Всички повтаряха, че тези избори ще са най-трудни за прогнозиране. Твърдеше се, че избирателната активност ще е ненормална заради Covid-кризата. Лансираха се варианти, при които "от 4 до 8 партийни листи" можели да прескочат бариерата за парламентарно представителство. "Барометри" с обилно медийно отразяване публикуваха всевъзможни сложни сценарии за бъдещето след 4 април, всеки от които се оказа неверен. 

Играта на вероятности този път не се получи.

10 социологически агенции не успяха да предскажат поражението на БСП спрямо първия и втория, a поне девет от тях са се разминали с резултата на партията, като излизат извън границите на обичайната 3-процентова грешка. Нито една агенция не позна, че "Има такъв народ" на Слави Трифонов ще се окаже втората по големина политическа сила. 

"Демократична България" беше подценена с такива отклонения, които поставят под въпрос какво изобщо са измервали някои анкетьори преди изборите. Коалицията, която почти достигна 10% от доверието на гласувалите граждани, дори беше проектирана като потенциален аутсайдер в една от прогнозите. 

Само 2 от 10 агенции са претеглили коректно гласовете в полза на ВМРО, като прогнозират правилно, че партията на Красимир Каракачанов няма да влезе в 45 Народно събрание. При една от "позналите" агенции обаче се виждат толкова необясними данни в полза на БСП, че само те поставят под съмнение качеството на цялото изследване. 

Какво е отклонението  на прогнозните изследвания на съответните агенции спрямо почти финализирания резултат (при 98.93% обработени СИК протоколи може да се предположи, че промените ще са само след десетичната запетая)?     

Кой е облагодетелстван и кой е ощетен?

Най-големите отклонения на партийно ниво се виждат при прогнозите за БСП - свръхнадценяване и неправилно разбиране за вътрешните изпитания, пред които партията е поставена на тези избори.

В случая с анализа на "Рего" (институт, основан от Калоян Методиев - бившия началник на кабинета на президента Румен Радев) става дума за около 13 процентни пункта изкривяване в полза на Социалистическата партия на фона на действителната й позиция след изборите на 4 април.

Пет дни преди изборите "Рего" постави БСП на първо място с твърдението, че тя ще изпревари ГЕРБ. На 4 април се оказа, че Социалистическата партия под ръководството на Корнелия Нинова слиза до трета политическа сила с невиждан резултат от 20 години насам, с по-малко от 500 000 гласа. 

Още по-озадачаващи са данните, които "Барометър България" показа на 30 март. Агенцията публикува три отделни варианта за разпределението на гласовете на парламентарните избори в зависимост от избирателната активност, за която беше заложен интервал между 34,8% и 55%.  

И в трите сценария е допуснато, че "Изправи се! Мутри вън!" няма да успее да влезе в Народното събрание. "Демократична България" е поставена на последно място сред потенциалните парламентарни групи, като в един от сценариите на "Барометър" коалицията не получава и 4 на сто.

За сметка на това ВМРО е надценено до максимални стойности от 9,6%, т.е. повече от двойно по-висок резултат от реалния. Прогнозата за позицията на "Има такъв народ" е сгрешена с почти 9 процентни пункта.

По незнайни причини е допуснато, че ГЕРБ-СДС ще спечели най-малко 32% от гласовете на избирателите - отново много грешен изстрел в тъмното. 

Листата на Васил Божков БНО, която се оказа на около 10 000 гласа разстояние след ВМРО не беше засечена като  играч, който ще изпревари други две "патриотични" листи - "Възраждане" и "Воля-НФСБ".  

Какво означават големите отклонения за всяка от партиите? 

Да сбъркаш данните на БСП с 13 процентни пункта, означава над 88% отклонение от реалността. Оценката на електората на ВМРО на 8-9 на сто от избирателите, при положение че партията не прескача бариерата, представлява почти 140% разлика. Това е не просто количествено, а качествено неточна прогноза и тя няма нищо общо с професионалната социологическа работа. 

Ако средното подценяване на "Има такъв народ" при всички социологически агенции е с около 28% под реалното ниво на подкрепа, то грешките в претеглянето на "Демократична България" са дори по-сериозни.

Стойности, които й дават прогнозите, са средно с 35-39% по-ниски в сравнение с истинската електорална тежест на коалицията. 

"Демократична България" остана пета политическа сила, но е с доста близък резултат с този на ДПС. С изключение на "Маркет Линкс" тази тенденция не е забелязана от никого сред социолозите.

Да мериш обществените настроения в условията на пандемия, не е най-лесното занимание. Всички условности около улавянето на нови политически субекти на радара имат своето основание. И все пак социологията не би трябвало да е безпомощна спрямо промени в обществения живот, които се развиват в продължение на повече от една година. 

Възходът на Слави Трифонов не започва от днес, а от кампанията му за националния референдум, на която бяха мобилизирани над 2 милиона гласоподаватели. Обединяването на "Демократична България" стана факт още преди Росенец и за първи път не доведе до предизборни скандали около листите. Да се прогнозира, че най-активната протестна група от 2020 г. ще остане пасивен зрител на парламентарния вот, не е съвсем логично.  

Проблемът не е в това, че единични изследвания показват големи отклонения - свикнали сме с това. Проблемът е, че социологията през 2021 г. като цяло се оказа не особено достоверен измерител на обществените настроения преди изборите.

Публикуването на предварителни данни преди изборите е поставило криво огледало пред очите на избирателите за това как би изглеждала колективната воля на 4 април. Колебаещите се граждани са планирали собственото си поведение по информация, която не е отговаряла на действителността. 

Дали социолозите са заблуждавали сами себе си заради неточна методология, или някои от тях умишлено са ударили везните в полза на "таен клиент", отговорът е без значение, след като ефектът вече е налице.

2021 година ще произведе поне още един национален избор, след който ще си проличи кой спазва професионалните стандарти и кой тенденциозно стъкмява резултати в името на енергизирането на партийни ядра. 


Подкаст: Изненадите от Избори 2021 и политиката "на война като на война"


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: