Чрез стъклодувна техника майстори от цял свят превръщат пясък в изящни украшения и вещи - още отпреди Христа. Едно от най-очарователните приложения на тази стъклена магия се пази и до днес - за изработката на коледни играчки. А един от нейните пазители от Добрич се съгласи да ни разкаже за силата на малките жестове и вълшебството на Рождество.
Чуваме се с Миро по телефона. Сладкодумен е. Говори за занаята си и живота сякаш ни разказва приказка. Но омайва най-вече с това, че думите, които излизат от него, разкриват човека отвътре.
Умението да разказва не е единствената магия, която струи от Мирослав Димитров. Вече повече от 35 години той прави от стъкло играчки за коледната елха - от онези, които всички имахме вкъщи и треперехме да не изпуснем на пода, докато вадим празничните украшения през декември.
Още в началото на разговора отбелязва, че в пловдивско неправилно наричат занаята му стъклодув (както е и книжовно правилно да се изписва - бел. а.). Майсторът обаче е възприел думата с “х” накрая - стъклодух, защото “го издухваме това стъкло, все пак”.
Коледна кампания
Домашен уют и топлина, вкусна храна. Сигурността и обичта, която намираме в семейството. На това е символ Dr. Oetker вече повече от 130 години.
От самото си създаване Dr. Oetker се грижи за онези "малки" неща, които ни събират заедно, правят ни семейство и носят топлина и уют в дома. С Dr. Oetker кухнята се превръща в специално място, където любимата торта не е просто десерт, а израз на обич и внимание. Тя е малък жест, който храни не само тялото, но и душата на хората, които обичаме.
В седмиците преди най-светлия семеен празник, екипът на BoulevardBulgaria.bg и Dr. Oetker ще ви разкажат четири вдъхновяващи истории. Ще се срещнете с "обикновени" хора, които правят необикновени неща за другите. Те не търсят слава, а с постоянство и добрина правят света по-добро място. Подкрепят, помагат, вдъхновяват– съвременни будители, които с малки стъпки променят света наоколо, вдъхват надежда и даряват усмивки.
Името на Dr. Oetker идва от д-р Аугуст Йоткер – човекът, който донесе истинска революция в сладкарството със своя бакпулвер. Още през 1891 г. той създава смес с точни пропорции, която може да се съхранява дълго и гарантира, че десертите ни ще станат вкусни и пухкави. Благодарение на този продукт, поколения семейства се събират около масата с домашно приготвени лакомства.
Но успехът на Dr. Oetker не спира дотук. След бакпулвера идват ванилената захар, маята, Crème Ole, овесените каши Vitalis и пудингът за бисквитена торта – все продукти, които свързваме с най-уютните и топли мигове у дома. Те са част от нашите празници, обикновени дни и споделени моменти с любимите хора.
Срещата ни е част от проекта на “Булевард България” с Dr. Oetker - семейната компания с над 130 годишна история. Избрахме да ви представим хора, чиято професия е кауза и чиито малки жестове правят света по-добър, по-топъл, по-благ.
Мирослав наследява занаята и целия цех от своя тъст Георги Керанов, за когото говори с много любов. “Тук беше първата ми работа - преди повече от 35 години.” Днес вече ръководи екипа от 7 човека и въвежда новости, защото вярва, че тази древна техника не е остаряла, а напротив - принадлежи и на бъдещето.
Животът му не е бил винаги свързан със стъклото и родния край, макар днес да изглежда, че това е била неговата съдба от самото начало. Мирослав завършва туризъм и се занимава с кулинария дълги години в Германия. Заминава със съпругата си, за да изкарат достатъчнo пари да изучат децата си. Не мисли дълго обаче преди да се завърне. През 2021 година му се обажда тъстът му, за да му каже, че е негов ред да поеме занаята, който е усвоил още преди да тръгне на училище.
