Ива Таралежкова е завършила езиковата гимназия в Ловеч и Великотърновския университет “Свети Свети Кирил и Методий”, специалност английска филология. Работила е няколко години като учител, след което е специалист “Връзки с обществеността” в община Габрово. Там открива призванието си - да работи за обществено-значими каузи и да гради “мостове” между граждани и институции. Съучредител е на 5 граждански организации, като най-много време и енергия посвещава на сдружение “Деветашко плато” - организация, обединяваща девет села и три общини за оживяването и развитието на района.
Като председател на Форум Гражданско Участие Ива застава зад инициативата "Календар на доброто", коята представя дейността на българските граждански организации по време на извънредното положение у нас. До момента там са събрани истории на 136 малки и големи български организации от цялата страна.
Как реагира българският граждански сектор на кризата с Covid-19?
Гражданските организации, както в България, така и в цял свят, са разнолики, обхващащи различни сфери от нашия живот. Затова е трудно да се отговори еднозначно. Важно е да се каже, че огромна част от тях пренаредиха програмите си и се включиха да помагат - всеки според възможностите си.
За тях трябва да говорим, тъй като се изисква сила и кураж, за да излезеш от комфорта на ежедневието и да започнеш да правиш непривични неща - да разнасяш покупки и лекарства на непознати, да готвиш храна за хора извън собственото си семейство, да работиш безвъзмездно за другите...
Какво се случи в началото на извънредното положение? Колко бързо се мобилизираха организациите, какво започнаха да правят?
За някои организации мобилизацията беше ключова, за да оцелеят. Онези, които предоставят социални услуги, трябваше да затворят центровете, в които се грижеха за деца или възрастни с увреждания, за хора със специални нужди… Но затваряйки вратите, те започнаха да намират други начини, за да не оставят тези най-уязвими хора без грижа - по домовете, онлайн, по телефона, набирайки доброволци, събирайки и разпределяйки дарения, четейки приказки по телефона...
Кой реагира най-бързо и адекватно при криза? Големите международни организации с изградени мрежи, административна структура и ноу-хау или малките организации из цялата страна, които пък са по-близо до хората и работят за конкретни общности, които познават добре?
Мисля, че имаше добър синхрон между “големите” и “малките”. Международни организации като Америка за България, UNICEF, и фонд “Активни граждани” проявиха гъвкавост и пренасочиха средства към инициативи за справяне с кризата.
От друга страна, местните организации в села и градове не спираха да търсят и помагат на възрастни, на гладни и бездомни, на деца и родители, на семейства в нужда от финансова или психическа подкрепа.
Тук не бива да забравяме и онези граждански организации, които се занимават с “по-сухи” теми, които обаче са от огромна важност. Имам предвид проследяването на законодателните промени във времето на извънредното положение, съвместната работа с институции за намиране на най-подходящите решения за последиците от пандемията, правната помощ за организации и много други.
Ти си основен инициатор на кампанията “Календар на доброто”, която събира на dobroto.bg кратка информация за акции на различни организации от цялата страна. Защо го правите?
Това е една неформална коалиция в която влизат големи мрежи на организации: Националната мрежа за децата, Българският център за нестопанско право, Българският дарителски форум, Платформа Агора, НПО порталът, WWF - България, Българският червен кръст и Time Heroes.
Познавайки широк спектър от малки и големи, столични и работещи в страната организации, ние искаме да съберем на едно място и да покажем на обществото какви усилия полагат всички те днес, как влияят на живота на отделния човек и защо е важно да ги има и да ги подкрепяме - и в моменти на криза, и в ежедневието, когато облаците се разнесат.
А на теб лично кой проект или акция в отговор на кризата ти направи най-силно впечатление. Сподели ни твоя личен топ 3 от “Календар на доброто”.
Най-впечатляващото от тази необичайна ситуация според мен е това, че толкова много граждански организации без колебание, може би в някаква степен дори чисто интуитивно, запазиха своята мобилизация и дори успяха да привлекат нови поддръжници, доброволци, ресурси. Въпреки рисковете и трудностите, които това положение създаде за тях, не отстъпиха назад, напротив. Това прави всички тях “топ”.
В момента в “Календар на доброто” виждаме над 123 акции на неправителствени организации от началото на извънредното положение досега. Очевидно НПО секторът не е прекъснал работа по време на карантината, стабилен ли е неправителствения сектор у нас в момента?
Вероятно има още много примери за навременна и адекватна подкрепа от страна на граждански организации в последните повече от два месеца, нашият стремеж е да покажем възможно най-много от тях. Ако оставим настрана емоциите, да - календарът на доброто е всъщност е един своеобразен архив на добре свършената работа.
Още в началото на кризата във Форум Гражданско Участие започнахме да проучваме проблемите и нуждите на нашите членове. Много от тях преустановиха стандартните си дейности и не е ясно кога и дали изобщо ще могат да се върнат към тях.
Истината е, че за гражданските организации тепърва ще става все по-трудно. Човешките и финансовите ресурси винаги са били предизвикателство, сега това е още по-осезаемо. Що се отнася до сектора като цяло и потенциала за единодействие в по-широки обединения, то има поводи за оптимизъм - Календарът на доброто е пример точно за това.
Друга важна стъпка в същата посока е създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерски съвет. Надеждата ни е, че тази нова структура ще допринесе за затвърждаването на гражданските организации като фактор в управлението и в обществения живот.
Каква е прогнозата ти за развитието на кризата и какво да очакваме от гражданския сектор в предстоящите месеци?
Твърде рано е да се правят генерални изводи или прогнози за сектора, най-малкото защото състоянието му зависи и от останалите два - държавния и икономическия. В този смисъл взаимодействието с институциите и бизнеса ще бъде от още по-голямо значение в бъдеще. Много е важно тези партньорства, които съществуваха преди кризата, да продължат, а новите, които тази извънредна ситуация създаде, да бъдат развити и утвърдени.
Изключително важно е да запазим и общественото доверие към гражданските организации, което по мои наблюдения се повиши в последните месеци. Подкрепата на хората, а и на медиите е от съществено значение за нас.
Какво е сътресението и каква ще е поуката от тази криза за гражданските организации?
Много организации и хората, с които те работят, пострадаха вследствие от кризата и както казах, тепърва ще се види колко точно. Иска ми се все пак да завърша с положителното от тази история, а то е, че гражданите и техните организации са способни да се обединяват и да реагират на подобни извънредни ситуации. Добрите истории, обаче, съвсем не се изчерпват с дните на извънредно положение, а са се трупали с години и ще продължават да стават все повече. На тях, надявам се, ще обръщаме още по-голямо внимание занапред.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
