Подобно на тревожните кризи, оригиналните сценарии най-често се раждат от въпроса "Какво ако...?". А добрите сценаристи имат богат арсенал от възможни отговори и могат да ги представят така, че да ви се изправят косите.
Екипът от сценаристи на Black Mirror още от първия си сезон (и първия епизод, който няма как да сте забравили, ако сте гледали) вече е доказал, че умее да изненадва, шокира, отвращава и провокира. Както пише Стивън Кинг, "ако не мога да уплаша читателите си, тогава ще ги ужася". Е, хората около Чарли Брукър също владеят този подход.
Първият епизод на дългоочаквания шести сезон на сериала се казва "Joan Is Awful" и изследва отговора на въпроса "Какво ще стане, ако водите нормалния си, скучноват живот, с неговите малки драми, и в един момент пуснете сериал, в който животът ви се случва на екран"?.
Точно това е случаят на Джоан, която сяда да гледа нещо с годеника си след ден, изпълнен със служебни дилеми, сесия при психотерапевт и някои лични изкушения, и осъзнава, че наблюдава изминалия ден от живота си. След разбираемата реакция на паника и фрустрация, Джоан се среща с адвоката си и разбира, че шоуто е изцяло CGI (Computer-generated imagery) и че не може да съди платформата, тъй като договорът, който има със Streamberry (сатиричната версия на съществуващите онлайн стрийминг платформи), е подсигурил компанията с онези дребни букви, които никой не чете.
ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!
Не ги е чела и Салма Хайек, която е продала образа си на Streamberry и за което съжалява, след като в отчаянието си Джоан прави нещо, което можем да сложим на скалата на отвращение единствено редом до онова, което се случи в пилотния епизод на сериала (нали помните онази свиня?). Нека да го наречем просто "инцидент в църква". След него Хайек и Джоан се обединяват в усилията си да спрат шоуто, откъдето сюжетът прави зловещ завой към мултивселените и към една всемогъща компания, която с лекота съсипва човешки животи в името на високия рейтинг.
В края на серията зрителят може да се пообърка. Ако се опитаме да обясним какво виждаме, ще се получи нещо такова:
Има едно нулево ниво на "играта", което представлява нашия живот - поне този живот, който си мислим, че живеем в реалността. В него истинската Джоан (в ролята гледаме Кайла Лорет) гледа версия на себе си, изиграна от актрисата Ани Мърфи. Следва първо ниво, в което Ани Мърфи (играеща Джоан) смята, че е истинска, защото е програмирана да смята, че е истинска (да, алюзията с Westworld е на място). Но Джоан на Ани Мърфи не е реална: тя е CGI образ на реалната Джоан от ниво 0. В това ниво Джоан на Ани Мърфи гледа себе си - в ролята е Салма Хайек.
Следва ниво 2: на него Салма Хайек гледа себе си, изиграна от Кейт Бланшет. И ниво 3, където Джоан на Бланшет съществува и вероятно гледа друга актриса, която играе нея.
Нивата продължават да се надграждат, създавайки много светове между световете и много сериали между сериалите, но нито един от тях не е реален. Всичко, което започва от първо ниво, е симулация, а единствената истинска Джоан обитава онова нулево ниво, което е нашата реалност.
Именно тя всъщност върши поразиите в църквата, за които стана дума по-горе. И именно тя разрушава квантовия компютър, който стои зад всичко това. Тя е и причината да гледаме събитията, които гледаме. Всичко, което става в сериала, един вид вече се е случило и е предопределено.
В нулевото ниво истинската Мърфи се съюзява с истинската Джоан, за да спрат Streamberry. В първо ниво, Салма Хайек се съюзява с Джоан на Ан Мърфи със същата цел. Можем да предположим, че на ниво 2 от метавселената Кейт Бланшет ще се съюзи със Салма Хайек отново за да спрат сериала.
Всички нива са просто огледало на събитията, които вече са били факт в нулевото ниво.
Звучи объркващо и сложно, но веднъж като разбиете кода, става ясно. Както става ясно и че шести сезон на сериала ще бъде изгледан до края. Както става ясно и че може би е време да прочетем онези ситни букви в договорите си със стрийминг платформите или други оператори на лични данни.
Макар че, разбира се, това е антиутопия. Фантасмагория. Измислено, свръхтехнологизирано общество, живеещо в един дехуманизиран свят, излязъл от нечие извратено въобаржение.
В реалността не е възможно да си пуснеш телевизора и от екрана да се появи компютърно генерираната ти версия, която показва на света как си пращаш мръснишки съобщения с бившето ти гадже.
В коя реалност обаче?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
