Кубрат Пулев в целофан Снимка: © Screenshot, bTV

Ако изслушате тв находката на неделния ден, а именно "Кубрат Пулев в парламента", на запис и без образ, може лесно да изпаднете в заблуда и да получите déjà vu, в което има нещо сбъркано, но не може да хванете какво е.

Ако сега пуснете образа, но лицето е изтрито, илюзията продължава с още по-зверска категоричност. Едра осанка, мощни мускули, голяма глава, здраво ръкостискане... да, това ще да е той.

Той пак е тук, но не е каратист, а боксьор, и този път няма планове да влиза в политиката.

Има един роман на Тимур Вермеш "Той пак е тук", в който германският писател разгръща фантастичен сценарий, в който Адолф Хитлер се връща в света в днешни времена. На подобен сюжет прилича разговора на Кубрат Пулев с Мария Цънцарова в кулоарите на парламента - Пулев вече цяла седмица е дипломиран политолог, което в очите на някой редактор явно директно го класира, ако не за пленарна зала, то поне за кулоарите на парламента. Боксьорът споделя на запис със зрителите своите виждания за войната в Украйна, политическата криза у нас, президентската република и зодиите.

Като за току-що дипломиран политолог, Пулев не звучи твърде уверено в политическите теми. Твърди, че "Съединението прави силата" е завет, идващ от човека, на когото е кръстен: "хан Кубрат, който, нали, снопа с пръчки, който да ги обедини, и когато са заедно, са силни."

След като Цънцарова му припомня, че според историческата справка "Съединението прави силата" е девиз, взет от Белгия, Пулев "пак казва, че още хан Кубрат го е казал и го е показал нАгледно и че няма значение точно откъде е взет, а важното е, че това е едно много силно послание."

Силно е и неговото послание към бившите председатели на Народното събрание, именно, че трябва "по някакъв начин да бъдат мотивирани, да имат още повече любов и сила в душата си, за да дават искрата на народните представители и да не забравят, че са избрани от народа".

Силно е и впечатлението, което Пулев произвежда относно дипломирането си, а именно, че не е чел собствената си дипломна работа и не може да цитира заглавието ѝ. Но е убеден, че в основата на една нация с бъдеще, е образованието.

Вероятно е разбрал това в университета, където по думите му, е получил "уникални запознанства с истински интелигентни преподаватели". Ако се чудите къде се отваря този портал на знанието - отговорът е УНСС.

По въпроса за военната помощ за Украйна, Пулев казва, "за да сме едно демократично общество, трябва наистина да се даде глас на народа и самият народ да има малко повече гласност", а в случая "народът е казал "не", няма да предоставяме помощ на Украйна, а тука се гласува все едно сме друга държава".

Не става ясно къде точно народът му го говори на Пулев.

Тук Цънцарова се намесва, за да попита защо смята, че народът е казал "не" на военната помощ. Боксьорът отговаря, че "лично той така го вижда" и темата е приключена.

Ванга е жива, само че носи боксови ръкавици. И докато Пулев явно знае какво иска "народът", на въпрос дали планира да влезе в политиката, отговаря, че "не е гледачка".

И въобще кой може да спори с "човек, който" твърди, че "не е важно какво казва той, а какво казва народът"?

Може би гледката нямаше да е чак толкова драматична, ако не се случваше на фона на празния петъчен парламент. И ако интервюто не целеше публичното манифестиране на мнението на боксьор в тежка категория по теми като предоставянето на оръжие на Украйна, конституционното устройство на държавата и влизането в Шенген.

Силен е и контрастът между онзи другия боксьор, който сега брани родината си, и нашия - който рецитира путински опорки все едно са новият хит на Андреа.

Схемата, по която уважаван и близък до "народа" спортист/артист бива впрегнат за целите на политическа пропаганда, не е точно непозната.

Така предъвкваният от реториката на човеколюбивите политици "народ"/"суверен"/"негово величество избирателят", отдавна е доказал склонността си да вдигна на гребена на възхищението си един или друг национален герой, който е спечелил златен медал по нещо си, и след време да гласува емоционално за същия, защото "и без това няма за кого".

През годините по същата схема се самоопорочиха редица български артисти, шоумени, телевизионери и спортисти. И медиите много им помогнаха - с интервюта на запис и на грешния декор.

Докато в световен мащаб има немалко примери за успели хора с професии, нямащи допирни точки с политиката, които след това са се превърнали в прилични и компетентни държавници, у нас обаче тази сполучлива трансформация някак все не се получава.

Естествено, това са просто предположения. Възможно е Кубрат Пулев да е бил интервюиран в Народното събрание единствено с цел скок на рейтинга на bTV и повод "умните и красивите" да бъдат дразнени във Facebook. Или да дразним същите журналисти, които не харесват чалгата в национален ефир.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: