Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Председателят на фондация „МГ Д-р Петър Берон“ във Варна Мартен Демирев отговори на министъра на образованието Георги Вълчев, който определи проекта за нова сграда на Математическата гимназия като прекалено амбициозен и заяви, че изграждането му не е по силите нито на министерството, нито на общината.
„Кое точно ни е скъпото? Бъдещето на децата ни ли?“, пита Демирев в публикация на фондацията във Facebook.
Реакцията идва след посещението на Вълчев във Варна на 24 септември. Пред Moreto.net министърът заяви, че е обсъдил проекта с ръководството на общината, но според него е необходимо да се търси по-реалистично решение.
Демирев, който е част от екипа зад проекта, оспорва тази оценка. По думите му новата сграда е проектирана в съответствие с Наредба №24 на Министерството на образованието, която определя изискванията към физическата среда в училищата.
Той посочва, че проектът е оптимизиран до минималните необходими параметри, за да отговори на тези изисквания, и поставя въпроса защо министерството го определя като прекалено скъп.
Колко струва проектът
Според председателя на фондацията Мартен Демирев изграждането на новата сграда ще струва около 1400 евро на квадратен метър. Той подчертава, че става дума за строителство на изцяло нов високотехнологичен комплекс, а не за ремонт на съществуваща сграда.
В подкрепа на позицията си Демирев сравнява стойността на проекта с тази на други училища в Европа. Сред примерите му е училищният център в австрийския град Глогниц, построен за около 26 млн. евро. Той посочва и инвестиции в училищна инфраструктура във Великобритания, Германия и Гърция.
Демирев прави сравнение и с Бургас, където Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации първоначално е създадена чрез реконструкция на съществуващи сгради, а впоследствие са изградени и нови корпуси.
Според него при оценката на проекта във Варна трябва да се вземе предвид, че се предвижда изграждането на изцяло нов образователен комплекс, който ще служи десетилетия.
Председателят на фондацията изтъква и предвидените мерки за енергийна ефективност, които според него ще намалят разходите за отопление и електроенергия в дългосрочен план.
Според обществената поръчка, обявена от Община Варна през януари 2026 г., проектът предвижда образователен кампус от пет сгради с обща разгърната застроена площ от 32 561,51 кв. м. Комплексът ще включва парк, спортни игрища, лаборатории, специализирани кабинети, STEM пространства, аудитории и зони за изкуства и извънкласни дейности.
Предвидено е всяко ниво да има достъп до открити пространства под формата на лоджии или балкони, където учениците ще могат да прекарват междучасията си и да провеждат занимания на открито.
Капацитетът, заложен в идейния проект, е 1350 ученици и 150 души преподавателски и обслужващ персонал. Прогнозната стойност на поръчката е до 45,9 млн. евро без ДДС.
Проектът се подготвя от близо десетилетие
Математическата гимназия във Варна от години няма самостоятелна сграда, а дели помещения с Основно училище „Захари Стоянов“ в квартал „Чайка“. Гимназията се премества там през 1978 г., а недостигът на класни стаи създава затруднения и за двете училища.
Идеята за изграждане на нова сграда датира отпреди близо десетилетие. През 2016 г. държавата предоставя на Община Варна първия терен за проекта, а през 2019 г. е осигурен и втори имот. Двата терена, разположени в район „Младост“, са с обща площ от близо 22 декара.
През 2020 г. тогавашната общинска администрация предлага проектът да бъде финансиран чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите на бившия кмет Иван Портних обаче той не попада в окончателния вариант на плана.
През 2023 г. е представена концепцията на австрийското архитектурно студио Riegler Riewe Architekten, разработена със съдействието на фондацията на гимназията. През август общината обявява обществена поръчка за проектиране, а през ноември възлага изработването на инвестиционния проект.
Идейният проект е получен през март 2024 г., но възниква ново препятствие. Срокът, за който държавата е предоставила единия имот, вече е изтекъл, а този за другия предстои да изтече. Това налага общината отново да поиска прехвърлянето им. В края на годината теренът вече е общинска собственост и е издадено разрешение за строеж.
На 13 януари 2026 г. Община Варна обявява обществена поръчка за проектиране, строителство и авторски надзор на стойност до 45,9 млн. евро без ДДС. Финансиране обаче не е осигурено и изпълнението може да започне едва след потвърждение за наличието на необходимите средства.
На 3 февруари процедурата е прекратена заради техническа грешка — повторение на няколко позиции в документацията за изчисляване на строителните разходи. След отстраняването ѝ обществената поръчка е обявена повторно на 30 март.
Според Moreto.net към 24 септември изборът на изпълнител се обжалва. Пълно финансиране за проекта все още не е осигурено, а строителството не е започнало.
Според Община Варна новият кампус ще бъде първото изцяло ново училище, построено в града за последните 40 години.
Фондацията призовава държавата и общината да намерят решение
В отговора си до министъра Демирев посочва, че според получена от него информация в Община Варна има съгласие да бъдат осигурени една трета от необходимите средства за изграждането на новата гимназия. Той обаче не посочва официално решение за отпускането им.
Председателят на фондацията призовава държавата и местната власт да обсъдят възможностите за съвместно финансиране, вместо да се отказват от проекта заради неговата стойност.
„Искрено се надявам, че някой е подвел министъра с грешен анализ на ситуацията. Не бива да се подминава с лека ръка проект, който е от такова стратегическо значение за изграждането на местния и националния интелектуален капацитет“, пише Демирев.
Според него новата гимназия може да се превърне в модел за съвременна училищна инфраструктура, който впоследствие да бъде приложен и в други градове.
Вълчев от своя страна заяви, че държавните програми за изграждане, разширяване и ремонт на училища ще продължат и след 2027 г. Целта, по думите му, е до 2030 г. да бъдат създадени условия почти всички училища да преминат към едносменен режим на обучение.
.jpg)
