В ранните часове на 15 април, ден след Цветница и броени дни преди Великден, багери влязоха в ромската махала на столичния квартал „Захарна фабрика“.
Съпровождани от жандармерия и водно оръдие, те разрушиха домовете на около 200 души – включително деца, възрастни и болни хора.
Всичко това се случва в разрез с решение на Европейския съд по правата на човека, че преди да бъдат разрушени къщите, трябва да се предложи алтернативно настаняване на семействата.
Бившият прокурор и старши правен експерт в Антикорупционния фонд Андрей Янкулов коментира в профила си във Facebook, че случаят представлява "сериозен обществено-политически проблем", защото "би било брутално неизпълнение на разпореждане на ЕСПЧ, което директно означава отричане на принадлежността ни към ценностите на европейската цивилизация".
Икономистът Евгений Кънев описва случилото се преди Великден като "непосилна жестокост на бездушно чиновничество. И както обикновено става у нас - без грам мисъл за жертвите".
Огнян Исаев от Тръста за социални алтернативи пише, че "България винаги стоварва разрушителната си сила върху слабите. Със силните се договаря. Що за цивилизована държава е това?! Законност, която се напасва към насилнка, имащия пари, но не и към човека в дълбока нужда", пише журналистът в профила си във Facebook.
Исаев допълва, че трети ден районни кметове абдикират от задълженията си, "а кметът на Илинден, който би трябвало да е в ареста за престъпление по служба, предлага хората като стока на сергия на различни райони и се опитва да всява разкол между тях, като се опитва да ги увещава поединично с фургон".
Намерението част от останалите без домове да бъдат настанени в центрове за временно настаняване в Кремиковци и Люлин предизвикаха протести от страна на районните кметове там. Към момента позиция от страна на кмета Васил Терзиев липсва.
Кой разпореди бутането на постройките преди Великден?
Акцията по събарянето на незаконните постройки е разпоредена и координирана с полицията от кмета на район "Илинден" Емил Бранчевски.
Той мотивира действията си със заповед, издадена през 2016 година за премахване на постройките, които "представляват непосредствена потенциална заплаха за здравето и живота на обитателите им, изградени са без одобрени инвестиционни проекти и без разрешения за строеж, застрашени са от самосрутване, негодни за обитаване и създават условия за възникване на пожар".
Как се стигна дотук?
Ромската махала в столичния квартал „Захарна фабрика“ съществува от години, но къщите в нея не са узаконени. През 2016г. Столична община издава заповед за премахване на незаконно изградени постройки на общинска земя в този район . Въпреки това в продължение на 9 години - до 2025 г. не са предприети ефективни мерки за осигуряване на алтернативно настаняване на обитателите.
През 2020 г. тогавашният кмет Йорданка Фандъкова заличава административния адрес на “махалата”, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството заличава повече от 700 ромски адресни регистрации. Никой не е имал възможност да реагира, защото заповед за това не е връчена на хората, припомня "Дойче веле".
Така жителите на т.нар. “махала” остават без адресна регистрация в "Захарна фабрика". Последствията от това отекват към днешна дата, когато районният кмет на "Илинден", където попада "Захарна фабрика" твърди, цитиран от "Свободна Европа", че без дом остават 62-ма души, докато реалният им брой достига 200, сред които семейства с деца.
Събарянето на постройките противоречи на решение на Европейския съд по правата на човека - защо то не е спазено?
На 11 април ЕСПЧ постановява, че разрушаването на постройките трябва да бъде спряно, докато държавата не осигури адекватни жилища на обитателите – особено децата, възрастните и болните.
Това решение има задължителен характер за България и нарушаването му представлява сериозно международно правно нарушение. Кметът на Илинден потвърждава, че е бил уведомен за въпросното решение, като твърди, че:
- част от хората, подали жалби в Страсбург, не живеят в махалата;
- общината не е длъжна да осигури алтернативни жилища;
- обитателите на незаконните къщи вече са настанени другаде.
В официалния си профил във Facebook Бранчевски пише: "На 14 април 2025 г. Министерството на правосъдието уведомява официално районната администрация за привременни мерки от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Проверка от наша страна показа, че част от тези жалбоподатели никога не са имали адресна регистрация в кв. „Захарна фабрика“, а са жители на други райони. Това поставя под въпрос достоверността на жалбата и води до основателни съмнения за манипулативни твърдения, представени пред съда в Страсбург", пише районният кмет на Илинден.
В съдебното разпореждане се указва, "в интерес на страните и правилното протичане на производството пред (съда), да не продължава с разрушаването на домовете на жалбоподателите до второ нареждане".
Кой е кметът на район "Илинден" Емил Бранчевски?
Емил Бранчевски беше номиниран за районен кмент от "Спаси София". Той беше сред групата районни кметове на ПП-ДБ-Спаси София, атакувани за предполагаема несъвместимост с длъжността си заради търговска дейност. Повод за въпросната процедура стана фиктивно дружество, създадено на неговото име.
Той се разграничи от "Спаси София" непосредствено след като беше възстановен от Върховния административен съд като районен кмет. Бранчевски обвини Борис Бонев и колегите му в поредица от грешни решения и "некадърност". В отговор формацията го заподозря в "политическо предателство" и "договорка за връщане на власт, платена с интересите на района".
Къде са сега семействата, останали без дом?
Според кмета на район "Илинден" на семействата, останали без дом е предложена алтернатива от "хуманност", въпреки че заповедта от 2016-а година не задължавала общината за такава.
Той пише в профила си във Facebook , че 6 семейства са били настанени в общински жилища в рамките на район „Илинден“; 9 души - в Центъра за временно настаняване (ЦВН) в кв. „Захарна фабрика“; едно семейство е в дом за закрила на детето, а двама са в здравни заведения. Няколко възрастни - в специализирани домове, а други са поискали съдействие в търсенето на квартири на свободен наем.
Районният кмет обаче се позовава на официалната информация за броя на живеещите в махалата според адресната регистрация, но след действията на общинската администрация през 2020 година - броят им е значително по-нисък от реалния. Според неправителствени организации става въпрос за около 200 души - семейства с деца, чиито домове са разрушени преди Великден.
Неправителствената организация "От нас зависи" отправи призив за дарения в помощ на семействата с деца, останали без подслон, непосредствено преди най-големия християнски празник.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
