Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Срещата на върха на Европейския съюз, на която трябваше да бъде одобрен амбициозния план за заем от 140 млрд. евро за Украйна, завърши без резултат. Той беше спрян от белгийския премиер Барт Де Вевер, който отказа да подкрепи идеята за използване на замразените руски активи и в резултат на това беше подреден в една линия с Роберт Фицо и Виктор Орбан.
Има ли обаче основания за това? Белгия обичайно не е страна, която пречи на колективните решения на Европейския съюз. В това число и на тези, свързани с Русия и войната в Украйна.
Този път обаче е различно, защото плановете за заем от замразените руски активи засягат страната по специфичен начин и превръщат Брюксел в център на спора. В Белгия се съхраняват 183 млрд. евро от руските държавни активи в системата Euroclear. Това са 86% от всички руски държавни средства в ЕС и две трети от световния общ обем.
„Напълно безумно е белгийските данъкоплатци да поемат риска“, каза Де Вевер пред журналисти, след като отказа да даде подкрепа без гаранции, че всички страни членки ще споделят отговорността, ако Русия предяви претенции. „Последиците не могат да бъдат само за Белгия.“
Според дипломати, премиерът се опасява от ответни мерки от страна на Кремъл, както и от съдебни рискове, които могат да засегнат белгийската финансова система, пише Politico.
Европейските лидери явно не успяха да убедят Де Вевер, че Белгия няма да понесе сама риска, защото след дълги преговори се стигна единствено до компромисния текст, който разрешава на Европейската комисия да проучи варианти за отпускането на такъв заем на Украйна. Няма срокове, нито конкретен механизъм за действие.
Френският президент Еманюел Макрон увери, че идеята не е изоставена. „Планът не е погребан. Обсъдихме техническите детайли и ще продължим по методичен начин, без да нарушаваме международното право“, заяви той.
Президентката на Европейската централна банка Кристин Лагард също се опита да успокои съмненията, като определи финансовите рискове като „управляеми“.
Решителността на Де Вевер изненада мнозина в Брюксел. Само дни преди срещата представители на Комисията твърдяха, че са намерили решение на белгийските опасения. Но според дипломати, премиерът, който води трудни бюджетни преговори у дома, не може да си позволи ново финансово напрежение.
„Ако Русия по някаква причина си поиска парите, средствата трябва да бъдат налични веднага. Става дума за доверието в цялата европейска финансова система“, предупреди белгийският премиер.
Отлагането на решението дойде в момент, когато Вашингтон и Брюксел се опитват да покажат единен фронт срещу Москва. Само ден по-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви „огромни санкции“ срещу руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“. В същото време ЕС прие 19-ия си пакет санкции, включващ за пръв път и ограничителни мерки срещу втечнения природен газ.
За няколко часа настроението в Брюксел беше оптимистично — докато белгийската съпротива не промени тона, а възможността за отпускане на заем не беше пропусната.
Следващият шанс за компромис ще дойде през декември, когато темата отново ще бъде в дневния ред на лидерите. Дотогава съдбата на заема за 140 млрд. евро и на европейската солидарност ще остане висяща.
