Той е запален фен на "Арсенал" и продължава да играе футбол редовно. През 2014 г. е удостоен с рицарско звание за заслугите си в областта на правото и наказателното правосъдие. Киър Стармър е всичко друго, но не и класическият политик с елитен произход.
Роден през 1962 г., той израства в работническо семейство в Съри, в дом без особено отношение към политиката, но с ясно усещане за това какво е социална справедливост.
Баща му е производител на инструменти, майка му – медицинска сестра, която цял живот страда от "болестта на Стил" – рядко автоимунно заболяване, заради което голяма част от живота ѝ преминава в инвалидна количка. Въпреки че Киър не говори често за личния си живот, той признава, че дълбоката загриженост за хората и тяхното достойнство се е формирала именно покрай майка му.
Пътят му към политиката обаче минава през правото. След като завършва в Лийдс и прави магистратура в Оксфорд, той изгражда име като адвокат по човешките права и представлява неправителствени организации пред Европейския съд. Работата му като адвокат му носи рицарско звание през 2014 г.
Титлата му "сър" е признание за неговите заслуги в сферата на правосъдието – особено след мандата му като директор на Кралската прокуратура (2008 – 2013). Това е и причина днес Киър Стармър да не настоява да го наричат "сър".
От Корбин до "Даунинг стрийт"
Когато влиза в парламента през 2015 г., Лейбъристката партия е в ръцете на Джеръми Корбин – фигура, която олицетворява радикалното ляво в британската политика. Първоначално Стармър заема позицията на министър в сянка* по въпросите на Brexit, но разликите между него и Корбин са видими.
Докато тогавашният лидер защитава идеи като национализация на големи индустрии и открито критикува НАТО, Стармър се опитва да балансира между идеализма на Лейбъристката левица и прагматичния реализъм.
След катастрофалните избори през 2019 г., когато Лейбъристите губят тежко от консерваторите на Борис Джонсън, партията изпада в криза. Киър Стармър вижда необходимостта от промяна и през 2020 г. печели лидерския пост с обещание за „различно бъдеще", в което Лейбъристите да станат "по-центристка партия".
Това означава и откъсване от Корбин. Един от най-ярките моменти в лидерството на Стармър идва през 2020 г., когато изключва Корбин от партията, след като бившият лидер омаловажава доклад за антисемитизъм в Лейбъристката партия. Това решение предизвиква разцепление сред левицата, но същевременно укрепва имиджа на Стармър като човек, който налага ред и дисциплина.
Четири години по-късно, през юли 2024 г., Киър Стармър печели парламентарните избори и става министър-председател на Обединеното кралство.
Без излишна театралност
Стармър не е харизматичен лидер от типа на Борис Джонсън или Тони Блеър. Той няма запомнящи се слогани, не обича популистките речи и често го обвиняват, че няма „страст“ в политиката. Точно в това се крие и неговата сила – стабилност, фокус върху детайлите и желание за компромис.
Самият той често подчертава, че „не прави политика за шоу“, а предпочита "прагматични, управляеми реформи". Това, което Стармър предлага, е предсказуемост и професионализъм – ценности, които, след години на турбуленции в британската политика, изглежда привличат гржданите.
Днес, вече като министър-председател, Стармър отново е изправен пред изпитание. С формирането на "коалицията на желаещите" за постигането на мира в Украйна, той демонстрира, че не просто управлява, а формира новата роля на Великобритания в световната политика.
"Днес не е време за повече приказки. Време е да действаме" – каза Стармър и пое по пътя на едно лидерство, в което на карта е нищо по малко от новия световен ред.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