“Продадох къщата за 200 хил. евро в Германия, за да се върна тук и да инвестирам в духа на Коледа. Не си купих нова къща и две скъпи коли и не станах главен готвач някъде. Живея в склада на цеха, работим тук двамата с жена ми и със сина ни, за да не умре тази традиция.”
Малките жестове, които съхраняват любовта
След като поемат работилницата, Миро и съпругата му Марияна прекарват цялото си време заедно. “Не е лесно, но ние сме страхотен тандем,” казва той. “С един поглед ми е ясно какво иска да ми каже, след всичко, през което сме преминали заедно.”
И двамата намират сила в малките жестове и не оставят всекидневните трудности да затрупат вярата им в добрите дела - не само вкъщи и за близките хора, но и към непознатите, с които животът ни среща.
“Случвало се е някой да вземе в ръка някоя играчка от рафта и да попита колко струва, а след като чуе 10 или 12 лева, да я върне на място с посърнало лице. “Заповядайте!”- ще кажа аз и ще подаря играчката. “Случва се в живота на всеки да не може да си позволи нещо, което би го зарадвало. Точно тогава се отваря възможност да направим жест от сърце,” смята Мирослав - “защото не само с хляб се живее.”
“Божието дело."
Така той нарича занаята си. “Отдадох му се вдъхновено, когато осъзнах, че именно това е, което социализмът не е успял да ни отнеме - вярата и традицията да празнуваме Рождеството с неговите символи.”
“Елхата е вечнозеленото дърво, символ на Христос, звездата на върха - пътеводната вечерница, а цветните украшения - плодовете на Светия дух. Рождество Христово е моят живот,” казва Миро.
Първата поръчка за тази Коледа е получил на… 15 януари. “Къде ви намерих?!” - чул разтреперан глас по телефона и приел поръчката на развълнуваната дама, която до последно не вярвала, че е открила онези елхови играчки, които помни от детството си.
Пролетните и летните месеци в цеха минават по-кротко. Това е времето, в което Мирослав организира работилници за деца и за туристи. Дава им възможност да се докоснат до занаята на стъклодува и да опитат сами магията на това творчество.
Най-натоварено, разбира се, е преди празниците. “Получаваме много и големи поръчки от фирми, както и индивидуални поръчки вече и по интернет”. Това е една от новостите, които Мирослав въвежда, след като поема производството. “Подобрихме още доста неща,” казва той. Десет нови модели допълват каталога от над 60 украшения. Опаковките и кутиите също се развиват, благодарение на ентусиазма и визията на зетя наследник.
“Занаятът си е същият от векове, но съвременният начин на живот ни предлага много подобрения, които можем да внесем около него,“ кава Мирослав.
Един от най-важните елементи на успеха, казва майсторът “стъклодух”, е неговата съпруга. “Ако знаете само каква жена ми е подарил Бог!”, казва той с развълнуван глас. “И ни е подредил по най-добрия начин - в онова, в което тя е по-добра, аз съм неин помощник, а тя е мой там, където аз съм по-силен.”
С така разпределени роли на Мариана се полага да е помощник на Миро в кухнята. Традицията за коледната трапеза в техния дом повелява само три задължителни неща: “да е вкусно, да е сготвено с любов и да сме заедно.” Може да си приготвят агнешко, може и бобена чорба - не постят насила и не робуват на правила.
Първото празненство за семейството е на 23 декември, когато приключват и последните коледни базари, а работата в цеха спира. “Събираме се целият екип и си правим почерпка - със сладкиши и без алкохол - не защото не бива, а защото танците тръгват и без добавени градуси.“
Коледното дърво в дома на Миро е по-специално от целогодишното в цеха. Не защото го има само за празника. А защото е заобиколено от семейство и любов - двете най-съществени съставки на празника. И на живота.
Този сезон Мирослав и неговото семейство пожелават на всички нас да пазим любовта в сърцата си и да не забравяме, че малките жестове са ключът към големите радости. Коледните им играчки за елха, може да разгледате тук.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
