Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад." Така е възкликнал поетът много отдавна, но те, поетите, имат този навик да виждат напред. Клетият Смирненски, горко му, когато е прозрял, че ще дойдат времена, в които думите ще се редят едни до други и наистина ще образуват само море от тиня, кал и смрад.
Много може да се разсъждава върху състоянието на държавата и нейния най-видим лакмус – медиите от новата история. Освен всички порочни практики, които преходът, политиката, бизнесът, отделни личности и цели групировки наложиха, на полето на информационните източници бяха съзнателно разпръснати медии-тарантули.
За тях се полагаше специална грижа, хранеха се обилно и се отглеждаха с внимание, така че с тяхна помощ да се пръкнат най-достоверните огледални образи на тези, които избираме да решават вместо нас. Тези образи нямат никакво отношение към информацията, към обществените нагласи, към реално случващото се и смисъла от него. Те не просто целят да защитят интерес, който им носи материална облага. Те целят да рушат. Да обругават, да унижават, да оскверняват и да обиждат, да приписват и да правят нищожно всяко нещо, до което се докоснат.
Наградата не е просто финансова. Не само. Освен облагата има и по-висш "идеал" – да се обозначат и да се стоварят върху обекта си, за да му покажат, че ще го смажат. Те държат да са важни.
Но за да изплетат мрежата си, тези тарантули, имат нужда от нашето любезното съдействие - от нас като общество, като гилдия, като читатели и зрители, дори като възмущаващи се читатели и зрители.
Фактът, че зрелищата на върха на държавата и зрелищата в медиите, в социалните мрежи, в низките издания, продължават да будят повече интерес, отколкото приоритетните за дневния ред проблеми за решаване, отколкото войната, бюджета, бежанците и съдебните проблеми, е вина, която трудно ще изкупим.
Не е съвсем вярно, че не се научихме да разпознаваме източниците на информация и да правим разлика между факти и пропаганда, въпреки че често двата потока се смесват. Обикновено ги разпознаваме, но на първично ниво се случва така, че не можем да се въздържим. Не се контролираме дори дотам, че когато се сблъскаме с чистата пропаганда и очевидния компромат, да не ги разпространяваме, да не ги коментираме, да не ги материализираме. Достатъчно е дори едно: „Абе, видя ли ги тия сега какво са пуснали?“.
Тарантулите от периферията целят да стигнат до центъра, до масовата аудитория и да бъдат легитимирани. Така се случва всеки път, по избрани теми. Легитимацията минава през това хем ние гръмко да се възмутим от видяното, без значение дали го приемаме за истина или лъжа, хем след това да го срещнем и през т.нар. достоверни платформи на информация.
Там пък е достатъчен точно един въпрос, за да се въведе тема, излязла от морето от тиня. „Как ще коментирате този очевиден компромат?“, например, върши идеално работата. И ето хоп, тарантулата е нападнала жертвата си в гръб, когато не е очаквала. Защото тарантулата е единственият паяк, който не лови жертвите си с паяжина - с нея само пълни тaвана на дупките, в които живее.
