Иво Иванов: талантът в хиляда октави - тийнток

В YouTube има много неща, които могат да привлекат вниманието на един тийнейджър. Видео клипове с дилетанти-актьори, които се обличат като супергерои и се замерват с торти, новите парчета на Хари Стайлс и Били Айлиш, Only Fans видеа.

Иво Иванов обаче открива в платформата нещо много по-различно. Нещо, което предначертава пътя му: изпълнение на украинската пианистка Валентина Лисица, която свири La Campanella от Лист на бис. С това видео пред него се разкриват безкрайните хоризонти на класическата музика.

Когато става дума за чист талант, Иво е именно онова, което си представяте, когато чуете за 15-годишен класически пианист, който има десетки първи награди от конкурси: възпитан, скромен, деликатен, движещ се сякаш в невидим балон, който го държи далеч от клиширания образ на българския тийнейджър.

Иво Иванов: талантът в хиляда октави

Още в ранна детска възраст семейни приятели на родителите му подаряват малка книжка, в която имало ксилофонче, а в страниците били и нотите, всяка оцветена в различен цвят. Дали този подарък предопределя бъдещето му на професионален пианист не се знае, но едно е сигурно: когато в първи клас бабата на Иво го записва на уроци по пиано в Народно читалище “Васил Левски 1861” гр. Карлово, с ръководител Русанка Русанова. И така слага началото на неговата забележителна кариера.

Целият му първи клас минава в читалището, а после с родителите му се местят от Карлово в София и Иво започва да учи в 144 СОУ „Народни будители“ в класа на Ирена Христова. Естествено, след четвърти клас кандидатства в Музикалното и никой не е изненадан, когато го приемат и започва да учи в класа на Милена Павлова.

„Когато не свиря два дни, например защото пътувам, започва да ми липсва пианото и да ми се свири. Движи ме мотивацията да отида на следващия конкурс, да свиря на следващия конкурс, да свиря добре, да го споделя с публиката“, отговаря Иво, когато го питаме как така едно 15-годишно момче решава да прекара 4 часа след училище в свирене на пиано вместо да виси в най-близкото до училище кафене.

Той не вижда пред себе си път, различен от пианото и класическата музика.

И въпреки че понякога флиртува с рок и джаз, класиката е неговата голяма любов, а както уточняваме, за момента пианото е и основния му фокус.

В топ 3 на любимите му композитори влизат Рахманинов, Бетовен и Бах, а българският пианист, на когото се възхищава най-много, е Емануил Иванов.

Оказва се обаче, че не само пианото, и изобщо не само музикалните инструменти раждат мелодии за слуха на Иво.

Иво Иванов, пианист, интервю

Кой тон е звукът от перцето на федербала: до, ре или ми? В каква тоналност свири комарът? В коя октава спира метрото?

Най-вероятно големите фантасти могат да дадат интересни отговори на тези въпроси, но истинските може да ги даде Иво, тъй като е сред малкото хора, които притежават т. нар. абсолютен слух.

Когато някой може да определи даден тон без помощни средства и без съотнасянето му с други, той разполага с т. нар. "абсолютен слух" - феномен, който се среща доста рядко. Тази способност има обаче и обратна страна. Или казано по-ясно: хората като Иво чуват тоновете по-различен начин.

„Не чувам например удар по масата като тон, защото това са неопределен брой трептения за секунда. Когато броят е определен вече говорим за тон. Тях ги чувам доста добре. Например в звука на линейките, когато обявяват следващата спирка в метрото или автобуса. Когато метрото спира и др.“ споделя младият пианист. „Комарът не “свири в тоналност’’, а възпроизвежда един постоянен тон. Не мисля, че е толкова важно, но от музикална гледна точка има голяма разлика. Същото важи и за метрото“, пояснява Иво, когато започваме да си говорим в красива зала с роял в сградата на музикалното училище „Любомир Пипков“.

Разговорът ни е в партньорство с Garnier Pure Active и е част от кампанията "Свежите лица на чистия талант“. A днес ви срещаме с един истински музикален талант.

garnier pure active

В днешно време присъствието на сцената е толкова важно колкото и изпълнението, поради което връзката между грижата за кожата и публичният израз на таланта е доста здрава.

„За един музикант може да звучи банално, но като връхна точка в кариерата си си представям някоя голяма сцена, например Карнеги Хол, с Нюйоркската филхармония, в кулминация на третата част на третия концерт на Рахманинов. Това ще е супер, да. Особено ако преди това съм го изсвирил добре...“.

Всъщност, той вече е свирил в Карнеги Хол. А сред изпълненията, които иска да включи в портфолиото и спомените си, са четирите големи клавирни концерта на Рахманинов, рапсодията по тема на Паганини (отново на Рахманинов), двата клавирни концерта на Брамс и повечето сонати от Бетовен.

