Ицо – рекордьорът от Витоша 100, който иска да покаже, че бягането е забавно и приятно

Той се казва Христо Цветков, но в света на бягането е известен като Ицо пак тича. Oще в зората на бегаческата си кариера нарича така своята страница, в която споделя преживявания и емоции от състезания и тренировки. Започва да бяга през 2015 година, за да покаже „колко е тъпо бягането и как никой не трябва да бяга“.

10 години по-късно той е шесткратен шампион в емблематичния планински маратон Витоша 100, като в края на юни изпълни своята голяма мечта – да измине 100-те километра за под 7 часа.

Времето му от 6 часа, 56 минути и 40 секунди изненада самия него и намери широк отзвук дори извън света на бягането. Скоро след изпълнената цел се срещаме с него, за да ни разкаже как се стига до подобно постижение, как е успял да превърне бягането в професия и каква е ролята във всичко това на маратонките и едно партньорство с DECATHLON.

Ти си много популярен в бегаческите среди, но как се представяш на хората, които не те познават – бегач, програмист, треньор или нещо друго?

Аз съм Ицо и пак тичам. Това е нещото, което ме определя в момента. Бегач съм. От няколко години се занимавам с треньорска дейност, преди това десетина години съм бил програмист. Съвкупност от всички тези неща. До 2022 програмирах, после реших, да напусна, за да помагам повече с новородения ми син. Тогава започнах да се занимавам с треньорство, оказа се, че има голям интерес и в момента се изхранвам с това. Не съм професионален бегач, защото в България е трудно да си изкарваш прехраната с бегачески резултати.

Интересно ми е с какви спортове си се занимавал, преди да откриеш бягането?

С много странни неща. Детството ми мина в залата за бойни изкуства, баща ми беше треньор. После с фрийрън, с циркови изкуства. Няколко години тренирах тенис на маса и през 2015 за първи път дадох шанс на бягането. В началото го мразех, защото беше наказание в други спортове, които съм практикувал, но изведнъж ми стана страст и вече 10 години е основна част от живота ми. Започнах да бягам, за да покажа колко е тъпо бягането и как никой не трябва да бяга, но сега говоря за бягане всеки ден.

Как се стига до момента, в който си шесткратен шампион от Витоша 100?

Първите години бяха като на всеки друг. Бягах в парка 1-2-3 пъти седмично, много спорадично. Участвах на много състезания, имал съм години с по над 20 за сезон, но доста бедствах, защото, когато подготовката не е добра, е трудно. През 2018 участвах на Пирин Ултра, и се чувствах много зле. Проведох 6-7 часа дълъг разговор със себе си. В хотела след финала, казах на жена ми, че или започвам да тренирам сериозно, или спирам с бягането изцяло. Това беше повратна точка – започнах да чета повече, да опитвам да структурирам процеса, забелязах първия значим прогрес. Постепенно тренирах повече, използвах по-напреднали методологии, участвах на по-големи състезания.

Вторият момент, който беше определящ за кариерата ми, беше напускането от работа през 2022. След това определено започнах да тренирам и да се състезавам на по-високо ниво. През 2024 обаче се наложи да се боря с херния, която ми пречеше да бягам, колкото искам. На Витоша 100 се представих много слабо – спечелих, но с бавен резултат. После 2-3 месеца не бягах изобщо, за да се оправи, но без подобрение. В крайна сметка се оперирах. Имам едно видео още от болницата, в което казвам, че догодина ще се върна на Витоша, за да си докажа, че предишните ми успехи не са били случайност.

Осъзна ли вече какво постигна на Витоша 100 тази година?

Досега съм печелил 5 пъти, но никога не е имало интерес като сегашния. През първите 2 седмици не можех да се разходя в парка или да отида до магазина, без някой да ме спре. Първите дни беше напрягащо – докато отговоря на един човек, ми пишеха двама нови. Вниманието е супер готино, но ми отне малко време да се настроя психически.

