Има хора, които сами избират зад какви каузи да застанат. Има и такива, които каузата ги намира - настойчиво, точно когато са готови, но още не знаят, че са.
Вяра Крушкова е от вторите - без да го е искала или планирала, тя се превръща в сърцето, душата и двигателя на единствения специализиран спасителен и рехабилитационен център за прилепи в България Bat World Bulgaria.
Срещата ни е част от проекта на „Булевард България“ с Dr. Oetker, в който представяме хора, чиято професия е кауза и чиито малки жестове правят света по-добър, по-топъл, по-благ.
Вяра не се влюбва в прилепите изведнъж като „гръм от ясно небе“, а постепенно - с грижата за всеки мъник, попаднал в ръцете ѝ, с всяко ново откритие, което я води към по-дълбокото разбиране за техния вид.
Докато се учи как да се грижи за 33-те вида прилепи, които се срещат в България, тя открива многобройните им невероятни способности, сред които и това, че представляват нещо като радар за състоянието на екосистемата. И се влюбва в тях.
За това обаче спомага ѝ страстта ѝ към дивите животни, чието семе е посято още когато е във втори клас. Тогава гледа филмовата версия на романа на Джой Адамсън „Лъвицата Елза“. След прожекцията излиза от залата с чувството, че светът е пълен с раними същества, които някой трябва да върне обратно „у дома“.
Започва да чете усилено за дивите животни, а родителите ѝ ѝ купуват хамстер с надеждата тази обсебеност скоро „да отмине“. Не ѝ минава. Вместо това им се посвещава като доброволец в организацията „Дивите животни“.
Тъкмо там има предложение да тества с живи мишлета дали излекуван смок ще ловува. Понеже дива змия в плен обичайно не се храни сама, и евентуалните резултатите не биха били показателни, Вяра решава да отгледа мишлетата сама и те живеят с нея година и половина.
Така, когато години по-късно в ръцете ѝ попада първото бебе прилеп - по-малко от грам, прекалено крехко дори за снимка - съдбата просто е подготвила терена за бъдещата ѝ мисия.
След първото бебе идва второто, после възрастен ранен прилеп, после друг, а след това и осъзнаването за сбъдната детска мечта: „Без да се усетя, животът ме довлече до там, че да мога да изживея детската си мечта - да мога да връщам пострадали животни в естествената им среда. (...) Започнах да се грижа за прилепи, без въобще да знам за какво е това, но в крайна сметка всичко може да бъде научено“, казва Вяра.
Когато всичко е ново, а ученето - непрестанно, човек лесно може да се откаже. Тази мисъл обаче не стои пред Вяра.
„Прилепите дойдоха при мен. Аз трябваше да намеря начин как да се погрижа най-добре за тях. В сериозните източници пишеше, че се смята, че отгледано от човек бебе прилеп не бива да бъде освобождавано, но аз си казах, че това няма как да стане“, спомня си тя.
Именно заради упорството и постоянството си Вяра е човек, който ни вдъхновява за поредицата ни със семейната компания с над 130 годишна история Dr. Oetker.
Желанието ѝ да помага и да се учи непрекъснато я карат многократно да търси помощ от Аманда Лолар, основател на световната организация Bat World Sanctuary. Признава, че пред нея е споделяла само провалите си, затова когато идва поканата от Аманда да оглави спасителен център на Bat World в България, който да стане партньор на световната организация, определя случилото се като „да те потупа Спилбърг по рамото“.
Така България се оказва най-старият международен център на Bat World. По-късно се появяват и други - в Италия, Австрия, още един в САЩ.
Въпреки световното признание, към днешна дата Вяра сама се грижи за центъра и неговите обитатели. Фондацията формално има управителен съвет. Има и доброволци - идват, помагат, после някои си тръгват. Текучеството е голямо, но не защото хората са лоши, а защото работата е тежка, непрекъсната и почти никой човек, който има живот, не може да ѝ се отдаде изцяло.
„Ако човек идва веднъж сега и после след два месеца, просто няма как да придобие нужните знания, така всеки нов обучаващ се е за сметка на животното“, казва Вяра.
Сега, по думите ѝ, е още по-трудно. Центърът се мести от Костинброд в собствена сграда в Правец. „Аз мога да преместя себе си. Другите хора - не“, въздъхва Вяра.
Прилепите - неразбран вид със суперсили
България е дом на 33 вида прилепи от съществуващи около 1 500. За сравнение, във Великобритания са около 19, посочва Вяра.
Разказва, че невидимите ни съседи обитават както пещерите, така и градските пространства, като най-обичат да използват за убежища дупки на мазилки, цепнатини, влизат под первази, между стените и дограмите. Сред пребиваващите територията на България има световни рекордьори по миграция - Големият вечерник може да прелети над 2 500 км, за да прекара зимата на по-хубаво за него място.
Една от ползите от тях е, че се хранят с комари и вредни за земеделието насекоми - един 5-сантиметров дребосък може да изяде 3 000 насекоми за една вечер, казва Вяра. Освен това са безкрайно чисти.
"Прилепите не са мишки. Те се чистят с честотата на котка - ако човек види мръсна котка, това е болна котка, ако човек види мръсен прилеп, това е болен прилеп“, продължава да изброява хубавите черти на прилепите Вяра.
По думите ѝ хората много ги подценяват - учените ги поставят като интелигентност до делфина, кучето и коня. Изследователите са установили, че някои видове се обучават по-бързо от бордър коли.
И не, прилепите не пият кръв (поне тези, които живеят в България). Истинските им суперсили са други, подчертава Вяра и ги изрежда: притежават имунна система, която им позволява да пренасят даден вирус, без да се разболеят - учените още не могат да разгадаят как става това; имат способността за ехолокация, която им позволява да ловят насекоми в полет в тъмното; имат способността да хибернират през зимата, което им позволява да съхранят енергията си и да оцелеят.
