Премиерът Кирил Петков се срещна с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и заяви, че позицията на България за Украйна е същата като тази на страните членки на Алианса и ЕС.
В четвъртък ЕС излезе с декларация, в която пише, че ако Русия нападне Украйна, това ще има сериозни последици, включително координирани санкции срещу Москва
„Позицията ни по въпроса за Украйна е изцяло в тон с позицията на партньорите ни от НАТО и ЕС. В този смисъл ще се радваме да дадем нашия конструктивен принос. Разбира се, дипломатическият начин за решаването на тези проблеми би бил най-добрият“, каза Петков на брифинга със Столтенберг, цитиран от кореспондента на БНР в Брюксел.
„Радвам се да посрещна Кирил Петков в щаб-квартирата на НАТО. България е с ключов принос за сигурността в Черноморския регион и отвъд него. Обсъдихме струпването на военни части на Русия около границата с Украйна. Готови сме за диалог, но ще посрещнем всяка нова руска агресия с твърд отговор“, написа генералният секретар на Алианса в Twitter.
Столтенберг отправи призив страната ни да продължи да инвестира във военно оборудване. „Също така приветствам скорошните ви инвестиции в нови бойни самолети, морски патрулни съдове и бронирани коли. Разчитам България да продължи да инвестира в отбраната си, тъй като сме изправени пред все по-непредвидим свят“, каза той.
Премиерът отговори, че изграждането на втори мост над Дунав, близо до Русе, би била „интересна инвестиция“ и чрез нея може да се постигне целта от 2% инвестиции в отбраната, каквото е изискването за членките на НАТО.
Това е първата чуждестранна визита на Петков като министър-председател. Днес той се срещна и с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел.
Very glad to meet Prime Minister Petkov.
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) December 17, 2021
We discussed our joint fight against #COVID19, the ongoing work on the 🇧🇬 recovery plan & international issues.
We will work closely together to tackle the pandemic and ensure a lasting recovery in the country, with #NextGenerationEU pic.twitter.com/znOaVTtsCd
Той заяви след визитата, че е обсъждал темата за Северна Македония и налаганото от България вето за начало на разговорите за еврочленство на югозападната ни съседка. Петков е потвърдил позицията на София, която остава непроменена. Според него диалогът със Скопие трябва да се надгради по линия на инфраструктурата, бизнеса и други важни теми, по които да се сформират общи работни групи.
Financial Times: Кирил Петков обещава обрат в преговорите със Северна Македония
„Има 65 млн. души на Балканите, но ние сме се заградили и разделили и всеки говори срещу другите. Когато реториката стане „Какво има за спечелване“, тогава ще стават по-добре дискусиите за компромиси по точките, които са ни важни – включително правата на българите в Северна Македония, които не трябва да се чувстват дискриминирани“, обяви премиерът пред медиите.
С Урсула фон дер Лайен са обсъдили и българския План за възстановяване, който ЕК върна с 43 забележки – най-вече за енергетиката и правосъдната система.
"Планът за възстановяване и развитие, след като направим нужните промени, ще бъде внесен в ЕК отново. Искаме да помислим по най-добрия начин за енергийната система, когато говорим и за парогазовата централа, нашето правителство трябва да използва този момент да оптимизира онова, което е най-добро за България. Дори и да се забавим с няколко седмици, е по-добре, за да може да си свършим работата. Защото само веднъж ще имаме шанс да ни се даде 10% от БВП просто ей така. И по-добре да сме ги използвали по най-добрия начин“, заяви Петков.
Относно тримесечния мораториум върху цените на тока, парното и водата той коментира, че правителството ще използва периода до март 2022 г., за да анализира ситуацията. "Ако през март установим, че системата продължава да се дисбалансира, ще направим корекции на цените. Със сигурност българите ще имат ток, въпросът е той да бъде на най-ниската възможна цена“.
Петков не представи страната ни на последната среща на европейските държавни ръководители за годината този четвъртък. Той реши да остане у нас и да приоритизира няколкото спешни кризи, които трябва да бъдат решени. Вместо него на Европейския съвет отиде президентът Румен Радев.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
