Наричат я "руския ястреб" заради непримиримите ѝ позиции срещу Москва след началото на войната в Украйна. В Русия е обявена за издирване заради инициативата ѝ за премахването на съветските паметници в Естония.
Говори за това, че "светът не е обръщал внимание" на руската агресия в Украйна от окупирането на Крим насам и че Киев е трябвало да получи военна помощ още преди началото на войната през 2022 г.
С непримиримия си тон Кая Калас е добре позната извън Естония, въпреки че не всички са съгласни с нея.
Досега тя беше действащият премиер на Естония, а след няколко дни ще стане стане петият представител на ЕС по въпросите на външната политика и първият представител на страна от бившия соцлагер на високата европейска позиция. За първи път балтийска държава получава такова назначение на върха в ЕС.
Встъпването ѝ в длъжност съвпада с две важни събития - президентските избори в САЩ и смяната на върха в НАТО - и двете смятани за повратна точка в отношенията между Вашингтон и ЕС.
Кая Калас е родена в Талин. Тя е правнучка на първия директор на полицията, след като Естония обявява независимост от Съветска Русия след края на Първата световна война.
Само няколко десетилетия по-късно - през 1940 г. - страната ще се превърне в съветска република, а през 1949 г. семейството на майката на Калас е изпратено в Сибир заедно с още 20 хиляди естонци.
"Русия не се е променила. Злото живее в Русия", казва миналата година Калас по време на годишнината от депортирането на семейството ѝ.
Кая Калас остава в Съветския съюз до 14-годишна възраст, а баща ѝ - Сим Калас - е един от радетелите за независимост на Естония още преди промените през 1991 г.
Сим Калас също за кратко е премиер, управител на Естонската централна банка, основател на либералната Реформистка партия.
Има опит и в европейските институции като еврокомисар с три различни ресора и заместник-председател на Европейската комисия, когато тя е оглавявана от португалеца Жозе Мануел Барозу.
През 2011 г. Кая Калас напуска адвокатската кантора, в която е съдружник, за да се кандидатира на местните, а след това и на европейските избори от Реформистката партия.
През 2018 г. става лидер на партия, а през 2021 г. и първата жена министър-председател на Естония.
Противниците ѝ я определят като твърде арогантна, но тя самата казва, че сигурността на собствената ѝ страна зависи от Брюксел.
"Ако Европа е обединена и силна, Естония също ще е силна," казва тя в реч пред Европейския парламент.
Сега обаче се очаква да влезе в челен сблъсък с най-големия критик на европейската идея - унгарския премиер Виктор Орбан.
Евроскептиците като Орбан може да не са многобройни, но достатъчно шумно се обявяват против санкции на ЕС срещу Русия, представянето на оръжия и друга военна помощ на Украйна и прекратяването на европейската енергийна зависимост от Москва.
Будапеща поиска и допълнителни гаранции, за да започнат преговорите за членство в ЕС за Украйна, Грузия и Молдова, като в същото време настоява повече за развитие на преговорите със страни, които вече са кандидати - като Сърбия.
Като основен приоритет пред Калас начело на общата европейска дипломация се очертава да бъде сигурността в Европа на фона на войната в Украйна.
Анализатори смятат, че нейните основни предимства са липсата на каквото и да е колебание и твърдите ѝ позиции по отношение на Кремъл, както и ясните ѝ ценности.
Тя знае много добре не само какви са те, но и как да ги изрази, при това на няколко езика, включително френски, анлийски, фински и руски.
Затова изборът ѝ на важния пост в ЕС е възприеман като ясно послание към Русия, но и като потенциален риск, особено във време на война.