Избори 2023: Равен мач на върха. Защо последните 10 дни могат да преобърнат всичко

✔️ Парламент с шест политически сили, но без работещо мнозинство за редовен кабинет.

✔️ ПП-ДБ имат потенциал да растат, ГЕРБ са обаче по-мобилизирани;

✔️ БСП е заплашена от най-ниския си резултат на парламентарни избори за последните 33 г.

✔️ Под една четвърт от хората имат намерение да гласуват с хартиена бюлетина на 2 април, докато 64% предпочитат да го направят с машина;

✔️ Българите нямат колебания по основните приоритети на държавата: 65% одобряват членството в ЕС, 49% - НАТО;

✔️ Последните 10 дни на кампанията биха могли да променят всичко.

Така изглежда хоризонтът пред 49 Народно събрание седмици преди изборите на 2 април според национално представително изследване на социологическата агенция "Насока" по поръчка на "Булевард България", проведено сред 1200 пълнолетни граждани на територията на страната между 7 и 14 март 2023 г.

Коалициите на "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ-СДС са с изравнени сили в борбата за първото място, но с важно условие.

• Изходът от този двубой ще се реши от един ключов фактор - способността на лидерите на ПП-ДБ да мобилизират относително големия си резерв от избиратели, които все още се колебаят дали да гласуват на 2 април и кого да подкрепят.
• ПП-ДБ водят пред ГЕРБ с 0,6% на директен електорален въпрос "За кого ще гласувате", преизчислен на база на посочилите кандидатска листа, но резултатът на коалицията спада с 0,7% под този на ГЕРБ сред онези, които заявяват, че със сигурност ще гласуват на 2 април.
• Проучването отразява само избирателите на партиите в България, но ПП и ДБ имат сравнително висок резултат от чужбина на последните избори на 2 октомври 2022 (общо около 55 000 гласа, или близо 8 на сто от всички техни избиратели). За сравнение избирателите на ГЕРБ от чужбина на последните избори са около 15 400.

ПП-ДБ имат потенциал да растат, ГЕРБ са по-мобилизирани

Декларативните симпатии невинаги се преобразуват в реални гласове. Затова е важно каква е степента на готовност на респондентите да излязат в деня на вота и наистина да пуснат бюлетина.

Това се измерва по два начина - участниците в изследването не само отговарят на директен електорален въпрос с шоу карта, която възпроизвежда реда и номерация на кандидатските листи в интегралната бюлетина, но и трябва да посочат процентната вероятност да гласуват за избраната от тях политическа сила.

• Оттук се вижда, че делът на твърдо решилите да гласуват за ГЕРБ е по-близък до дела на широките им симпатизанти, т.е. не може да се очаква резултатът за формацията на Бойко Борисов да се увеличи значително.
• Засега мобилизирането остава предизвикателство пред ПП-ДБ. От усилията им да повишат енергията на кампанията си в следващите дни ще зависи дали ще компенсират по-голямата "ножица" между сигурни и колебаещи се свои гласове.

"71% от посочилите, че ще гласуват за ГЕРБ-СДС, заявяват, че вероятността да го направят е 100%, докато сред електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на заявената вероятност за подкрепа, най-мобилизиран е електоратът на ДПС – 78% от избирателите на движението посочват, че ще гласуват за ДПС със стопроцентова вероятност, а най-слабо мобилизирани са избирателите на малките партии, които са без шанс за влизане в парламента", казва в анализа си Елена Дариева, управител на агенция "Насока".

ДПС и "Възраждане" си поделят трето и четвърто място със сходен дял на подкрепа сред избирателите в България. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили.

• Над 15% от гласовете за Движението за права и свободи на последните избори (2022 г.) дойдоха от чужбина, двойно повече от вота за Костадин Костадинов зад граница.

Българската социалистическа партия е заплашена да регистрира най-ниския си резултат на парламентарни избори за последните 33 години. Нивото на подкрепа сред твърдо решилите да гласуват пада до 6,2% в сравнение с малко над 9 на сто на вота през октомври 2022 г.

"Български възход" на Стефан Янев е последната сила с потенциал да прескочи бариерата за достъп до 49 Народно събрание с 4,3%, докато "Има такъв народ" на Слави Трифонов и коалицията около Мая Манолова, Румен Петков и отцепниците от БСП "Левицата" остават с 3 и 3,1 процента сред решилите със сигурност да гласуват.

Защо последните 10 дни на кампанията може да променят всичко?

