Отстраненият директор на болницата по онкология Стефан Константинов призова премиера Кирил Петков да преразгледа решението на здравния министър Асена Сербезова за смяната му, като намекна за това, че МЗ използва служителите си като "бухалки" и се занимава с "разчистване на сметки" вместо с управление на здравеопазването.

Константинов твърди, че е поел управлението на болница с големи просрочени задължения, като е успял да я изведе на печалба в края на 2021 г.

"На този фон и много други здравни заведения с много по-тежки проблеми здравният министър внезапно реши да кадрува без солидни аргументи", казва той на пресконференция в БТА след уволнението.

Той твърди, че опитите да бъде отстранен са започнали още през февруари - и то по анонимен сигнал. Първата проверка по него е продължила около два месеца, но след това започва втора - на "Медицински одит" - по същия сигнал.

Отстраненият директор твърди още, че току-що избраният му наследник проф. Панайот Куртев е един от хората, внесли "анонимния" сигнал, заради който е уволнен.

Интересното е, че през май 2022 г. депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов атакува ръководството на болницата през въпрос до Асена Сербезова на парламентарен контрол, като обвинява екипа на Константинов в "системно ликвидиране на научния потенциал на боницата по онкология".

Проблемът, заради който Иванов вдига темата, е свързан с конкурсите за позиции като доцент, асистент и главен асистент в болницата, които не са били провеждани своевременно и с това, че научният съвет на Онкологията не бил подновяван от години.

Според Константинов обаче - конкурси не са се случили не заради отказ на ръководството, а заради липса на кандидати.

"Такива конкурси се провеждат, когато има позиция и някой я иска. Имаше едно младо момиче, прогониха го след безпрецедентен тормоз, и то не от страна на директора", заявява той. Жената е искала да стане доцент в клиниката, която се ръководи от съпругата на Куртев: "Беше направено абсолютно всичко по скалата на административния тормоз - вкл. с лишаване от бонуси и даване на възнаграждение по-малко от това на санитар - и това кадърно момиче беше принудено да напусне",

Научният съвет, според него, никога не е повдигал въпроса за изтеклия си мандат, а след края на последните ограничения заради Covid той сам е поискал да се свика общо събрание по този казус.

Константинов подчерта, че Сербезова е удовлетворила напълно исканията на Лъчезар Иванов, когото нарече иронично "изключително уважаван народен представител" - но подчерта, че не си обяснява атаките срещу себе си с политика, а с други частни интереси.

Константинов отрича и обвиненията от МЗ, че е допускал нарушаване на Закона за обществени поръчки заради неприлагане на системата за двоен подпис по 4 договора - обект на проверка. Той твърди, че тези договри са сключвани с дъщерно звено на болницата, а не подлежат на същите изисквания като договорите по ЗОП.

Бившият директор отхвърля и критиките, че е въвеждал различни цени на избор на екип според вида и сложността на процедурата в нарушение на наредбите, като твърди, че целта на това е било да се защитят интересите на пациентите, вместо да се налага максимална цена за всички.

"За всяка дейност в болницата има ценоразпис с цена, която е максимална или по-ниска от законовата възможност", казва той.

Константинов обвини МЗ в това, че "администрацията се занимава с глупости, вместо да се впрегне енергия за подобряването на състоянието на държавата".

"Хората, които са над Сербезова и които избират такива като нея, искам да си кажат мнението - ако мислят, че това е нормално и е добре за държавата, ОК. Аз обаче мисля, че не е", коментира той.