Наричат я "руския ястреб" заради непримиримите ѝ позиции срещу Москва след началото на войната в Украйна. В Русия е обявена за издирване заради инициативата ѝ за премахването на съветските паметници в Естония.
Говори за това, че "светът не е обръщал внимание" на руската агресия в Украйна от окупирането на Крим насам и че Киев е трябвало да получи военна помощ още преди началото на войната през 2022 г.
С непримиримия си тон Кая Калас е добре позната извън Естония, въпреки че не всички са съгласни с нея.
Досега тя беше действащият премиер на Естония, а след няколко дни ще стане стане петият представител на ЕС по въпросите на външната политика и първият представител на страна от бившия соцлагер на високата европейска позиция. За първи път балтийска държава получава такова назначение на върха в ЕС.
Встъпването ѝ в длъжност съвпада с две важни събития - президентските избори в САЩ и смяната на върха в НАТО - и двете смятани за повратна точка в отношенията между Вашингтон и ЕС.
Кая Калас е родена в Талин. Тя е правнучка на първия директор на полицията, след като Естония обявява независимост от Съветска Русия след края на Първата световна война.
Само няколко десетилетия по-късно - през 1940 г. - страната ще се превърне в съветска република, а през 1949 г. семейството на майката на Калас е изпратено в Сибир заедно с още 20 хиляди естонци.
"Русия не се е променила. Злото живее в Русия", казва миналата година Калас по време на годишнината от депортирането на семейството ѝ.
Кая Калас остава в Съветския съюз до 14-годишна възраст, а баща ѝ - Сим Калас - е един от радетелите за независимост на Естония още преди промените през 1991 г.
Сим Калас също за кратко е премиер, управител на Естонската централна банка, основател на либералната Реформистка партия.
Има опит и в европейските институции като еврокомисар с три различни ресора и заместник-председател на Европейската комисия, когато тя е оглавявана от португалеца Жозе Мануел Барозу.
През 2011 г. Кая Калас напуска адвокатската кантора, в която е съдружник, за да се кандидатира на местните, а след това и на европейските избори от Реформистката партия.
През 2018 г. става лидер на партия, а през 2021 г. и първата жена министър-председател на Естония.
Противниците ѝ я определят като твърде арогантна, но тя самата казва, че сигурността на собствената ѝ страна зависи от Брюксел.
"Ако Европа е обединена и силна, Естония също ще е силна," казва тя в реч пред Европейския парламент.
Сега обаче се очаква да влезе в челен сблъсък с най-големия критик на европейската идея - унгарския премиер Виктор Орбан.
Евроскептиците като Орбан може да не са многобройни, но достатъчно шумно се обявяват против санкции на ЕС срещу Русия, представянето на оръжия и друга военна помощ на Украйна и прекратяването на европейската енергийна зависимост от Москва.
Будапеща поиска и допълнителни гаранции, за да започнат преговорите за членство в ЕС за Украйна, Грузия и Молдова, като в същото време настоява повече за развитие на преговорите със страни, които вече са кандидати - като Сърбия.
Като основен приоритет пред Калас начело на общата европейска дипломация се очертава да бъде сигурността в Европа на фона на войната в Украйна.
Анализатори смятат, че нейните основни предимства са липсата на каквото и да е колебание и твърдите ѝ позиции по отношение на Кремъл, както и ясните ѝ ценности.
Тя знае много добре не само какви са те, но и как да ги изрази, при това на няколко езика, включително френски, анлийски, фински и руски.
Затова изборът ѝ на важния пост в ЕС е възприеман като ясно послание към Русия, но и като потенциален риск, особено във време на война.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.