• Изследването показва относително голям запас от гласове на граждани, които все още се колебаят - близо една пета от всички интервюирани. Със сигурност няма да гласуват около 34% от хората в страната.
• 10,1% от респондентите отговарят, че все още не са решили дали да отидат до урните на 2 април.
• 9,8% са хората, които казват, че се колебаят кого да подкрепят на изборите.
• При толкова близки резултати за първата и втората политическа сила, "мачът" може да бъде преобърнат от онези лидери, които успеят да убедят повече от потенциалните избиратели, че е важно да гласуват.

Това ще даде голямо отражение при ПП-ДБ, при които около 8% от потенциалните симпатизанти изчакват до последния момент за избора си.

В полза на ГЕРБ работят традицията и навиците на избирателите. Близо 70% от хората, които са готови да гласуват за партията на Борисов, са трайно ориентирани негови избиратели.

Този процент е малко над 40 на сто при хората, които ще гласуват за "Продължаваме промяната - Демократична България" - обяснимо с оглед на факта, че ПП беше създадена в края на 2021 г., а относителният дял на избирателите от по-утвърдените партии от ДБ в коалицията е по-малък.

Българите нямат колебания по основните приоритети на държавата

Изследването на обществените нагласи преди изборите на 2 април показва ясно мнозинство зад геополитическия и стратегически избор на България към Европейския съюз и НАТО.

• 65% от всички респонденти в страната отговарят, че одобряват членството на България в ЕС, срещу 24% неодобрение и 11 на сто отговори с "нямам мнение".
• Най-висок (над 70%) е този дял сред хората от възрастовите групи 18-29 г. и 30-39 г., като се задържа над 65% във всяка следваща група от населението в активна трудоспособна възраст. Дори при пенсионерите, където одобрението за ЕС относително спада, мнозинството от хората са съгласни България да бъде член на общността.

• 49% от участниците в изследването казват, че одобряват членството на България в НАТО - повече от хората, отговорили отрицателно (35%). Високото ниво на подкрепа за отбранителния съюз прави впечатление на фона на продължаващата втора година военна инвазия на Русия в Украйна. Мнозинството от хората във възрастовите групи от 18 до 59 г. гласуват доверие на българското членство в НАТО. Единственото обръщане на съотношението + / - е при хората над 60 г., където неодобрението все пак е под 50 на сто.

Кои са приемливите партньори за избирателите на ГЕРБ и за избирателите на ПП-ДБ?

Зададохме въпроса "Одобрявате ли участието на следните политически сили в следващото правителство?" - за да премерим какъв е маржът на "търпимост" на електоратите спрямо съперниците в изборната кампания.

Изненадата, която се прояви в отговорите, е готовността на избирателите на ГЕРБ да допуснат ДПС като потенциален партньор в ново редовно правителство.

Отговорите явно показват ограниченията, които гласоподавателите на ПП - ДБ виждат след изборите на 2 април.

• БСП и "Възход" се оказват единствените групи с шанс да минат бариерата, които избирателите на коалицията припознават като възможни партньори, и то с много големи резерви по отношение на социалистите.
• ГЕРБ, ДСП и "Възраждане" са с толкова високо недоверие сред избирателите на ПП-ДБ, че партньорство с тях е невъзможно. Все пак прави впечатление, че толерантността на ПП-ДБ спрямо ГЕРБ е малко по-голяма от мнението на избирателите на Борисов за коалицията.

Общественото мнение в България продължава да смята ДПС за неприемлив участник партньор в управлението.

• Това е партията, която мобилизира най-силно категорично несъгласие сред отговорите на всички 1200 респонденти (вкл. негласуващите българи) - 46%.
• Депутатът от първия ред: Само 5% от всички български граждани одобряват Делян Пеевски като политик, а 84% дават отрицателна оценка за него. Рейтингът на санкционирания по "Магнитски" кандидат-депутат е негативен дори сред респондентите, които казват, че ще гласуват за ДПС на 2 април - 51% не го одобряват, докато 28% го харесват. Въпреки недвусмисленото отношение на избирателите към Пеевски, той отново е водач на две листи на партията и няма перспектива за разграничаване.

"Български възход" - най-малката парламентарна група в 48 Народното събрание - се оказва и с най-много отворени валенции за коалиционни формати.

