Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
7 юли 2020 г. - Христо Иванов и съпартийци от "Да България" правят опит да пробият кордона от цивилни агенти на НСО, за да стъпят на брега на Росенец. Съпротивата на въоръжените охранители на Ахмед Доган ще се превърне в огромен скандал, а няколко дни по-късно преградите около летните сараи ще паднат под натиска на масов протест.
9 юли 2020 г. - Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и Велислав Минеков организират протест под надслов "Да спасим демокрацията", след като служители на прокуратурата влизат в сградата на президентството, за да обискират кабиентите на двама висши сътрудници на Румен Радев.
Останалото е история: антиправителствените протести се сляха в едно цяло, а натискът срещу кабинета "Борисов 3" беше достатъчно силен, за да принуди премиера да смени петима министри и да започне да разсъждава на глас за бъдещето си след изпълнителната власт.
Това, което протестът не успя, е да провокира бързи избори. По-лошото е, че не успя да научи своите главни герои как да избягват повторението на старите грешки на опозицията.
Седем месеца след началото на протеста - двата му основни двигателя започнаха да пилеят предизборната си енергия с взаимни критики и епистоларни войни.
"Болният не пита хирурга от коя партия е", обяви Арман Бабикян преди месец, когато от дясно се оказаха неприятно изненадани от желанието на "Триото" да си сътрудничи с Мая Манолова (дори след осветяването на срещата й с Васил Божков по време на кметската кампания през 2019-а). Трите партии, които дадоха регистрацията на новата коалиция "Изправи се! Мутри вън", също се оказаха добре забравени стари формации с достатъчно дълъг опит във властта - и при БСП, и при ГЕРБ.
Сега напрежението се появи отново, с обратен знак. Този път - с намесата на Корнелия Нинова.
На 12 февруари тя обяви, че е провела разговори с "Демократична България" и че има разбирателство за "сътрудничество на експертно равнище" при наблюдението на честността на изборите в платформата "Ти броиш".
Няколко часа по-късно от ДБ публикуваха опровержение. В краткото съобщение във Facebook се казва, че са отклонили поканата на БСП за преговори по повод организацията на т.нар. защитници на вота, но са предложили на социалистите - както и на всяка друга организация с наблюдатели - да качва протоколите от изборните секции в тяхната платформа.
Споровете кой може да гарантира по-добре прозрачността на изборния процес някак успяха да изместят всеки друг идеен разговор преди изборите. "Отровното трио" има своя сайт "Мутри вън" за подготовка на застъпници и наблюдатели (очаква се и мобилно приложение за публикуване на секционни протоколи), БСП също претендира за авторско право върху защитата на честността на вота. Самото споменаване на БСП с "Демократична България" в едно изречение нагнети напрежение сред симпатизантите на обединението. Няколко уклончиви реплики на председателя на ДСБ Атанас Атанасов вкараха лидерите на ДБ в обяснителен режим именно заради допускането за възможни преговори с партията на Нинова при комплектоването на бъдещата изпълнителна власт. Наложи се Христо Иванов да изключи изрично съюзяване с "партиите на статуквото - ГЕРБ, БСП и ДПС", за да затвори темата.
Затова реакциите на "Отровното трио" по повод двусмислените послания на Корнелия Нинова създадоха поредна линия на напрежение.
"Хубаво е да видиш с очите си как невъзможното става възможно. Поздравления!", беше коментарът на Николай Хаджигенов.
"Не очаквахме толкова бърз еволюционен процес на Демократична България, но безспорно си струва да бъдат поздравени", написа Арман Бабикян.
Каква е истината за "разговорите" между "Позитано" 20 и "Демократична България" - този въпрос все още не е изчистен докрай. Но причната за публичното разграничението на ДБ от БСП е пределно ясна, а неприятният вкус от "честитките" на "Триото" - обясним. Сега говорителите на коалицията обвиниха Нинова в създаване на интриги, а разпространителите на внушението за обща игра с левицата бяха наречени "уж съмишленици и фалшиви борци с мутри" (по Иво Мирчев, който в случая не назовава имена).
Дразненията между двете формации не започват от сега. Три дни преди драмата с Корнелия Нинова, "Отровното трио" беше подложено на критики заради решението си да изпрати писмо с три въпроса за "последен шанс за постигане на съгласие преди изборите" до БСП, "Има такъв народ" на Слави Трифонов", "Демократична България" и Движението за права и свободи.
Трите ултиматума бяха следните: отказ от "явна и скрита коалиция" с Бойко Борисов и ГЕРБ; подкрепа за изваждането на прокуратурата от съдебната власт и установяване на контролни механизми над главния прокурор; отстояване на евроатлантическата ориентация с отчитане на първо място на интересите на България и защита на парламентарната република.
Официален отговор не дойде отникъде, но самото адресиране на писмото до ДПС вдигна "Триото" на балон от съмнения.
Политологът Огнян Минчев отбелязва "почти пълното мълчание спрямо ролята на ДПС" в протестните им послания, което по думите му "странно неглижира основата, върху която се проектира всяка политическа проява на властващата олигархия в България". Минчев отхвърля като невероятна версията за "неразбиране" и допуска, че мотивацията е "заинтересованост да се прикрият позиции, целящи отстраняването на Борисов и ГЕРБ, но съхраняване на по-дълбоките олигархични основания на властта".
Той критикува и самата "Демократична България" за това, че е допуснала да се отклони от приоритета за "осветяване на истинската пирамида".
"Отровното трио" твърди, че писмото им не е намерение за коалиране, а "политически тест" за партиите, които може да се позиционират в опозиция на Бойко Борисов в 45 Народно събрание. Въпросът "защо изключвате ГЕРБ, а включвате ДПС (или очаквате да претърпят катарзис?)" отново остана без сериозен отговор.
Какъв ще е ефектът от "приятелския огън", лесно може да се предвиди още преди 4 април. Този филм се повтаря в продължение на 10 години.
Проекцията на взаимна неприязън между потенциални стратегически съюзници започваше точно когато мобилизацията на силите за изборите би трябвало да е най-висока. През 2013 и 2017 г. резултатът беше толкова деструктивен, че 4-процентовата бариера за парламентарно присъствие се оказваше непосилна величина. През 2014-а свръхскоростното изстрелване във властта на лидерите от "Реформаторския блок" беше достатъчно, за да изхвърли повечето от тях от политиката.
Интригата този път не е дали историята ще се повтори, а толкова ли е къса паметта на главните герои?
