Хуморът е нещо твърде специфично, и, както е модерно да се казва, индивидуално. Някои хора се смеят с глас на „Дневникът на Бриджет Джоунс“. Други: на „Трима души в една лодка (без да броим кучето)“. Трети: на „Семейни войни“ и вицове за тъщи и гейове.
Поради тази подчертана „инвидуалност“ на това какво е смешно, е много трудно да се направи развлекателно телевизионно предаване, което да се хареса на много хора. Даваме си сметка, че е много трудно. В последно време станахме тъжни свидетели на много неуспешни опити на телевизията да ни разсмее и да ни разведри от депресивната реалност на 2020г.
Не се смяхме много на „Игри на волята“, в които пораснали хора правят клякания по бански и редят пъзели на плажа. Плакахме на „Събота вечер с Дони“, в която едноименният певец води шизофренен диалог с робот на фона на меланхоличен соц декор. Затова много ни се искаше да се възторгнем от новото предаване по БНТ „Събота вечер с Митко Павлов“ и да кажем, че, да, националната телевизия се е отърсила от паяжините и ДА, в събота вечер ще гледаме Митко Павлов вместо HBO.
Митко Павлов е готин в песента с Явор Русинов „I feel alright” и беше супер като радио глас. В духа на БНТ обаче Павлов е претопен да се подиграва на космите под мишниците на дъщерята на Мадона, да прави шеги за Люлин и Манастирски ливади, и да интервюира братя Аргирови.
Последните трябваше да са преустановили телевизионните си изяви в началото на нулевите години. Младежкият им дух е достоен за възхищение, но да правиш аранжимент на своя песен отпреди 30 години и да носиш слънчеви очила в телевизионното студио вече не е особено интересно. Да говориш похотливо за Соня Васи не е актуално от 2001г., в която Ъпсурт изпяха „събудих Соня Васи – сънувам луди жаби“.
Не беше интересно и да гледаме как братята се сочат със стрелки и се подхилкват на въпроса „кой от вас е имал интимни отношения с мъж“, забождайки последния пирон в ковчега на участието си с коментара „дотам още не сме я докарали“.
Голямата драма дойде, когато в студиото се изсипа лавина от срамежливи плеймейтки с общо IQ колкото това на пустинен рак. Вероятно сценаристите са знаели, че момичетата няма да повдигнат интелектуалното ниво на публиката, но въпреки това са ги поканили, откъдето идва и проблемът. Просто тъпотията на плеймейтките отдавна вече не е смешна.
Нелепите псевдоеротични танци с бидон за кисело зеле и наденица оставят кофти вкус в устата и са мъчителни за гледане. Мисълта, че това е обществена медия също се повява натрапчиво в главите ни. И не защото всяка вечер гледаме записи на новогодишните концерти на виенската филхармония и препрочитаме „Братя Карамазови“, а защото целият дискурс на плоски секс закачки и реплики от типа на „За разлика от много хора, се занимавам с моя собствен живот“ просто са “out of date”.
Не се заливаме от смях и когато самите плеймейтки се смеят. Сценаристите на забавни предавания трябваше отдавна да са разбрали, че това, че някой се смее, не означава, че е смешен за публиката.
Липсинкът с разменени усти е препратка към хумора на кривите огледала, които бяха много смешни във времената, в които можехме да влезем в интернет, само ако съседите не говорят по телефона.
Усещането, че си губиш времето в епоха, в която времето е особено изчерпаем ресурс, трудно може да се напъха под килима. Затова, нашите уважения към Митко Павлов, но следващата събота ще си пуснем HBO.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