Признаваме, че има някаква дереализация в този мек, следобеден разговор, в който едно дете, което пази равновесие на ръба между детството и зрелостта, говори за Брамс и Рахманинов. И някаква надежда.

Впрочем, когато в обществото се надигне темата за талантливите и успели деца, децата, надминали възможностите на годините си и на света, който обитават, неминуемо се надига и темата за преследването на родителските мечти. Много често хората, които не са постигнали онова, което са искали да постигнат, впоследствие проектират идеята за успех в дадена сфера върху децата си.

При Иво обаче тази хипотеза за удовлетворяване на чужди мечти е невалидна. Баща му е военен, а майка му работи в сферата на логистиката. Както вече стана ясно, неговият път към клавирното изкуство минава през широкия Интернет.

Въпреки това, той не е онлайн „за лайковете“. Личи си, че чуждото одобрение не го вълнува безкрайно. Има YouTube канал, който му е необходим, за да кандидатства за различни конкурси, но популярността не играе ролята на двигател в работата му. Прави го музиката.

"Когато свириш някакво произведение, не е много добре да слушаш негови записи от други изпълнители, защото неволно се повлияваш от интерпретацията на човека. Рахманинов е един от малкото композитори, който има записи, на които той свири и за всеки, който изпълнява негови неща, е добре да ги чуе, за да хване неговата емоция“, споделя Иво.

Извън слушането и поддържането на YouTube канал, или по-скоро в тяхно допълнение, професионалното занимание с музика е изтощаващо и тежко занимание, което лакомо поглъща цели дни и седмици. Както обаче знаят туристите, които обичат да изкачват върхове, умората сякаш бива избърсана с кърпа, когато докоснеш върха и пред теб се разстелат красиви планински гледки. По подобен начин удовлетворението след концертно (и не само) изпълнение компенсира изцяло умората от вложения къртовски труд.

„Съчетаването на пианото с училище е трудно. Има дни, в които имам часове от 7:30ч. до 14ч., после имам 2 часа музикални класове и като се прибера трябва да свиря 4 часа“, споделя Иво.

„Когато обаче започна да свиря, особено на сцената, където има и адреналин, се изключвам от абсолютно всичко, нищо друго не ме интересува, свиря си и ми е хубаво, хубаво...“, добавя той.

Външният вид на сцената не е нещо, което безкрайно го вълнува, но това не значи, че визията е без значение, когато е на нея.

„Ако отидеш да свириш по потник и анцуг очевидно не е окей, но като цяло за мен няма голямо значение как изглежда лицето ти, когато си на пианото. Може би за баба Гъцка има, но когато аз слушам някой пианист, гледам само ръцете му и най-вече слушам“, казва той.

Питаме го и как се грижи за кожата си. Все пак има немалко публични изяви, а е във „възрастта на пъпките“. Е, оказва се, че ако има пъпка, просто си слага малко цинкова паста на нея.

Напомняме му, че в случай на по-сериозно изпъпчване, може да се обърне към серията на Garnier Pure Active, чиито три продукта с активен въглен са насочени към всички с мазна и комбинирана кожа, склонна към несъвършенства.

Garnier Pure Active черен серум е с доказана ефективност, а резултатите от дерматологичните му съставки са видими до 7 дни: пилинг ефект, по-малко пъпки и видими пори, изчистване и матиране на кожата. Garnier Pure Active 3 в 1 намалява лъщенето на лицето от първия път и оставя усещане за здрава кожа, готова за предизвикателствата на топлите дни. А Garnier Pure Active Matte control е дневен матиращ и хидратиращ крем, осигуряващ 8 часа матирана кожа, който в същото време намалява видимостта на порите и неравномерната текстура.

Примерите за висококачествени козметични продукти не са излишни за артистите в контекста на разчупването на връзката между пианото и световната сцена. От една страна, познаваме работата на Лола Астанова, която определено обръща внимание на външния си вид, а от друга - имаме музиканти като Алис Сара и нейния Шопен проект, който доближава високото клавирно изкуство до публиката.

Иво Иванов е име, което тепърва ще чувате, и то не само що се отнася до журналиста и писател със същото име. За жалост, пианистът Иво Иванов не вижда университетското си бъдеще в България и би се ориентирал по-скоро към Германия или Италия.

Светът е отворен за него и големите сцени го очакват. Можем да се надяваме, че някоя лятна вечер ще го слушаме в зала „България“ със Софийската филхармония и ще можем още веднъж да се гордеем, че сме българи.

Иво Иванов, пиано, музикално училище „Любомир Пипков“