Разкажи ми накратко как премина състезанието? Ти самият очакваше ли подобен резултат?

Състезанието премина много добре. Времето беше много добро за бягане – леко хладно и идеално сухо. Едно бягане в планината е много зависимо от средата около нас, години наред чакаме такива условия. Първите километри ги усещах малко по-интензивно, отколкото ми се искаше. На 10-я километър леко разтегнах връзка на глезена заради едно стъпване накриво. Десетина минути ми беше доста притеснено, но постепенно болката отмина. После и психически, и физически се поуспокоих. Движех се по график, приемах всичката планирана храна и вода без проблеми.

В предишни издания, винаги съм имал проблеми, стигайки Ярлово (61-ви км). Тази година за пръв път стигнах там добре, което ми позволи да мечтая, че най-накрая мога да изпълня графика. Следващите два часа и половина бягах много силно, но беше лесно да се мотивирам, като нищо не се е объркало. Финалът беше много емоционален. Последните два километра бягах и не можех да повярвам, че най-сетне се случва. Финалния резултат (6:56 часа) стана силен. Графикът ми беше за 7 часа, но очаквах, че както винаги, нещо ще се обърка и ще завърша за 7:03-7:05. Мислех, че мога да бягам под 7 часа, ако всичко мине перфектно, но с тези 2-3 минути преднина, които направих в последната част, изненадах себе си.

Колко дълго според теб ще остане този рекорд? Може ли изобщо да бъде подобрен?

Не мисля, че рекордът е недостижим, но за момента е далеч от представянето на други наши състезатели. Вярвам, че има хора с потенциал, които биха го доближили, но ще отнеме поне 2-3 години. От една страна за мен това е готино, но от друга това се противопоставя на една от основните цели – да популяризирам спорта и тренировките на високо ниво. Надявам се резултатът да не обезкуражи други. Мен са ме мотивирали предни рекорди, които също са изглеждали впечатляващо. Когато някой го счупи, ще е знак, че спортът в България продължава да се развива.

Как се спря на състезателния модел обувки на Kiprun? Уверен ли беше, преди да започнеш да бягаш с тях, тъй като доколкото знам в миналото не си се състезавал в планината с карбонови маратонки?

Въпреки че е планински маратон, Витоша 100 като трасе по-скоро прилича на по-див градски парк – туристически алеи, черен път, тук-там асфалт. Не е класическо технично планинско трасе, в което трябва сериозна обувка за планина. През годините винаги съм опитвал да се състезавам с асфалтови обувки на Витоша 100, защото те са малко по-леки и удобни за бързо бягане. След първия ми тест Kiprun KD900 X.2 ми направиха много добро впечатление – усещах ги много меки и леки. Няколко бягания по-късно, се престраших да ги пробвам на горски терен и много ми допадна как се чувстваха, особено на някои по-стръмни спускания, където скоростта е по-голяма. Първоначално и аз, и DECATHLON не бяхме сигурни дали ще са подходящи за трасето на Витоша 100, но постепенно тази идея започна да се оформя и в крайна сметка се спряхме на този модел, ако трасето беше сухо. Доволен съм от това решение, мисля че беше чувствително подобрение спрямо предишни модели, с които съм се състезавал.

Как ги усети по време на състезанието? Може ли да се изчисли колко голяма беше ролята им по отношение на времето ти?

Трудно е да се каже, защото различните хора си взаимодействат по различен начин с обувката. За мен специално, направихме някои тестове и на равен терен измерихме механична разлика от около секунда и половина на километър. Това значи, че за 100-те км очакваното подобрение е било вероятно 2-2:30 минути. Но големият бонус е това как се чувстваш по време на бягането – бедрата и прасците ми бяха доста по-запазени в последните часове, понеже обувката е по-мека. Тоест, макар пряката механична полза да е 2 минути, общия положителен ефект може да е 4-5.

Каква е разликата между маратонки с карбонова пластина и такива без?

