Ако лапсусът на Дани Каназирева "Не пипайте организираната престъпност" беше бисерът на 47 Народно събрание, думите на колегата ѝ от ГЕРБ Бранимир Балачев по адрес на убития прокурор Николай Колев би трябвало да провокират много по-сериозна реакция от шеги.

70-годишният варненски адвокат и бивш общински съветник (минал през ПД "Социалдемократи" и АБВ, преди да влезе в ГЕРБ) участваше в заседание на Правната комисия в 48 НС при изслушването на главния прокурор Иван Гешев.

При поредно напомняне на казуса с делото "Колеви vs. България" - ключов акт на Съда в Страсбург за българската прокуратура - Балачев казва:

"Николай Колев го заслужаваше, защото той правеше такива поразии..."

Думите му провокираха смут сред присъстващите депутати, а дори председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) настоява: "Може ли да заличите последното изречение в протокола?".

Човекът, за когото Балачев говори, е действащ военен прокурор до 28 декември 2002 г. - деня, в който е разстрелян на улицата пред дома си в София с 10 куршума. Екзекуторите му остават неразкрити до ден-днешен. В интервю за Клуб З Балачев не се разграничава от твърденията си, че Колев е извършвал престъпления по време на службата си.

Името на Колев и историята на покушението са емблематични за причините, поради които реформата в прокуратурата цикли през целия демократичен преход. И за отказа на българските правоохранителни служби да работят, когато се появи риск от сблъсък с главния прокурор - независимо кой е той.

Година преди смъртта си Колев е смятан за един от близките хора в обкръжението на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Двамата са били състуденти, познавали са се добре и явно са си имали достатъчно голямо доверие - както ще стане ясно по-късно.

През януари 2001 г. обаче Колев е пенсиониран изненадващо на 51-годишна възраст.

В интервю за Mediapool той твърди, че причината за смразяването на отношенията с Филчев е това, че си е позволил да не се съгласи с него по повод намеренията му да организира наказателно преследване срещу политици от СДС - вкл. Стефан Софиянски. Поводът за гнева на тогавашния ръководител на прокуратурата е медийна публикация, която разкрива, че брат му Ангел Филчев Борисов е задържан с контрабандни антики в Германия.

Филчев е убеден, че статията е поръчана като политически удар срещу самия него. Колев опитал да го разубеди, но последвала гневна тирада, в която му било обяснено, че "съм враг, щом не искам да работя" за главния прокурор.

Николай Колев признава, че е злоупотребявал със служебните си правомощия по поръчка на Филчев - от натиск срещу други прокурори, през заплахи срещу журналисти до образуване на незаконни дела за "врагове" на Филчев.

След отлъчването му от прокуратурата Колев решава да направи всичко по силите си, за да освети какво се случва в институцията.

Колев описва Филчев като човек с "тежки психически проблеми, в които нормалната логика е заменена с парадоксална" и говори за параноичните му прояви, породени от страх, че може да бъде убит.

По-интересното - извън персоналните оценки - е неговата доста точна прогноза за състоянието на държавното обвинение и след Никола Филчев.

Още през 2001 г. той говори, че прокуратурата "има достатъчно власт, която не може да консумира" и че ако и следствието бъде погълнато от нея (както се случи няколко години по-късно), "вече ще имаме една прокурорска диктатура, в която всеки неудобен ще бъде разследван, разпитван, в която медиите всеки ден ще бълват нови разкрития за нови корупции, афери, които ще бъдат тиражирани именно от главния прокурор".

Николай Колев не е нито първият, нито последният, който вижда това - и действията му не са "инцидент", както Бранимир Балачев се опитва да ги обяснява с 20-годишна давност.

Сходен случай се развива и около бившия апелативен прокурор на Варна Васил Миков, когото Филчев решава да накаже чрез командироване в дълбоката провинция.

Човекът, чрез когото действа главният прокурор върху Миков, е именно Николай Колев. Той е изпратен, за да принуди Миков да се "самопонижи" и да се размени с прокурор от Добрич. Когато Миков отказал да го направи, е командирован от Филчев да работи в Кърджали.

Жалбата на Миков срещу Колев пред ВСС остава без резултат, дори мнозинството (на ОДС) в Народното събрание приема, че Висшият съдебен съвет не може да наказва прокурори за нарушения, а това може да правят само административните им ръководители.

Преди смъртта си Колев се среща няколко пъти с Миков, като му разказва какви поръчки е раздавал Филчев - включително че един от сценариите предвиждал побой и захвърляне в язовир по време на престоя му в Кърджали.

