Какво е белодробен тромбемболизъм и защо е важно да говорим за това заболяване

Често се говори за социално значими заболявания като диабет, хипертония, артеросклероза, различни видове рак. По-рядко се говори за заболяването белодробен тромбемболизъм, въпреки че според статистиката то е третата най-честа причина за летален край при хоспитализираните пациенти.

Белодробният тромбемболизъм е инвалидизиращо заболяване, като в последните години се забелязва тенденция към увеличаване на броя хора, които постъпват в болница след тази диагноза. Причините вероятно са свързани с повишаването на общата възраст на хората, както и с недобра профилактика на пациентите с хронични заболявания и на такива след претърпяна хирургична интервенция.

Заболяването има остра и хронична форма. Хроничният белодробен тромбемболизъм се дължи на рецидивиращи белодробни емболии, които не се лизират, и в които настъпват процеси на организация и реканализация. Острият белодробен тромбеболизъм е тежко и опасно за живота заболяване, което изисква навременно лечение в болница.

Белодробният тромбоемболизъм се диагностицира, когато има нарушение на притока на кръв в белодробната артерия или нейните клонове. Причината е запушване от тромб, обикновено възникнал някъде другаде. Най-често това е откъснал се тромб от дълбоките вени на краката, който е преминал в белодробната циркулация.

Заболяването обикновено е резултат от усложнение при пациенти с друга диагноза при определени фактори на заобикалящата ни среда. Често се наблюдава при хора с разширени вени, както и в следоперативния период при пациенти, преминали ортопедични или коремни операции или акушеро-гинекологични манипулации, при което не е приложена антикоагулантна профилактика (това означава профилактика, свързана с нивото на съсирване на кръвта - б.р.)

Заболяването може да се прояви и при хора с редица хронични заболявания - дихателна недостатъчност, застойна сърдечна недостатъчност, ритъмно - проводни нарушения, захарен диабет, тромбофилия, ревматологични и онкологични болести. Друга таргетна група, при която се наблюдава по-често това заболяване, са хората с наднормено тегло и понижена двигателна активност. Не на последно място белодробният тромбоемболизъм може да се наблюдава при млади жени без други придружаващи заболявания, които употребяват контрацептиви.

Симптомите варират в широки граници – от минимални или никакви симптоми до изразен задух и опасност за живота. Най-често се появява задух при обичайни физически усилия, който може да се появи внезапно или да се засили през нощта, болка и стягане в гърдите, които се засилват при вдишване, кашлица с кървави храчки, рязко понижаване на кръвното налягане, ускорен пулс.

При запушване на над 60% от белодробната артерия се развива масивен белодробен тромбоемболизъм – протича с шоково състояние, остра десностранна сърдечна слабост и нерядко - внезапна смърт.

Често настъпващи усложнения при заболяването са плеврални изливи, придружени с бактериална инфекция. Други очаквани усложнения са белодробен инфаркт с хемоптиза, инфаркт – пневмония, образуване на абсцес, десностранна сърдечна недостатъчност, рецидивиращи емболии.

Диагнозата се поставя на базата на клиничния преглед, преценка на рисковите фактори, ЕКГ, положителен Д-димер и образни изследвания – рентгенография, компютърна томография с контраст, ехокардиография, сцинтиграфия, ангиография.

Има няколко различни вида лечение според степента на засягане, както и според клиничнита изява на заболяването.

При леките форми, когато пациентът е в стабилно състояние, се прилага лечение с антикоагуланти или се преминава към фибринолиза. Ако пациентът е подходящ, може под рентгенов контрол да се извърши тромб аспирация в ангиографските лаборатории.

При усложнените пациенти, които са хемодинамично нестабилни и засягането на белия дроб е масивно, се преминава към оперативно лечение. При него по хирургичен път се евакуират тромботичните материи от белодробните артерии.

Всички пациенти по правило след прекарана белодробна емболия или дълбока венозна недостатъчност следват да бъдат на антикоагулантна терапия след това.

* Авторът д-р Тихомир Христов е кардиохирург от Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Александър Чирков” в София.