Код червено в зелените площи на София

В годините на българския преход битката за природата и зеленината като че ли се оказа най-трайната разделителна линия между т.нар. редови граждани и бизнесмените, на които политиците вече няколко поколения помагат да стават по-богати и по-богати. Хората преглътнаха приватизацията и много други кривини на прехода, но и досега трудно преглъщат, когато някой тарикат отнеме парче природа и тръгне да го трансформира в бетонен участък за лично ползване и печалба, пише в. "Сега".

Преди близо две седмици в Столичния общински съвет се разрази лют спор между управляващи и опозиция по въпроса какво трябва да направи властта, за да спаси едно от тези все по-малко места в София, което още не е превърнато в разгъната застроена площ, в офиси, мол или апартхотел. С гласовете на управляващите коалиции ГЕРБ-СДС и ВМРО-"Атака", подкрепени и от БСП, столичният парламент намали с 28% (около 160 кв.м.) площта за озеленяване в може би последния незастроен терен по бул. "Черни връх" срещу Мол "Парадайз" (на метри от кръстовището, където загина Милен Цветков).

В Общия устройствен план на София от 2009 г. мястото е отредено за паркинг и градина. Според опозицията решението на управляващите дава възможност на собственика на имота да заобиколи редица законови ограничения и да го подготви за застрояване. Шефката на комисията по градоустройство Силвия Христова от ГЕРБ възрази, че намаленият процент зеленина е малък като квадратура и че притежателят на терена се е ангажирал нотариално да прехвърли предвидената като зелена част на общината, за да се гарантира съхраняването й. Чу забележката, че намаленият процент може да не е голям като площ, но всъщност е значителен, като се има предвид, че София не изпълнява нормата за зеленина на глава от населението. И че парковете и градинките в града непрекъснато намаляват.

След като казусът с имота на "Черни връх" стигна до социалните мрежи, мненията се разделиха на две. Част от хората коментираха, че въпросният терен пустее от години и че е добре някой най-после да го облагороди и социализира. Останалите изразиха мнения, че за запустяването е виновна Столична община, която от години не се възползва от възможността да обезщети собственика, да отчужди мястото и да го превърне в градинка.

Извън този частен случай, хората в София трябва да знаят, че съдбата на това все още незастроено място в града може да бъде споделена от още хиляди други. Жителите на "Лозенец" например трябва да знаят, че това не е единственият застрашен имот около тях. След 2022 г. живеещите в квартала може да се простят и с градинката зад Водната кула, върху която да изникне поредната сграда. Същото се отнася и за зелена площ до бул. "Никола Вапцаров" срещу тенис кортовете (също построени в парк). Застрашен е и все още незастроен триъгълник на бул. "Черни връх" под Кръста с бул. "Джеймс Баучер", по посока хотел "Хемус". Хората от "Дружба" 2 трябва да знаят, че поляните между местния Дом на културата и езерото в квартала, познати като Парка на "Дружба", скоро също може да бъдат оградени. И така нататък, и така нататък.

Въпреки че съгласно действащия Общ устройствен план на София изброените и много други зелени зони са отредени за паркова среда, всъщност те са частна собственост и скоро общината може да загуби контрола над тях.

На теория в Общия устройствен план на София тези площи са оцветени в зелено, но това ще е до време, след което предназначението им ще може да се променя. От кмета Йорданка Фандъкова и от ГЕРБ зависи дали това ще се случи.

За никого не е тайна, че големи дялове от парковете в София, градинките и пространствата между блоковете са реституирани. По-малко хора обаче знаят, че в момента тиктакат последните часове, дни и месеци, в които общината може да предреши тяхното бъдеще: дали частните имоти в зелените зони на София да продължат да бъдат поляни и алеи, или да се превърнат в охраняеми обекти. Както вече се случи например с къпалнята "Мария Луиза" и с Летния театър в Борисовата градина, които някога също бяха общинска собственост.

Засега зеленият статут на частните имоти в парковете се охранява от Закона за устройството и застрояване на Столична община. Според него управляващите имат срок от 15 години след влизането в сила на подробния устройствен план на съответния район да отчуждят частните терени и да ги съхранят. През това време собствениците им нямат право да променят предназначението им. След изтичането на тези 15 години обаче местата се сменят. Частните лица и фирмите вече ще имат право на инициатива, а София ще е в губеща позиция, тъй като ще трябва да се моли и споразумява с физически и юридически лица.

