Успявате ли да откриете някаква логика в поведението на политическия елит през последната година?
Имате ли разумно обяснение защо една държава от ЕС си позволява да се излага грозно както пред собствените си граждани, така и пред международната общност, след като вече не може да състави дори служебно правителство?
Лесно може да се прехвърли вината върху цялото Народното събрание, в което 3 от 7 парламентарни групи се разцепиха още в първия месец след изборите.
Но виждате ли рационални и смислени ходове от всички останали замесени играчи? Без изключения?
Да вземем Калин Стоянов: човек на 43 години, който е работил само като полицай. Голямото дело, с което името му се свързваше преди министерския пост, беше разследването за изчезването на милионните аванси от непостроената АМ "Хемус". В публичен план това разследване беше емблема на обвиненията срещу ГЕРБ в злоупотреба с власт и държавен ресурс.
През 2021 г. като директор на ГДБОП Стоянов дори беше обвинен от Иван Гешев за това, че си е позволил да поиска по-активни действия по разследването от наблюдаващата прокурорка и упражнил натиск върху нея. Днес това е забравена история, и Гешев е забравен, но Стоянов се "помпа" от същата PR-машина, която направи токсичен баласт от институцията на главния прокурор.
По неясни причини Калин Стоянов прие да бъде министър в кабинета "Денков-Габриел", избран с гласовете на ГЕРБ.
За неговото повишение гласуваха хората, допуснали аферата "Хемус", и хората, които се бореха срещу нея, и Калин Стоянов не видя нищо смущаващо в това. През юли 2024 г. същият човек се съгласи и да бъде номиниран за министър на вътрешните работи с мандата на ГЕРБ от кандидат-премиера Росен Желязков.
Днес Стоянов отказва да подаде оставка, след като най-малко 4 от най-големите парламентарни сили искат от него да си ходи.
МВР се превръща в заложник на интерес, който не е (само) лична амбиция на един министър. Зад него вече не стои и интересът на ГЕРБ да го пази напук на ПП-ДБ. Интересът от запазването на Калин Стоянов в МВР остана само на Делян Пеевски.
Делян Пеевски е единственият партиен председател, който се оказа несъгласен с отказа на Румен Радев да пусне новия служебен кабинет. Но Пеевски беше начело на ДПС, когато цялата партия гласува "за" конституционните промени - същите промени, които сега президентът прилага в действие в цялата им слабост.
Отново Пеевски не крие по никакъв начин влиянието си в други силови институции като Комисията за противодействие на корупцията и прокуратурата, когато реши, че има интерес да разобличава схемите на Ахмед Доган - без да отчита собствената си роля в тях.
Ако оставим разлома в ДПС настрана - трябва да признаем, че държавническа логика няма и в действията на Румен Радев.
Има логика само в желанието му да отмъсти за орязаните правомощия и да ликвидира влиянието на Пеевски, докато той е в най-слаба политическа позиция.
Защо обаче Румен Радев не обяви на глас действителната причина, поради която не иска Калин Стоянов да остане в МВР преди следващите парламентарни избори? Формалното му обяснение за "политическото напрежение" е мъглява фраза, която не казва абсолютно нищо за реалните му критики срещу Стоянов.
Вероятно защото ако Радев каже "А", ще трябва да стигне и до "Я". Например - да обясни защо кариерният възход на днешния вътрешен министър започна по време на първия служебен кабинет на Стефан Янев, в мандата на Бойко Рашков и продължи в правителствата на Гълъб Донев.
Днес друг близък до Радев бивш министър Иван Демерджиев твърди пред bTV, че "червената лампа" около Калин Стоянов е светнала още през 2021 г. Но когато президентството имаше властта да уволнява и назначава в МВР, подмина точно този човек.
Румен Радев имаше и още един шанс да спре назначението на Калин Стоянов през април 2024 г., когато лидерите на ПП-ДБ вече открито настояваха той да бъде сменен и да не остава в състава на правителството на Димитър Главчев.
"Политическо напрежение" имаше и тогава, и сега. ПП-ДБ бяха в слаба позиция по отношение на кадруването в служебното правителство и тогава, и сега.