Според нея прилепите са изключително чувствителни и емоционални - общностите им са изградени на грижата едни за други. Женските се събират всяка пролет на майчини колонии, нещо като „детски градини“, в които отглеждат малките заедно. Майките прилепи могат да разпознаят детето си сред хиляди други бебета. Наблюдаван е случай, при който майка губи бебе и го търси дни наред. За да се успокои, друга майка ѝ дава своето за кратко.
Вяра обаче се възхищава най-много на способността им да се приспособяват. По думите ѝ видовете, които се срещат в България, са притеснителни и страхливи - не нападат и не са агресивни. Вместо това са развили способността с впечатляваща бързина да разбират и преценяват ситуациите, в които попадат, и да създават „договорености“ с човека, който поема грижата за тях, посочва тя.
Най-докосващите истории
Тъкмо за „договореност“ говори Вяра, спомняйки си за две от най-докосващите истории на прилепи, с които се е сблъсквала. Гласът ѝ прелива от емоция, докато разказва за две ранени майки, две кутии, две раждания насред болка.
Първата пристига със счупено крило. Още докато е в кутията, се чуват звуци - започва да ражда. Освен болката от травмата, майката няма мляко, няма сили, с които да се погрижи за бебетата; в ужас и ступор е от случващото се. Вяра взема бебетата едно по едно, храни ги, връща ги.
„В един момент… тя се отпусна. Дори не мога да го опиша. Влязохме в договорка - две майки, които гледат две деца“, спомня си Вяра.
Втората майка пристига при нея с разбита муцуна. Състояние, в което много други животни биха станали агресивни, но не и тя. Оказва се бременна. Ражда две бебета и ги дава с доверие на човека, който може да ги запази живи.
„Начинът, по който тя ми доверяваше бебетата си, беше невероятен. Позволяваше ми всичко. И с бебетата и с муцуната ѝ - благодарение на това имахме шанс да справим “, казва Вяра.
Да помогнем без да навредим
Огромен процент от ранените прилепи, които попадат в центъра, са пострадали в резултат на човешка дейност, казва Вяра. Над 40% биват ранени вследствие на нападение на домашни котки. Други загиват при изолации на сгради или ако попаднат между две стъкла при двойните стълбищни прозорци - прилепите влизат, но не могат да излязат и се задушават.
Не всички пострадали животни имат видими наранявания - някои не могат да бъдат открити с просто око. Затова най-доброто решение, ако се натъкнете на паднал прилеп, е да се обадите на Вяра - тя отговаря денонощно на телефона си. По думите ѝ далеч не всеки прилеп има нужда от помощ, но далеч не всеки прилеп може просто да бъде освободен, и затова препоръчва да не бъде оставян да отлети, преди да бъде видян от специалист.
„Невежеството може най-много да навреди на прилепите. Всичките 33 вида в България са защитени от закона, но ние не ги пазим, въпреки че законът го изисква, само защото не ги харесваме. Хората трябва да разберат, че има защо да ги харесват. Те са едни сладурчета с очички, ушички и носленца. Не са страшни чудовища, от които стърчат зъби и капе кръв, не се трансформират по пълнолуние. Докато не ги харесваме, няма как да се погрижим за тях“, казва Вяра.
След години работа в спасителния център за прилепи грижата за вида отдавна се е превърнала в призвание за нея. Дори по Коледните празници за Вяра няма почивен ден, а на близките ѝ се налага да се съобразяват с натоварения ѝ график.
„Аз не виждам кога се сменят сезоните, не усещам кога е дошло лято, кога е дошла зима, кога стана декември. Затова, когато дойде Коледа, разчитам на близките ми за това да се прегърнем и да усетим, че топлината на този сезон е дошла. Това е трудността на тази работа - няма как просто да си кажа ‘аз отивам да празнувам’. Аз съм като лекар в спешното, поне докато не ми дойде смяната“, казва тя.
Това е и онова време от годината, което ѝ помага да оцени най-много наученото от прилепите: за да се грижиш за тях истински, трябва да преодолееш голяма част от егоистичната си човешка същност, да се научиш да приемаш неприетото; само така можеш да намериш светлината, посочва Вяра.
Dr. Oetker е семеен бранд, който над 130 години помага на хората по цял свят да създават повече от моментите, които са наистина важни, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.
Сега марката празнува и своята 30-годишнина от първата ѝ среща с българските кулинари и семейства през 1995 г. За този период Dr. Oetker се превръща в неизменна част от всяко домакинство.
„Малките жестове са от голямо значение“ е посланието на компанията. От създаването си Dr. Oetker България фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома - около трапезата. Кухнята е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи подаръци. Достатъчен е малък жест, но приготвен от сърце и с любов. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker.
Всичко започва през 1891 г. в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се използва у дома. Формулата на бакпулвера вече е съществувала, но единствен Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява вкъщи. Това е било революция в домашното сладкарство, защото до преди това традиционният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с много яйца и заради това е бил скъпо начинание.
Ванилената захар на Dr. Oetker e следващият продукт, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на малките кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя равномерно в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България - оригиналният пудинг на марката, който бързо се превръща в любим десерт на малки и големи с финия си вкус.
Dr. Oetker създава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.
Днес, с повече от 130 години история зад гърба си, Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави, а неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за висококачествени добавки за домашно сладкарство и печене и в България, и по в света.
Да отгледаш шампиони и добри хора – историята на треньорката Валентина Пехливанова
Където децата говорят, а възрастните наистина слушат – „Приказната къща“ на Илияна Милева
Цветомир Матев, който възроди ловешкото кино „Космос“ и показва как културата променя общности
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
