Юлия Банкова не е просто обикновен терапевт. Докато подкрепя клиентите си по време на Covid-кризата, тя рисува в своето ателие. Не е професионален художник, но смята, че чрез картините е лесно да се говори. А сега прави своя собствена изложба - „Когато картините плачат“. Каузата ѝ е повече от благородна.
Банкова иска да подкрепи дейността на Фондация „Светът на Мария“. Организацията се стреми да подобри качеството на живот на хората с интелектуални затруднения и техните семейства, както и да подпомага личностната им реализация чрез осигуряване на достъп до качествени услуги, развиващо обучение и подходяща трудова заетост.
Терапевтът ще представи своите картини в своето Арт терапевтично ателие „Н. Шмиргела“ на ул. „Ген. Паренсов“ 30 в София. Съобразила се е и със спазването на всички противоепидемични мерки, затова изложбата ще се проведе в три отделни дни – от петък, 20 ноември, до неделя, 22-и. В петък вратите са отворени от 16 до 20 ч., а в следващите два дни – от 11 до 17 ч.
Ателието е специално място за Юлия Банкова. То е на дядо ѝ – скулпторът Николай Шмиргела. Тя е почерпила вдъхновение от него и го е превърнала в арт терапевтично пространство. Там работи с деца и възрастни, използвайки методите на Гещалт терапията и Експресивната арт терапия.
Банкова рисува с пръсти, а произведенията ѝ включват и слова. Тя ги нарича „ключове към фините нива на човешката същност“.
Заглавието на нейната изложба също не е подбрано случайно. По време на карантината е усетила как картините ѝ заплакват и отразяват болката и страданието на хората.
„Това е странен, много тежък процес на създаване, в който през мен минаваше цялата болка и страх, която полето на обществото излъчваше, а платното го поемаше и пръстите ми го оформяха като абстрактен образ. Образ на нашата тревога, неизказаност, незнание, несправяне и недоумение, както и силата и вътрешния ни потенциал. Той е и единственият ресурс, с който, ако се свържем, ще минем през всяко изпитание“, казва Юлия.
„Преминаваме през много сложен житейски етап и често губим връзка с реалността и собствените си устои. Но когато подаваме ръка някому, неусетно се свързваме с най-ценното – човечността. В подкрепата оставаме заземени, което ни помага да подредим приоритетите си дори в ситуация като днешната, а това означава, че осъзнато бихме могли да се свържем с потенциала на живота ни, а не с другата му крайност - отрицанието и страха“, обяснява Банкова целта на своята кауза. „Хората с интелектуални затруднения не искат много: само възможност да бъдат в живота, с което ни дават големия урок да оценяваме всеки един момент - тук и сега“.
Юлия Банкова е автор на книгите „Многоточия“ и „Откровения“. А най-новото ѝ произведение е „Когато картините плачат“. Книгата съдържа текстове от видеата, които терапевтът излъчва по време на карантината. Тя излиза благодарение на Велимира Костова и художника Стефан Чучурлиев. Книгата ще се продава по време на изложбата и средствата също ще отидат в полза на Фондация „Светът на Мария“.
„Covid, освен всичко останало, се превърна в „символ“ на кризата на много и различни нива“, пише Юлия в предговора. „В практиката си на терапевт се докоснах до страховете и паниката, до гнева и невъзможността да се упражнява контрол върху ситуацията. Наблюдавах ескалиращото напрежение в семейната система, пропукването на партньорските отношения, драстичното нарушаване на връзката между родители и деца. Всъщност, ако ние не сме във връзка със себе си, трудно можем да осмислим как да преминем през каквато и да било криза, различна от вирус. Ако атмосферата в дома не предполага диалог, равнопоставеност, топлина и уют, тогава къде бихме могли да се чувстваме защитени до степен да имаме трезва преценка за токсичността, нахлуваща отвън?“.
Темите са различни, защото и „маските на кризата“ се оказват изненадващо много, споделя още тя. Казва, че думите дошли от сърцето ѝ, защото е и майка, и съпруга. Защото е терапевт, а не съветник или гуру.
„Аз съм човек, който ежедневно резонира с болката на малки и големи, както и с тревогите в семейството ми. Позволих си да запазя обръщението в началото на всяка тема, защото в работата ми по време на извънредното положение установих колко важно е за всеки да бъде подкрепен с нещо малко. За да усети, че са забелязани тревогата и нуждата му от най-простичък човешки контакт, в който се случват и чудесата на осмислянето, успокоението и мъдростта“, казва Юлия Банкова.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
