Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„За да вкараш човек в галерия, често е нужна случайност,“ казва директорът на Женевския музей за изкуство Марк-Оливие Валер.
Онзи миг, в който заставаме пред произведение и по някаква необяснима причина то отказва да ни пусне да си тръгнем.
Едва след това идват познанието, инвестицията и цената. Но първо е моментът.
За това как се става колекционер разговаряме със Стоян Зиков-Стъки, съосновател на ежегодния Sofia Art Fair, който през 2026 година ще се състои за трети път, от 8 до 11 октомври в София Тех Парк.
Изкуството ни избира първо
Според един от създателите на най-голямото изложение за изкуство в България първата среща с изкуството рядко започва с рационален избор.
Ако някой ви обяснява какво задължително трябва да харесате, кой художник е велик и какво е важно да разберете, ефектът може да бъде точно обратният, казва Стоян Зиков-Стъки.
Първо идва емоцията. Попадаме в галерия почти случайно. Не можем да обясним защо точно тази картина. Защо точно тази скулптура. Но усещаме срещата с нещо, което започва да работи вътре в нас.
И тогава тръгват въпросите. Кой е този художник? Защо работи така? Какво още е създал?
Така любопитството постепенно се превръща в знание, а знанието — в колекционерство.
Големите колекционери не започват като големи колекционери
Зад началото на някои от най-впечатляващите истории в света на изкуството стоят не милиони, а любопитство, дисциплина и почти обсебваща вярност към личния вкус.
Хърбърт и Дороти Вогъл са сред най-известните примери.
Той работи като служител в пощенската служба в Ню Йорк, а тя е библиотекарка. Двамата живеят скромно, но в продължение на десетилетия купуват произведения на млади американски художници, често преди имената им да станат известни.
Така създават една от най-значимите колекции на минималистично и концептуално изкуство в САЩ - над 4000 произведения, събрани в малък апартамент, с доходите на пощальон и библиотекар.
Grocery-wrapped Pears, 1971 - Джанет Фиш
По-късно колекцията им е дарена на Националната галерия на САЩ и на музеи в цялата страна.
Дон и Мера Рубел също започват не като институция, а като семейство, което посещава ателиета, разговаря с художници и купува произведения на изплащане.
Според историята на Rubell Museum първата им покупка е направена след посещение в ателие и е изплатена на скромни седмични вноски. Десетилетия по-късно тяхната колекция се превръща в един от най-влиятелните частни музеи за съвременно изкуство в САЩ.
Чарлз Саачи идва от рекламата, а не от музейния свят.
Именно усетът му към нови идеи и образи го превръща в един от най-влиятелните колекционери на съвременно изкуство.
Mao, 1973 - Анди Уорхол в Saatchi Gallery
Той подкрепя и популяризира поколението на Young British Artists, сред които са имена като Деймиън Хърст и Трейси Емин, години преди те да станат част от глобалния канон.
"Големият колекционер не е просто човек с пари, а човек, който развива поглед," казва Стоян Зиков.
Кога човек става колекционер?
Кое е важно - бройката, стойността или нещо друго?
Човек не се превръща в колекционер след десетата картина, нито след петдесетата, нито когато произведенията започнат да струват повече. Истинският преход настъпва, когато интересът стане по-важен от притежанието. Когато започне да търси архиви, да посещава музеи, да сравнява периоди, да следи развитието на един автор с години, обяснява Стоян Зиков.
"Това е моментът, в който колекционирането престава да бъде хоби и се трансформира в културно изследване."
Големите изложения на съвременно изкуство показват на аудиторията каква точно е ролята на галериите в изграждането на среда за влюбване в изкуството.
Целта на добрия галерист не е просто да продава картини, а да изгражда публика, да разказва истории и да свързва хората с художници. Да им помага да се потопят в света на твореца, да влязат в неговото съзнание, в мисловния му процес, в разбиранията му за света.
Галерията е ключова за създаването на бъдещи колекционери, защото има такова нещо като правилна покупка в изкуството. Това, което я прави правилна обаче, не е дали цената ѝ ще нарасне с времето, а дали в нея има достатъчно разказ, който купувачът да иска да разплете докрай.
Художниците, които създават колекционери
Не всички големи художници създават колекционери, но има такива, които го правят почти естествено.
Един от най-впечатляващите примери идва от България. Стоян Зиков разказва за колекционер на Жорж Папазов, който години наред пътува до Швейцария, работи в архиви и издирва всяка следа, свързана с художника.
Постепенно познанията му надхвърлят обикновеното колекционерство и се превръщат в почти научно изследване. Така една лична страст се превръща в принос към опазването на културната памет.
Стоян Зиков говори и за пловдивски колекционер, който години наред е бил близък приятел на Кольо Карамфилов. Познавали са се, гостували са си, преживявали са заедно ежедневието, а с времето домът му постепенно се изпълва с произведения на художника.
Почти всяко помещение пази поне една негова творба. Така колекцията се превръща не просто в съвкупност от произведения, а в биография на едно приятелство.
Същото се случва и с големи имена като Дечко Узунов. Понякога произведението е само началото, а след него идва срещата с човека, която остава завинаги.
Къде е България?
В България живее голям световен колекционер - Гауденц Б. Руф, швейцарец по произход. Той създава една от най-сериозните колекции на съвременно българско изкуство, а след това основава фондация и Центъра за съвременно изкуство в София. Той е прекрасен пример за това как един колекционер започва да изгражда екосистема.
Портрет на Гауденц Б. Руф, 2002 - Урош Джурич
Може би това е най-важната промяна през последните години в съвременното българско изкуство е, че България постепенно започва да изгражда собствена общност от хора, които не просто купуват изкуство, а живеят с него.
Това е и една от големите задачи на Sofia Art Fair - не просто да събере в София галерии и художници от цяла Европа, а да даде шанс на някого, който никога досега не е влизал в арт пространство, да преживее именно онази случайна среща, след която вече ще гледа на света по различен начин.
Всяка година Sofia Art Fair е посещаван от международни колекционери, които виждат потенциала на България като част от новата арт сцена от една страна като част от Източна Европа, а от друга заради централното ѝ място на кръстопътя между Европа и Азия.
Стоян Зиков дава пример с Кристофър Спрингам, международен колекционер и инвеститор, който сравнява Sofia Art Fair с големите световни изложения и споделя, че по-малкият формат позволява да се обърне внимание на всеки артист и всяка галерия.
Икономическият отпечатък на миналогодишното издание на изложението е директни продажби към галерии и колекционери на стойност над 150 000 евро в рамките на 4 дни. 90% от изложителите осъществиха директни сделки, а изложението бе посетено от над 4000 гости, включително чуждестранни колекционери, инвеститори и бизнес делегации.
Sofia Art Fair ще се проведе от 8 до 11 октомври 2026 година в София Тех Парк и ще събере на едно място повече от 80 артисти и 27 галерии от 14 държави.
