Да се говори за тежка индустрия от десетилетия не е модерно - нито в България, нито в ЕС. На фона на високите технологии и зеления преход, обаче, добивът и преработката на метали придобиват съвсем ново значение.
Цветните метали се използват в производството на смартфони, електромобили, вятърни турбини, слънчеви панели, батерии за съхранение на зелена енергия, полупроводници и още десетки уреди и продукти, без които трудно можем да си представим съвременния живот.
В момента 90% от тези ключови суровини в ЕС идват от Китай. За да преодолее тежката зависимост от Китай и риска от прекъсване на доставките , Европейската комисия представи списък от стратегически суровини, които са от критично значение и производството им на местно ниво трябва да е приоритет в ЕС в следващите години.
Вече е постигнато съгласие за окончателния текст на регламента за критичните суровини, а една от добрите новини за България е, че в списъка е добавен и алуминият.
Това стана ясно от думите на българския евродепутат от групата на ЕНП от ДБ Радан Кънев, който е основен докладчик по темата в ЕП.
Следващата седмица се очаква да бъде приет и регламентът за индустрия с нулеви емисии и така предстои да посрещнем 2024 година с действащо законодателство в тази сфера.
„Би било изключителна грешка и глупост ние да приемем това законодателство като заплаха за България. То представлява огромен шанс за българската индустрия, но не е нещо, което ще падне от небето,“ обясни Радан Кънев.
За целта е необходим общ политически консенсус и съвместни усилия между бизнеса, политиците и университетите.
„Изобщо това е една възможност за ускорено икономическо развитие. Защото не е тайна, че тежката индустрия води след себе си 2-3-4-5 пъти повече заетост в подпомагащите я малки средни предприятия в леката промишленост,“ допълни Кънев по време на съвместна пресконференция с председателя на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия – Никола Рангелов.
У нас в тежката индустрия са заети около 14 хиляди души, а България е на шесто място в Европа по производство на цветни метали.
„В момента българската тежка индустрия е една от най-чистите в Европа. Времето, в което тази индустрия беше унищожителна за природата, отмина. За мен преди беше изненада, че всъщност германската индустрия в същите сектори е значително по-замърсяващата,“ коментира още Радан Кънев.
Но за да успее България да се възползва от възможностите, които дава зеленият преход, в страната трябва не само да се добиват и преработват стратегически суровини, но да има и производство на крайни продукти с добавена стойност, като батерии за съхранение на зелена енергия и др. За целта ще е необходима и законодателна политическа подкрепа.
Председателят на БАМИ Никола Рангелов очерта основните препоръки към политиците.
- Национален индустриален план с хоризонт до 2050 година, в който да са определени приоритетните индустриални дейности, подготовка на кадри в образователната система;
- Специализиран орган към Министерския съвет да организира разработването на плана и да координира реализацията му.
Основният приоритет трябва да е прекъсване на драматичната зависимост от Китай, която в последните три години се използва грубо, смята Радан Кънев.
От БАМИ обясниха, че в България се произвеждат над 360 хиляди тона цветни метали, а индустрията има все по-ниско въздействие върху околната среда.
„Самото производство не емитира емисии, въздействието върху природата е индиректно, доколкото получава енергия от кафявите източници,“ обясни Никола Рангелов от БАМИ.
Радан Кънев коментира, че средствата по Плана за възстановяване и развитие представляват само 50% от възможностите за финансиране от ЕС, но до момента страната не успява да се възползва достатъчно от тях.
Сериозен акцент се поставя върху т.нар. долини за нисковъглеродни индустрии, където има добив, производство и вторично съхранение на зелена енергия.
„България имат такава възможност – трябва да обърнем внимание на Маришкия басейн - да бъде защитен като такава зона,“ подчерта българският евродепутат.
България и индустрията имат възможност за растеж по време на зеления преход, но за целта е необходимо много добро общуване между властта и местното общество.
„Не може да се позволи проектите да се обсъждат на тъмно и когато се разбере за някой от тях, хората вече да са негативно настроени. Ако трябва да се обикаля къща по къща да се разказва, защото когато хората са информирани от самото начало, ще са наясно, че проектите са полезни. Иначе стават фейсбук балони и когато хората знаят, че нещо се крие от тях, най-нормалното нещо е да излязат да протестират“, каза още Радан Кънев.
За да се възползва страната ни и индустрията от възможностите, които предлага зелената сделка и стремежът по 40% от годишните нужди от стратегически суровини да се обезпечават с местен добив, администрацията у нас ще трябва да скъси сериозно и сроковете за издаване на разрешителни, без това да води до пропуски в ущърб на природата.
Може ли България да стане лидер в металургията по време на Зеления преход в ЕС
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.