Когато руснаците за първи път влизат в училището, в което Лариса преподава, те искат да конфискуват всички налични учебници по история и украински език. Директорът отказва да ги даде. Това се случва още в началото на войната, която Русия започна в Украйна на 24 февруари 2022 г. През есента - на 1 септември 2022 г. учебният процес е възстановен, но по нови правила.
Училището се намира в контролиран от руската армия район в Източна Украйна. Около 80% от близо 700 ученици влизат в часовете онлайн. Половината от тях, както и много от учителите им, живеят под окупация, но въпреки това поемат риска да учат така, както са го правили преди Русия да нападне страната им. Лариса е сред успелите да избягат от руските войски, но продължава да преподава история - онлайн.
„Някои от децата ходят на руско училище, но пишат домашни с нас. Правим всичко възможно да е инкогнито: изтрихме електронните списъци, никога не пускаме снимки или скрийншоти, не пишем имена", разказва учителката. Колегите ѝ рискуват затвор или нещо по-лошо, ако окупаторите разберат, че продължават да преподават украинска история и език. „Те провеждат уроци в екстремни условия“, казва Лариса.
Тя и хора като нея са на първа линия във военните действия. Само че не на бойното поле, а на фронта, на който се води войната за умовете и сърцата на новите поколения.
За втория фронт разказва онлайн изданието "Политико".
От началото на войната повече от 3000 учебни заведения - или 10% от общия им брой, са повредени или напълно унищожени от руската армия, гласи официалната статистика. Милиони украински деца и младежи са лишени от възможността да продължат образованието си. Училищните сгради са изложени на риск от обстрел, в много от тях няма ток и отопление заради целенасочените руски удари по критичната инфраструктура на Украйна. Липсата на електричество и прекъсването на интернет връзката възпрепятстват и ученето от вкъщи.
Хиляди ученици и учители, живеещи под окупация, са принудени да преминат към руско обучение.
Украинският полуостров Крим, който е под руски контрол от 2014 г., когато Москва го анексира незаконно, е пример за това как руското образование в окупираните територии има една цел и тя е да изтрие украинската идентичност и да милитаризира децата.
Учат ги, че Украйна винаги е била част от Русия. От шестгодишна възраст украинските деца са заставени да посещават армейски кадетски курсове и класове, спонсорирани от руските власти, казва Мария Сулянина от Кримската група за правата на човека, цитирана от "Политико".
„Виждаме, че тези, които са били малки, когато е започнала окупацията, след 8 години са превърнати в руснаци“, казва тя.
Украйна от години реформира образователната си система, която е наследство от Съветския съюз . Руският език се преподава като чужд език, руската литература - като чужда литература, уроците по история включват събития като Гладомора - причинения от Съветския съюз глад през 30-те години на миналия век, който убива милиони украинци. Събитие, което до днес до голяма степен се отрича в Русия.
За да привлекат още и още украински умове руските окупационни власти от септември насам плащат на родителите в наскоро превзети територии еднократно по 10 000 рубли (145 евро), за да изпратят децата си в руско училище. Дават се и по 4 000 рубли на месец, за да останат тези деца в руската система, но много семейства продължават да се придържат към украинското образование. Местните учители не спират да преподават.
Или поне се опитват, а това не е лесно, нито безопасно. За последното свидетелства пред "Политико" и Виктория Шчербакова - учителка от Купянск, Харковска област.
Когато Русия окупира града, професионалното училище, в което жената преподава, първо е подложено на натиск да премине към руската система. Колежът по автомобилен транспорт е имал около 300 ученици. Той е едно от около 1300 украински училища, попаднали под руска окупация след началото на войната. Какво се случва с украинските учители? Всеки, уличен в несъгласие с новия ред, бива задържан, заплашван, малтретиран. Персоналът на училището на Шчербакова е изпратен в Русия или анексирания незаконно Крим за преквалификация в руската образователна система. При отказ - следва в най-добрия случай уволнение и обяснение, че местните учители ще бъдат заменени от такива от Русия.
"Ако не работиш за тях, не беше ясно какви ще са последствията. - разказва Шчербакова - Ако открито кажеш, че не ги подкрепяш, ще свършиш в техните затвори или мазета".
