Какво се случва с "Възраждане"

Трима водещи депутати от "Възраждане" бяха изгонени заради разкол с Костадин Костадинов.

Цялата партийна група в Столичния общински съвет (СОС) се разцепи на съставни части, а лоялистите на "Възраждане" останаха извън "голямото среднощно раздаване" на председателски места в комисиите.

Конституционният съд анулира и последния шанс за референдум срещу еврото, а депутатът от "Възраждане" Славчо Крумов си позволи да мята лопати с тор по българския герб пред входната врата на КС.

Всичко това се случва в рамките на по-малко от 24 часа.

Става дума за най-голямата криза във "Възраждане" от скандала с напускането на Елена Гунчева и осветяването на смущаващи данни за управлението на партийните финанси.

За разлика от Гунчева, която беше в "гражданската квота", поне двама от тримата изключени депутати са сред основателите на "Възраждане".

Бившият военен пилот Николай Дренчев беше организационен секретар на цялата партия.

Александър Арангелов е отговорникът за структурата в столицата и е ръководил предизборната кампания в София-област.

Отстраняването им е още по-проблематично за Костадин Костадинов поради факта, че в ПГ на "Възраждане" членуват братът и братовчедът на Николай Дренчев (Димо Дренчев и Димчо Димчев).

Съпругата на Дренчев - Красимира - е общински съветник в Ловеч и е единственият председател на постоянна комисия (по социални въпроси) в ОбС от "Възраждане".

Костадинов запазва лоялността на доверени хора като Цончо Ганев, Петър Петров, Искра Михайлова, Цвета Рангелова, но парламентарната му група е по-малка от тази на ДПС - дори преди роднините на Дренчев да се отцепят.

"Ако Костадинов управляваше България, аз вече щях да съм в Белене!
Ама... няма да управлява", написа отстраненият депутат.

Същият човек преди година обясняваше пред "Панорама", че единствената грешка на Владимир Путин е, че не провел блицкриг в Украйна...

В центъра на конфликта, разбира се, е властта в София.

София е градът, който даде над 19% от всички гласове за "Възраждане" на последните парламентарни избори на 2 април 2023 г. Повече от 68 500 софиянци тогава гласуваха за партията и така тя стана трета политическа сила в парламента.

Шест месеца по-късно обаче резултатът на "Възраждане" се стопи почти наполовина при вота за общински съветници (36 388 гласа). Кандидатът им за кмет Деян Николов получи още по-малка подкрепа - под 30 000 гласа.

Разпадът започна веднага - новоизбраният общнински съветник Иван Алексиев се отцепи от "Възраждане" от ден първи, заради "непреодолими различия с ръководството".

Алексиев се оплака, че е бил заплашван от човек в националното ръководство на партията, че е длъжен да се откаже от мястото си в СОС, или "трябва да внимава, защото има и деца".

Тогава нито един от останалите 7 представители на "Възраждане" в СОС не защити доскорошния си колега. Вместо това, Деян Николов се закани да го съди за клевета.

Групата обаче се разцепи повторно.

На 8 февруари четирима души, начело с постоянния кандидат на "Възраждане" за председател на СОС Красимир Гълъбов, решиха да гласуват заедно с "голямата сглобка" в подкрепа на Цветомир Петров. В замяна на това отцепниците получиха председателско място в Комисията по архитектура и по Околна среда в съвета.

Гълъбов е на 62 г., завършил Висше военновъздушно училище в Долна Митрополия, няколко години преди Николай Дренчев да учи в същата школа. Бил е директор "Техническа експлоатация" и старши инспектор към дирекция "Гражданска въздухоплавателни администрация".

С едва трима останали членове "Възраждане" вече няма право да се конституира като самостоятелна група в СОС.

Отговорността за този провал се падна върху Николай Дренчев, Александър Арангелов и Иво Русчев, които явно са отговаряли за подредбата на местната листа.

Дренчев има по-различна версия.

Според него конфликтът във "Възраждане" - София е възникнал заради несъгласие с Деян Николов.

Николов до последно настояваше партията да не съучаства във финта на ГЕРБ и БСП в СОС, но остана в малцинство в собствената си група.

За разлика от него - Дренчев не вижда нищо укоримо в това, че партията подкрепя чужди кандидати за председател на Общински съвет. Той твърди, че общоприетата позиция във "Възраждане" е местните структури да решават кого да подкрепят.

Такъв е случаят във Варна - втората най-важна община за "Възраждане" след София.

Кметът на Варна Благомир Коцев е от ПП-ДБ, но председателят на ОбС Христо Димитров е от "Алтернативата на гражданите". И е избран с гласовете на "Възраждане" и още седем партийни групи.

Гласуването тогава е тайно, но местната коалиция лъсва много ясно заради отказа на ГЕРБ, "Български глас", ДПС и СДС да участват във вота.

Тогава "Възраждане" гласува заедно с ПП-ДБ, "Алтернативата", "Александър Стамболийски", БСП, "Левицата", ИТН и "Свобода".

Участието им във властта е потвърдено и през избора на четирима техни съветници за председатели на постоянни комисии (Обществен ред; Младежки дейности; Туризъм) и на временната комисия по Структури и общинска администрация.

Последната комисия е поверена на Николай Костадинов - братовчед на лидера на партията...

Същата е ситуацията в Добрич - градът, в който Костадин Костадинов е работил като директор на Регионалния исторически музей.

Кметът на Добрич Йордан Йорданов е от коалицията на Движение България на гражданите, ИТН, НДСВ, ССД, Глас народен и ВМРО. Но председателят на Общинския съвет Красимир Николов е от ГЕРБ, и е избран с поне част от гласовете на "Възраждане" (6 в общо 41-местния съвет).

Първоначално кандидатите за поста са трима - Николов (ГЕРБ), Нивелин Радичков (групата на кмета) и Георги Джендов ("Възраждане").

В първия тур за Николов гласуват 16 души, за Радичков - 15, а за Джендов - 7. Трима души пускат бюлетина "Не подкрепям никого". Балотажът не излъчва победител, след като Николов взима само още един глас над своите 16, а Радичков остава с 15. Гласовете на "Възраждане" се появяват в графата "Не подкрепям никого".

Вместо заседанието да се разпусне и да насрочи нов избор, се стига до... прегласуване на балотажа след почивка. Изведнъж кандидатът на ГЕРБ вече има мнозинство от 23 гласа, а съперникът му не получава нито глас повече. Само двама са отказали да подкрепят когото и да е.

Съответно партията получава възможността да оглави три от най-важните комисии - по "Промишлено-стопанска дейност, земеделие и трудова заетост", "Здравеопазване и социални дейности" и "Транспорт".

В други областни градове "Възраждане" не издигат кандидат за председател на ОбС, но получават ръководни позиции в комисиите - като в Пазарджик, Монтана и Велико Търново.

В София Деян Николов обвини отцепниците за това, че са "продали душите си" и са "купени с предложения за позиции".

Не става ясно какво говори това за колегите му от Варна и Добрич, които нямат скрупули да участват в управлението.

На този фон - фактът, че "Маркет линкс" засича данни за отлив на почти 30% от потенциалните избиратели на партията, сякаш мина като бележка под линия в новините.

"Глуха опозиция, която не може да прокара нищо конструктивно" - определението на изключения депутат Николай Дренчев описва съвсем точно положението, в което се намира партията на Костадин Костадинов след местните избори.