• Партията се формира в началото на 2022 г. като антитеза на външната политика на ПП и ДБ, след отстраняването на Стефан Янев като министър на отбраната заради проруските позиции при избухването на войната в Украйна. Бившият служебен премиер се заиграваше и с електората на "Възраждане", като критикуваше приемането на еврото.
• След влизането си в 48 НС обаче "Български възход" обаче се ориентира в нова ниша на тактически "балансьор": техните депутати бяха "за" предоставянето на военна помощ за Украйна, строителството на американски реактори в Козлодуй и купуването на нови самолети F-16, но "против" решението за ускоряване на присъединяването в еврозоната и промените в Кодекса за застраховане, а в последните дни на парламента гласуваха против приоритетното разглеждане на промените в НПК, свързани с контрола на главния прокурор.

Какво е важно да следим?

• Избирателната активност: Декларираната готовност за гласуване на 2 април към момента на изследването е около 46% сред избирателите, живеещи в България. Очакванията са до урните да отидат около 2 млн. 700 хил., което е малко повече в сравнение с последните предсрочни парламентарни избори (октомври 2022 г.), но е рано да се каже дали кампанията ще повиши активността или обратното, негативизмът и липсата на ясни управленски перспективи ще отблъснат част от избирателите.
• Резултатите показват, че до момента кампанията не повишава нито желанието за участие в изборите, нито подпомага съществено избора на българите за кого да гласуват. Едва 4% от интервюираните са променили решението си за кого да гласуват от началото на кампанията досега.

• Как ще гласуват колебаещите се: Близо една пета (17.4%) от решилите да гласуват все още се колебаят между две или повече партии. Най-често избирателите са раздвоени между подкрепа за партията, за която са гласували на предишните избори и друга политическа сила.
• Както и през изминалите две години (2021 и 2022), регистрираме висока степен на електорална мобилност в резултат на разочарование от множеството провалени опити да се излъчи редовно правителство и да се изведе страната от политическата криза. Електоралната мобилност е фактор, който води до реална възможност за разместване на позициите между партиите, намиращи се на върха на „електоралната класация“, при това до самия изборен ден.

• Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предишните избори (2 октомври 2022 г.) посочват, че и на предстоящия вот отново ще гласуват за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от областните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е особено силна), но симпатизантите им към момента са по-мобилизирани от тези на основния им опонент ПП-ДБ.
• Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от бившите избиратели на Демократична България на предстоящия вот ще гласуват за новото обединение ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ привлича гласове и от бившите избиратели на ИТН, както и от останалите по-малки формации от т.нар. „партии на протеста“.
• Избирателите на "хартиената коалиция": една четвърт от респондентите казват, че имат намерение да гласуват с хартиена бюлетина на 2 април, докато 64% от хората, които смятат да гласуват, предпочитат да го направят с машина.
• Единствено при избирателите на БСП се вижда явно мнозинство в полза на стария метод на гласуване.
• Симпатизантите на ДПС се оказват разделени наполовина по предпочитанията към технологията на вота, докато тези на ГЕРБ явно имат по-голяма склонност да гласуват с машини.

Кои са избирателите на най-големите партии?

• Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ-СДС показва, че предпочитанията към тази формация са по-характерни за жените, за хората на възраст между 30 и 39 години, за заможните респонденти, както и за жителите на областните центрове и на по-малките градове в страната.
• Намеренията за гласуване в полза на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България са по-изявени сред хората на възраст до 40 години, сред високообразованите респонденти, както и сред жителите на столицата.
• ДПС получава подкрепа по-често от хора на възраст над 50 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (живеещи с големи материални лишения) и от жители на селата. Електоралното влияние на ДПС в селата е стабилно и отчетливо.
• Възраждане получава два пъти по-голяма подкрепа от мъже, отколкото от жени. За тях по-често заявяват, че ще гласуват хора на възраст между 18 и 29 години, както и жители на малките градове.
• Като избиратели на БСП по-често се определят жени, хора на възраст над 60 години, с жизнен стандарт под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.
• Български възход има повече избиратели сред мъжете, сред възрастовата група 40-49 и сред хората над 60 години, както и сред градското население на страната.

И за какво гласуват:

Негативната мотивация – протестният вот е характерен за едва 8% от интервюираните. Подобна мотивация е изразена по-често сред мъжете (една десета от тях), сред хората на възраст между 50 и 59 години (13% от тях), както и сред жителите на столицата (12%) от тях.

Една трета от хората, които посочват ще на предстоящите парламентарни избори ще гласуват с „не подкрепям никого“ заявяват, че гласуват именно по този начин, за да изразят недоволство и несъгласие (в т.ч. за да не управлява партия или коалиция, която не харесват. Подобна мотивация се среща най-често сред избирателите на БСП, на ИТН и на Възраждане.