Последното се е случило с директорка на друго училище в града - тя прекарва почти месец в мазето на полицейския участък. Методите явно работят, защото в транспортния колеж от близо 50 преподаватели и административен персонал, само 7 отказали да се подчинят на руснаците. „Срамувам се от моя колеж“, признава учителката пред "Политико".
Скоро след окупацията на Купянск в началото на войната Шчербакова, двете ѝ деца и възрастните ѝ родители успяват да напуснат. Наемат малък апартамент в Киев, а "класната стая" на учителката вече се разполага на кухненската маса. Старата учебна година приключва, но новата - от септември 2022, вече трябва да е по руската система. Виктория и няколко нейни колеги са готови да преподават онлайн по украинската програма, но много от учениците са записани да започнат годината в колежа в Купянск по правилата на окупатора.
Така физическият и виртуалният колеж започват да преподават паралелни курсове. Осем дни след началото на учебната година украинските сили освободиха Купянск.
Когато Шчербакова се връща в родния си и свободен град, разбира, че колежът е бил напълно разграбен - оборудване, превозни средства, само библиотеката е пълна с недокоснати нови руски учебници. Част от персонала на колежа, останал в Купянск по време на окупацията, бяга в Русия. Украйна прие законодателство срещу гражданите, които сътрудничат на руснаците по време на войната, а на учители, които са го правили, е забранено да преподават отново.
Така обратно в Киев, Шчербакова води онлайн уроци и изпитва - въпреки че всеки ден има прекъсвания на тока и интернет връзките заради руските бомбардировки по основна инфраструктура в Украйна. Учениците ѝ са пръснати из цялата страна и в чужбина заради войната. Малцина са още в Купянск, който е освободен, но под чест обстрел.
На тях учителката, когато се свърже, казва: „Жив ли си? Как мина нощта? Това е изпитният въпрос, просто ми кажи нещо, каквото ти хрумне“.
Разказът на "Политико" описва какво се случва с цяло поколение млади украинци, чието образование на практика е отнето, откакто Русия нападна страната. Виктория Шчербакова казва, че и самата война, и идеологическата битка, докато Русия се стреми да наложи своята образователна система, застрашават основата на образованието в Украйна. А тя е участието. Нейни ученици от семейства с по-ниски доходи отпадат от онлайн курсове. „Те трябва да оцелеят. Зарязаха всичко, за да намерят работа, нямат домове, трябва да живеят с нещо", разказва учителката.
Колеги на Виктория също излизат от професията. Само в региона на Харков близо 3000 от 21 500 преподаватели са напуснали от февруари досега. В Купянск, както и в много освободени градове и села, условия за училище просто няма.
„Не искаме да си тръгваме. Това е нашата земя и ние искаме да живеем тук“, казва Ирина Проценко, която не е напускала Купянск и по време на окупацията. Дъщеря ѝ е 6-годишна, семейството е имало малък бизнес с млечни продукти и е събирало хуманитарни помощи. „Но сега се страхувам, че ще трябва да напуснем заради училището.“
Злата, усмихната срамежливо до майка си, иска да учи. Тя трябва да започне училище тази година. Няма къде, а онлайн обучението не е достатъчно. „Важно е качеството на образованието, но още по-важна е комуникация. Децата губят социализация“, казва Лариса - учителката от началото на разказа. Някои родители сравняват ситуацията с тази на техните баби и дядовци, които са пропуснали години на обучение по време на Втората световна война.
„Мисля, че той ще бъде като моята баба“, каза Мария Вареникова, журналистка от Киев, която има 11-годишен син - Назар. Училището му е отворило врати за присъствено обучение през септември, но Назар на практика повтаря загубена година уроци.
Синът на Виктория Шчербакова, освен травмата от бягството от дома, прекарва по-голямата част от последната учебна година в допълнителни курсове, за да наваксва пропуснатото и да може да продължи в по-горен клас.
„Те се стараят и се притесняват толкова много“ - казва Шчербакова - Те са изгубени деца, обобщава учителката.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