Защо Румен Радев не се намеси и не спря указа, както го направи на 19 август? Не е поради излишна скромност или непознаване на Конституцията. Само две седмици по-късно президентът не позволи на Даниел Митов да бъде назначен за министър на външните работи на мястото на Стефан Димитров, с когото Главчев отказа да работи.
А защо изобщо Радев възложи мандат за управление на Горица Кожарева, която трябваше да е напуснала ръководството на Сметната палата още преди две години? Историята мълчи.
Трудно е да се обяснят и действията на ПП-ДБ и ГЕРБ.
Защо ПП-ДБ системно даваха кариерно предимство на непроверени кадри в службите за сигурност като Калин Стоянов или Живко Коцев, които превърнаха в най-висши ръководители в системата на МВР от позицията им на средно ниво началници? Как очакват да получат обществен кредит за реформа в тези служби след този автогол?
Защо ПП-ДБ очакват от Румен Радев и екипа му да разчисти "зависимите" хора от службите, след като именно Румен Радев и екипът му бламираха правителството на Николай Денков и унижаваха Кирил Петков и Асен Василев през устата на председателя на ДАНС Пламен Тончев?
Защо ПП-ДБ - в синхрон с депутатите от ДПС на Доган - бързат да правят конюнктурни смени в институции с 5-7-годишни мандати? Нито един урок от 2023 г. ли не беше научен досега?
От друга страна - какво изобщо се случва в ръководството на ГЕРБ?
Защо цяла година Бойко Борисов говореше за Калин Стоянов като за неутрален професионалист, докато същият човек беше на централна позиция в ръководството на МВР, което го вкара в ареста?
Защо днес ГЕРБ смята за неприемлив юмрука на Калин Стоянов от площада, а същата партия го остави начело на МВР след много по-тежък гаф с безотговорното му поведение след протестите срещу БФС през ноември 2023?
Защо ГЕРБ не дадоха никаква оценка за проблемите в МВР под управлението на Стоянов като служебен министър - като слабата организация при потушаването на първите горски пожари в Ямболско или веселата поява на Евелин Банев-Брендо пред Централния софийски затвор след години фиктивно издирване от полицията?
Защо партиите продължават да правят уж "безпартийни" министри на вътрешните работи депутати - Младен Маринов и Христо Терзийски, Бойко Рашков, Калин Стоянов?
Защо Бойко Борисов веднъж уволни вътрешен министър (Маринов през 2020 г.) заради съмнения за връзки с Делян Пеевски, но след това го реабилитира като депутат? Защо за същите съмнения не свали Калин Стоянов от поста му, още когато животът на редовното управление зависеше от ГЕРБ?
Защо партийни лидери, които допускат едни и същи грешки до безкрай, продължават да диктуват посоката на политическия процес и да си прехвърлят отговорността?
Какво мотивира действията и на Димитър Главчев?
През април 2024 г. той твърдеше, че назначението на Калин Стоянов в МВР е било най-трудното му решение и е оставил действащия министър само за да не оголи ръководството на министерството след току-що гръмналия скандал около Живко Коцев и Агенция "Митници". Какво се случва сега?
Защо четири месеца по-късно Главчев беше готов сам да се откаже от позицията си на служебен премиер, но не и да приеме, че Калин Стоянов е за смяна? Защо веднага след неуспеха на Кожарева Димитър Главчев изрази готовност да поеме мандата за втори път - но за втори път пропусна да се разграничи от Стоянов?
Защо и тогава, и сега кандидатите за служебни премиери допускат един от многото синдикати в МВР да диктува кой имал право да управлява цялото министерство?
Защо Горица Кожарева - като експерт-одитор, както държи да се знае - реши да търси препоръки за Калин Стоянов от областните директори на МВР, които са негови подчинени и са негови назначения?
Кой нормален професионалист ще се кандидатира за нейния пост, или за омбудсман, или за друга от 10-те позиции в прословутата "домова книга" за служебни премиери, след като вижда какви унижения и тормоз го очакват?
И кой чуждестранен лидер ще погледне с уважение на следващия в списъка на Радев, когато България трябва да бъде представена на международни форуми?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