От казаното дотук човек може да си помисли, че заради лавината изтичащи срокове Столична община е изработила и приела ясна финансова програма и график, по които да отчуждава частни имоти в паркове и градинки с цел предпазването им от бъдещо застрояване. Всъщност не е така. Неотдавна при представянето на стратегията за развитието на София до 2050 г., или т.нар. "Визия за София", стана ясно, че документът е изготвен без общината да е наясно с мащаба на проблема със застрашените зелени площи.

"Съществува комисия в общината, която разглежда това нещо. Работата обаче не е завършена, предстои да я представим на общинския съвет. Това ще даде яснота колко голям и сериозен е проблемът с отчуждаването. Все още няма и график, който да показва кога изтичат сроковете, в които София има право да отчужди частните имоти в зелените клинове", призна шефът на екипа на "Визия за София" арх. Любо Георгиев. "За да застанем пред СОС с ясна картинка колко хектара земеделски имоти попадат в терени, отредени за озеленяване, и какъв финансов ресурс ще ни е необходим, именно този анализ трябва да бъде завършен", допълни главният архитект на София Здравко Здравков.

Имат ли обаче чиновниците достатъчно време да смятат и анализират и няма ли мудните им действия да се окажат фатални за зелените пояси в града? Кога изтичат в различните квартали 15-годишните срокове за отчуждаване на частните имоти, предвидени за озеленяване? Както става ясно, въпреки сериозността на проблема кметът Фандъкова и арх. Здравков никога не са предоставяли пълна и подробна информация по темата.

Все пак информация може да се получи от инициативните комитети по райони, създадени да се борят с презастрояването. И от хора като бившия независим общински съветник в София Войслав Тодоров. Между 2015 и 2019 г той откри и посочи стотици застрашени терени в различни квартали на града.

"Управляващите в София нямат никаква програма за запазване на цялостта на парковете, градините, междублоковите пространства, зелените клинове. В миналия мандат на СОС съм задавал конкретни въпроси по темата на кмета Фандъкова. Отговорите й са публични и всеки може да се увери в думите ми", коментира Тодоров.

Колко общо са частните имоти в парковете?

В масивите на Столична община отново не може да се намери изчерпателна информация. От картите на граждански и инициативни комитети се вижда, че десетки декари от Борисовата градина са частни. За Южния парк самият главен архитект Здравков е съобщавал, че над 20% от териториите му не се притежават от общината. Процентът на частната собственост е особено висок във все още нереализираните паркове като "Въртопо" между "Младост" и "Дървеница", в Източен парк между "Младост" и "Горубляне". Обширна е частната зона и в Северен парк.

През 2020 г. управляващите заложиха 17 млн. в бюджета на София за придобиване на земя, която е частна собственост. Сумата е със 7 млн. повече в сравнение с миналата година. И тогава, и сега обаче се вижда добре, че парите са предвидени и ще стигнат преди всичко за отчуждаване на частни терени по трасетата на големите инфраструктурни обекти - строежа на метрото, удължаването на бул. "Тодор Каблешков", бул. "Копенхаген" и подобни.

Вторият парадокс, свързан с опазването на зеленината в София, е може би още по-голям от първия. Управляващите сами са заложили в ОУП възможности върху терени в паркове да се строи. Справка в плана показва, че общината е обособила зона за застрояване в Южния парк около улица "Хенрик Ибсен". Допуснала е също да може да се изградят спортни съоръжения в зеленината срещу МОЛ "Парадайз". В. "Сега" съобщи няколко пъти, че в Борисовата градина също има множество зелени поляни, в които е възможно да се копае и зида.

Една от най-големите зони, предвидени за застрояване, се намира в Ловния парк - на ъгъла на бул. "Симеоновско шосе" и бул. "Г.М. Димитров". Общият план дори допуска високоетажно застрояване в нея. Такова ще има и на територията на бившия "Софияленд", и в промишлена зона "Хладилника". Общината няма нищо против да се строи и в определени части на Западен парк, в обширни територии от "Въртопо", както и във все по-малкото останали зелени площи в други части на "Младост".

Че властта не проявява енергия и воля да съхрани зелената система на София, може да се види, ако се сравнят обещанията на Фандъкова и на главния архитект Здравков с реално свършените от тях дела. Всички отредени за застрояване дялове от паркове могат да се видят в схемите на Общия устройствен план на града. А изобилието от частни имоти в паркове и градини са налични в кадастралната карта. И в двата документа с невидими, но огромни букви "пише", че жителите на София имат много защо да са загрижени за все по-изчезващата природа в най-големия град в България.

* "Булевард България" публикува текста от в. "Сега" със свое заглавие.