"Сега имаме рекорден бюджет за образование и култура - 4.5% от БВП"
Това заяви съпредседателят на Кирил Петков коментира темата с приетия след драматични обрати и голямо закъснение бюджет за 2023 г. на държавата за 2023 г. в интервю за БНР.
Той коментира острите реакции към перото за култура, което е в размер на 0.4% от БВП, така:
"Цялата идея, че трябва да измерваме колко инвестираме в култура като процент от БВП, не е правилна. Трябва да започнем да измерваме какви инвестиции на култура се случват срещу какви резултати за културния напредък на държавата. Културното развитие на България наистина много страда. Трябва да има по-голяма отчетност. Процент от БВП не е формулата. Това не може да е измерител колко е приоритетно за държавата", каза Петков.
"В следващите месеци трябва да продължи диалогът с хората от културата и да измислим нов начин за увеличаване на тези средства. Трябва да има краен резултат за обществото. Сигурен съм, че ако успеем да направим този диалог, парите за култура ще бъдат повече", допълни той.
По думите му бюджетът на служебното правителство е "убивал пътя на България към еврозоната и е предполагал безразборно харчене".
"Също така държавните дружества не си плащаха дивидента", каза Петков и уточни, че сега се взимат дивидентите, а при реален проект за инвестиции, той се финансира.
"По този начин средствата пак ще бъдат изразходвани за инвестиции, но напълно прозрачно и с отговорност за резултатите", обясни Петков.
Успяхме бюджетът да е с 3% дефицит, напомни Кирил Петков и обясни, че това е огромна победа, защото дава път на България към по-голяма прозрачност и интеграция в Европа и влизане в еврозоната. Интеграцията ни към Европа става все по-силна и ние не сме втора категория европейци, смята той.
Той коментира и промените в Конституцията, около които ПП-ДБ се обединиха с ГЕРБ и ДПС:
"За конституцията трябваха 160 гласа. За да имаме над тези гласове, ДПС беше толкова важна, колкото и ГЕРБ, колкото и ние този проект да бъде реалност", каза Петков.
Според него в предложенията за промяна в Конституцията има много големи промени, които "не са бомбастични като заглавия". За пръв път Висшият съдебен съвет ще се раздели и за пръв път Народното събрание ще има превес в избора на прокурорската колегия.
"Ако до този момент казваме, че прокуратурата трябва да се самовъзпроизвежда - запазваме един голям риск, че ако един път е превзета системата, това възпроизвеждане отново и отново от същите хора за следващите хора - това прави прокуратурата опасна бухалка, която във времето започва да концентрира власт, която не е свързана с избори, с демокрация.
Ако прокуратурата е превзета, хората, които държат тези властови ресурси, имат пълен контрол над голяма част от обществените събития, без да участват в избори. Вкарвайки НС да бъде водещата квота в прокурорската колегия, ние отпушваме този цикъл и даваме светлина и демокрация в този процес. Ако демократично избраните народни представители могат във времето да променят прокурорската колегия, това означава, че вкарваме демокрация в този процес", посочи Петков.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
