Ива Свещарова, "Антистатик": Когато от всичко твое остане само тялото, никой не може да ти отнеме танца Снимка: © Диляна Флорентин

„Имам чувството, че от всичко „мое", ми е останало само тялото. Понякога силно, но по-често слабо и уязвимо. Оставете тялото да покаже какво чувства сърцето ви."

Думите са на мултидисцплинарния украински артист Антон Овчинников и са част от неговия филм „Монохромно”, заснет през април миналата година, докато се налага той да пребивава в принудителна изолация на 50 км. от нападнатия Киев.

Публиката ще може да гледа този филм и още много танцови спектакли в рамките на 16-ото издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”, което ще се проведе от 9 до 19 май на сцените на „Топлоцентрала” и „Дерида”.

Именно фразата на Овчинников е една от причините създателите на утвърдения фестивал да посветят тазгодишното му издание на темата за тялото. Артистите Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев по традиция избират мото на всяко издание, а след това го разгръщат в артистичната програма на фестивала.

През 2023 г. селекцията от представления застава зад принципа „Mоето тяло, моят танц", който се превръща в манифест за тялото, съставен от шест точки и въплътен в работата на десетте поканени изпълнители и артистични колективи от Румъния, Германия, Финландия, Нидерландия, Полша, Украйна, САЩ, Канада, Словения и Австрия.

От своята поява преди 16 години, до днес, фестивалът „Антистатик” се отличи като водеща платформа за вълнуваща среща с най-доброто от съвременната експериментална танцова сцена. За да ни разкаже повече за това, което ще види публиката тази година, разговаряме с артиста и създател на „Антистатик”, Ива Свещарова.

Тази година „Антистатик” чества своето 16-то издание. Как успяхте да задържите фестивала актуален в условията на една културна среда, която невинаги отделя необходимото внимание на съвременния танц и пърформанс?

Ако нямаше желание, цел и мисия, не бихме успяли да задържим фестивала за тези шестнайсет години. Другата причина е, че ние с Вили Прагер и Стефан А. Щерев сме артисти и това се отразява в подхода който използваме, за да курираме фестивала и да му дадем пространството да изгради своя профил. За някои неща се опитваме да направим компромис, но никога не отстъпваме по отношение на визията ни за това, което искаме да споделим с публиката.

Когато създадохме „Антистатик”, искахме да имаме танцово събите, което да се случва регулярно, и което да ни позволява да „сверяваме часовника си”, с това което се случва на европейската сцена. Липсата на подобно събитие по онова време ни вдъхнови да създадем фестивала.

„Задвижван“, Зимон Майер, фотограф Franzi Kreis

Днес за щастие вече има много други организации, които представят съвременен танц, но когато ние започнахме, дълго време трябваше да обясняваме какво всъщност са тези две неща. Мисля, че в днешно време нямаме проблем с това, но все още има някакъв страх в публиката, когато стане въпрос за съвременен танц.

Затова нашата следваща цел е да обясним на публиката, че съвременният танц е за всички. Той дава възможност, когато гледаш едно представление, да бъдеш активно въвлечен и да съпреживееш случващото се заедно с изпълнителите на сцената.

„Антистатик” се отличава с ежегоден манифест, различен всяка година. Сега той е озаглавен „Моето тяло – моят танц”. Какво стои зад тази философия?

Една от причините за манифеста тази година е, че през последните няколко години минахме през много сериозни катаклизми, които изцяло ни накараха да преосмислим нашата свобода, както и свободата на телата ни.

"Монохромно" - Антон Овчинников

Обработвайки концепцията за фестивала, много силно ни въздейства изказването на украинския хореограф Антон Овченников, когото ще представим в рамките на фестивала с негов филм, и който ще води и ателие в образователната ни програма. В началото на войната той казва: „Имам чувството, че от всичко „мое", ми е останало само тялото.” В контекста на танца това означава, че никой не може и не трябва да отнема свободата на нашите тела и свободата да се изразяваме на сцената.

Никой не може да ни отнеме нашия танц.

В манифеста споменавате неравенствата и политическото измерение на танца. Сякащ все повече изкуството, и особено танцът, се обръща към политически и социални теми.

