Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Правителството разпознава проблемите днес, но няма дългосрочна стратегия за развитието на България;
- Смяната на хората във ВСС и прокуратурата не е съдебна реформа, ако системата остава политически зависима;
- България изостава с AI и дигитализацията: „Децата вече работят с него, а ние да питаме Янка Такева какво да правим ли?“
Иван Костов критикува управленската програма на "Прогресивна България" за липсата на конкретика. Спроред него правителството разпознава проблемите на България днес, но няма дългосрочна стратегия как страната да се развива и какъв живот ще предложи на следващите поколения.
По bTV Костов коментира, че кабинетът си поставил множество правилно формулирани цели, но не е определил къде трябва да бъде България след години и по какви измерими показатели ще се преценява напредъкът ѝ.
Сред примерите е целта за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Организацията следи благосъстоянието чрез 11 измерения, сред които доходи и богатство, сигурност, здраве и образование. Зад тях стоят 24 конкретни показателя.
„Кое точно ще бъде повишено и с колко?“, попита Костов. Според него членството в ОИСР означава, че обещанията за „по-добър живот“ трябва да бъдат обвързани с конкретни и измерими резултати.
Костов определи върховенството на закона като друг нерешен проблем, по който България изостава „може би с 20 години и повече“.
На въпрос дали изборът на нов Висш съдебен съвет и главен прокурор може да промени повтарящият се модел при различни управления, които идват с обещания за борба с корупцията, но вместо дълбоки реформи са се "опитвали да установят контрол върху съдебната власт".
Костов даде като примери управленията на ГЕРБ, Симеон Сакскобургготски и БСП. Според него целта трябва да е независима съдебна система, която работи без политическо влияние и същевременно не може да бъде използвана като „бухалка“.
„Много силно желая това управление да намери пътя и наистина да направи тези реформи, а не само да смени лицата“, каза той.
Бившият премиер постави акцент и върху сметката, която днешните решения оставят на младите. Според него е несправедливо държавата да трупа дълг за текущо потребление, включително за пенсионери и държавни служители, ако той впоследствие трябва да бъде плащан от хората, които сега излизат на пазара на труда.
Костов посочи изкуствения интелект и дигиталните технологии като една от големите възможности за промяна на публичната администрация. Според него България трябва бързо да се отвори към Четвъртата технологична революция, а като пример даде Естония, която е интегрирала новите технологии в администрацията и публичните услуги.
За България той посочи обратния проблем – през годините са похарчени много средства за електронизация на управлението без „осезаем ефект“. Костов предупреди, че навлизането на изкуствения интелект вече е неизбежно и ще засегне всички сектори, включително образованието и здравеопазването, а България не е подготвена. Костов цитира и Кристалина Георгиева от МВФ, която описва промяната с ИИ, като "цунами", което се задава.
„То е вече там. Децата вече работят с него, а ние какво да се чудим - да питаме Янка Такева какво да правим ли? То е смешно“, каза Костов по повод дебата как изкуственият интелект да бъде използван в училище.
Бившият премиер предупреди и за рисковете от голямата концентрация на власт при комфортно мнозинство в парламента и слаба опозиция.
„Рисковете са много големи“, каза той и добави: „В България много лесно някой си повярва, когато отиде на върха на държавата. Замайва му се главата там. Остава без кислород и започва да концентрира власт в себе си и от това страда, разбира се, българската демокрация. Но това е от времената на Борис III",коментира още Костов.
Според него големият брой кандидат-президентски двойки са именно резултат от ниското доверие в институциите. Според него зад част от кандидатурите стоят опити на партии да запазят електората си или да възстановят загубено доверие, а зад други – лични амбиции.