Хората се фокусират върху карбоновата пластина, но нейната функция е да стабилизира обувката. Дълги години обувките за бягане са ползвали един по-прост вид пяна (EVA). Наскоро започнаха да се развиват други видове пяни, които правят подметката по-отскоклива, по-удобна, по-мека, но отрицателният ефект е, че всички тези показатели я правят и по-нестабилна. Решението е да се постави скеле (карбонова пластина), което да запази качествата ѝ, но да я направи стабилна, така че да можеш да бягаш с нея без проблеми. Пластината не е това, което прави обувката бърза, тя е там, за да запази пяната, която ни помага значително.

След като изпълни целта си на Витоша 100, какво предстои? Мислил ли си за друг тип състезания – маратони, по-кратки асфалтови бягания или пък други планински състезания освен Витоша 100?

Обикновено търся състезания между 2 и 8 часа. Сега бих пробвал по-странични предизвикателства, за удоволствие, които отлагам от години. Искам да участвам в по-стръмно планинско състезание. Планирам в края на годината да бягам и първия си шосеен маратон. Всичко това добре съвпада с партньорството ни с Kiprun, защото те имат обувки и за двете сфери, които да тествам.

Наистина ли на втора среща си завел бъдещата си съпруга в DECATHLON?

Аз съм от Сопот. През 90-те години възможностите за спорт там бяха лимитирани. Когато дойдох да уча в София и един приятел ме заведе в DECATHLON, бях шокиран как може да продават всякакви спортни неща на едно място. През детството ми един от символите на "лукс" беше хандбалната топка. Играехме хандбал, но нямаше откъде да си купим топка, когато някой намери отнякъде, я пазим като писано яйце. Виждайки 100 топки за хандбал в DECATHLON, детето в мен плачеше от кеф. Това, че правят спорта достъпен ме накара да приема веригата присърце, започнах да ходя там за най-различни неща. Даже на втората ни среща с жена ми, я заведох в DECATHLON, защото трябваше да си купя разни неща и ми се стори интересен начин да се опознаем. И до днес нося много от дрехите им всеки ден, затова, когато се свързаха с мен, много ми допадна идеята да работя с бранд, в който се припознавам.

DECATHLON има успешна история с партньорства, чрез които доказва, че техните бюджетни предложения не отстъпват като качество на скъпите марки (Van Rysel в професионалното колоездене, Антоан Гризман и Kipsta във футбола). Такава ли ще бъде твоята роля с маратонките Kiprun?

Kато фен на колоезденето следя какво се случва с Van Rysel в последните години и колко бързо тази тяхна марка еволюира до бранд на световно ниво. Изненадах се приятно, че планът е да направят това и с Kiprun и искам да да бъда част от този проект. Впечатлен съм какво са постигнали само за последната 1 година. Определено ми допада, че фокусът не е само върху скъпите артикули, а върху това, че човек може да намери всичко на достъпна цена. Обувките, разбира се, са най-важният елемент от екипировката. Добрите шорти или тениска са важни, но не ти помагат да тренираш, докато правилните обувки могат да те направят по-бърз на тренировка, на състезание – да направят цялото преживяване по-приятно.

Има много хора, които ще прочетат твоята история, ще им хареса, дори ще се вдъхновят, но въпреки това ще си кажат, че бягането не е за тях. Какво би им казал?

Преди малко повече от 10 години започнах с 1.5 км бягане, след което легнах в тревата и мислех, че ще умра. С нищо не съм бил по-специален от повечето хора, които ще опитат да бягат за пръв път. Днес една от мисиите ми е да популяризирам бягането и да обясня на хората как е правилно да го правят, за да дадат шанс на бягането като хоби. Вярвам, че на любителско ниво всеки може да се развие дотам, че да му е забавно и приятно. Ще се радвам да помогна на всеки, който се свърже с мен на страницата, искам повече хора да видят моето хоби и да се припознаят в него.