„Място за изчезващи (Безнадеждно)“, Серджу Матис, фотограф Vojtěch Brtnický

Танцът генерално е ангажиран с политическото и социалното.

Той е може би едно от най-прогресивните изкуства днес, защото много силно реагира на всичко, което ни се случва. Също така темите, които артистите избират са актуални, тъй като това е и необходимост за тях. В програмата си тази година ние ще предложим различни гледни точки относно тялото като политически и социален обект, музикален инструмент и като проводник на идеи и послания.

С какви теми се занимава световният танц днес ?

Трудно е да обобщим, защото много зависи от това в какъв контекст работи артистът. Но политическото и темата за тялото ще останат сред водещите, защото не можем да говорим за танц, без да засегнем самото тяло, което е основният инстурмент в това изкуство. Затова има тази необходимост да се рефлектира непркъснато върху него.

Преди пандемията много усилена беше темата за остаряващото тяло и по какъв начин се трансформира то. Имаше много силни представления, в които участваха изпълнители в една друга възраст, поставяйки въпроса какви тела трябва да виждаме на сцената.

Тази година програмата на „Антистатик” за първи път включва и представление за детска публика – „Браво, деца!” на немския колектив LIGNA. Защо е важно още от ранна детска възраст да започне култивирането на вкус към съвременния танц?

Абсолютно да, трябва да се мисли за децата още от училище. Съвсем различно е когато едно дете мине през всичките общообразователни предмети и после има възможност да отиде в танцовата зала и да започне да отключва своята креативност през тялото.

„Браво,„деца!“, LIGNA, фотограф Ralf Grömminger

Първо - да проследи това, което му се е случило през деня и да види как може да го пречупи и изрази през своето тяло. На децата трябва да се даде възможност сами да открият своето развитие. Това което у нас се случва е доста огрниачаващо.

Възможностите, които получават децата у нас повечето пъти са народни танци или каквото има в часовете по физическо възпитание, което е доста ограничаващо. Подходите не са свързани със съвременни икзуства. А за нас тази публика е много ценна, защото тя ще бъде публиката, която ще продължи да следва този фестивал и да бъде негов активен зрител.

Говорим много за тялото като мотив на цялата програма на фестивала. Тялото е и тема на последния брой на вашето „Списание за танц”, който излезе на 29 април, Международния ден на танца. Разкажете историята зад раждането на идеята за „Списание за танц” преди повече от пет години вече.

Все още много малко се пише за танц в България. Много важни и значими книги за развитието на танца и новите проучвания в областта са неизвестни. У нас липсва както българска литература, така и преводна.

Затова решихме да създадем това списание. Не може изведнъж да се появи мноgо преводна литература или да убедим танцови критици да започнат да пишат, но в момента в който станахме партньори в може би една от най-големите мрежи за европейски танц в Eвропа Life Long Burning, имахме възможност да получим добър финансов старт за създаването на печатно издание за танц. Това ни даде хъса и мотивацията, че времето за такова списание е дошло.

Във време на дигитализация на медийното съдържание, която все повече изтласква хартията встрани, каква е алтернатива, която тя предоставя?

Съвсем ралзичен е контактът с едно книжно тяло. Едно списание оставя следа след себе си. При него има взаимоотношение между читателя и медията, присъства досегът с хартията, с допира, това е свързано и с възможността по всяко време да разтвориш страницата и да си припомниш нещо.

Хартията предлага и възможността да имаме силни образи във вид на снимков материал, качеството и усетът са много по-различни, когато гледаме съдържанието през материален носител, а не през екран.

Съществува и това, което вече казах – у нас няма почти книги за танц. Затова е важно поне едно списание за танц да съществува. Това е изключително важно за развитието на танцовото изкуство у нас. Коства ни много усилия, но ще се борим да продължим да сме във вид на книжно тяло, а не дигитално.

Цялата програма на „Антистатик” можете да намерите ТУК.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

За първи път Делян Пеевски ще води листата на ДПС в Кърджали

Джевдет Чакъров може да води листата за евродепутати на Движението

12:04 - 06.05.2024