по темата и е отхвърлен като невъзможен.
Генчовска съобщи за "огромни трудности при консолидиране на българската позиция" и че "докато МВнР се опитваше да преговаря, отдругаде се създаваше впечатление, че България е готова на отстъпки, МВнР не е важно и няма смисъл да се преговаря".
Тя потвърди казаното от Кирил Петков, че от началото на месец май МВнР все пак е получило пълната отговорност за провеждането на преговорите със Скопие без намеса от премиера, и съобщи за известен напредък по най-спорните теми - включително заявена готовност на френското председателство да лобира пред останалите държави от ЕС за приемане на гаранции за изпълнение на българските искания.
Нерешеният порблем остава несъгласието между България и Северна Македония за признаване на съществуването на "македонски език" - въпрос, който Генчовска посочи, че трябва да се реши политически извън МВнР.
В отговор на въпрос от ДПС Теодора Генчовска цитира публичен документ от 24 май от съветника по външна политика на Петков, с който се предлага всички въпроси около правата на българите в конституцията и изпълнението на договора за добросъседство от 2017 г. "да бъдат извадени от преговорната рамка и да бъдат включени в необвързващи изявления на Френското председателство, които неясно как вменяват на ЕК да следи състоянието на българското малцинство".
Генчовска разкри още част от дискусията в срещата на Петков и Вархеи, когато "тази позиция е представена като вече договорена по инициатива на българската страна".
Христо Иванов от ДБ попита Генчовска защо ако еврокомисарят е останал с впечатление, че страната е променила позицията си, без това да е преминало през одобрение в Народното събрание, то МВнР решава, че това по някакъв начин задължава България.
Иванов поиска да се изясни и какви са били правомощията на Кирил Петков при обсъждането на външнополитически въпроси и формирането на позицията на Северна Македония, след като по конституция водещата роля в тази политика е на премиера (Генчовска го поправи, че ролята не е еднолична, а е на Министерски съвет, чийто ръководител е министър-председателят).
Иванов направи препратка към нейни думи, че поискала външният министър на Северна Македония да разговаря само с нея (условие, което той не е спазил), и попита: "Смятате ли, че министър-председателят има право да обсъжда толкова важна тема, каквато е Северна Македония, с комисар и председател на ЕК? Защото и аз, и г-н Тошко Йорданов бяхме на среща с председателя на ЕК и обсъждахме тази тема. Искам да знам дали ние сме съучастници в престъпление...".
Генчовска обяви, че условието ѝ пред Буяр Османи не било да не комуникира с Кирил Петков, а със "субекти, които са членове на екипа на министър-председателя".
На въпроса за предполагаемо "престъпление", Генчовска заяви, че "никъде не казва, че премиерът е взел някакви решения, които са различни" от българската позиция. Никъде не съм споменала неговото име, защото заседанието е открито".
Тя потвърди, че е получила информация от еврокомисаря Оливер Вархеи в края на февруари, че Кирил Петков се е ангажирал пред него България да вдигне ветото срещу Северна Македония до края на френското председателство - отново без детайли около тези дискусии.