Миков е реабилитиран по времето на ръководството на Борис Велчев, като е привлечен на работа във Върховната касационна прокуратура. През 2019 г. обаче магистратът беше намерен мъртъв в апартамента си. Официална версия: самоубийство.

Една година преди да избухне скандалът Колев-Филчев - друг висш магистрат, който си позволява да критикува главния прокурор - слага край на живота си, след като не издържа системния тормоз.

Николай Джамбов говори публично за това, че той и колегите му са принуждавани да работят по скалъпени дела, а който откаже - бива наказван по устав.

Джамбов също свидетелства за "атмосферата на подозрителност" и за злоупотребата с власт на Никола Филчев. Самият той е наказван дисциплинарно и е заплашван да не води "война" срещу главния прокурор, защото не го очаква нищо добро. Висшият съдебен съвет оставя сигналите му без последици.

Преди да отнеме живота си през април 2000 г., той пише писмо, в което призовава Филчев да подаде оставка.

В същия ден е запален офисът на съпругата на Васил Миков във Варна.

Прокурорката от Плевен Ваня Савова също е заплашвана от един от заместниците на Филчев - Христо Манчев - че ако не оттегли своя жалба до ВСС, "може да има и втори самоубил се прокурор".

През 2014 - години след освобождаването му от ръководството на прокуратурата - Христо Манчев беше намерен в дома си прострелян. Самоубийство. Заради тежко заболяване, според БНТ.

Връщаме лентата отново назад към 2001 г. - три месеца след бунта му срещу Филчев Николай Колев се сдобива с няколко обвинения за тежки престъпления - от трафик на наркотици до съучастие в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева (още един емблематичен случай от онази ера).

През май 2001 Колев разказва пред свидетели, че има информация за подготвяна полицейска "провокация" срещу него, в което ще му бъдат подхвърлени наркотици. Няколко седмици по-късно той действително е арестуван в дома си, но е пуснат на свобода.

СГС прекратява делото срещу него, защото като магистрат Колев той се ползва с имунитет - а главният прокурор не иска свалянето му, за да може процесите да преминат към съдебна фаза. Не спира и с разследванията срещу бившия си колега, който до края на живота си не е осъден или оправдан.

Войната между двамата продължава на втора писта. През декември 2001 Колев внася жалба в Съда в Страсбург за това, че главният прокурор организира целенасочен тормоз срещу него и му повдига фабрикувани обвинения с подхвърлени улики.

Колев завежда и второ дело, този път в България - срещу законността на избора на Филчев за главен прокурор. ВАС го прекратява, след като самият Филчев иска намесата на Конституционния съд и той се произнася в негова полза. Процесът в Страсбург не приключва толкова лесно, но жалбоподателят не доживява да види развръзката.

На 28 декември 2002 Колев е разстрелян, а до тялото му е намерена невзривена ръчна граната.

Стрелците са били двама, куршумите са минали не само през гърба, но и челно, от упор.

Главен секретар на МВР по това време е Бойко Борисов, който години по-късно (вече като премиер) твърди, че полицията е работила "перфектно" по разследването на убийството, но "не може да каже дали същото са правили и прокурорите по това дело".

Към момента на разстрела Борисов лансира версията, че смъртта на Колев има връзка с цяла поредица от знакови мафиотски удари - убийството на Илия Павлов, взрива на автомобила на Иван Тодоров-Доктора и опита за покушение срещу Алексей Петров.

Той твърди, че всички те са "поръчани и финансирани от едно място" и че имат връзка с предполагаемия засилен контрол върху митниците и контрабандните канали.

С днешна дата депутатът от ГЕРБ Балачев описва Колев като "прокурор, който често нарушаваше закона ежедневно" и като човек с "прекалено много врагове". Иначе "не се интересувал" защо е бил застрелян.

През 2003 г. тогавашният депутат Емил Кошлуков (настоящ директор на БНТ) също сипе тежки обвинения срещу Колев, когото нарича "стар комунист" и човек на ДС - оказва се, че той е водил делото срещу него в казармата в края на 80-те г. Тогава Кошлуков защитава Филчев, като "единственият човек в държавата и в цялата съдебна власт, който си върши работата" и нарича смъртта на Колев "мафиотско убийство".

Мафиотско или не - ликвидирането на Николай Колев остава неразкрито вече 21 години.

Вдовицата на Николай Колев - Нанка Колева, също прокурор във ВКП - продължава да поддържа жалбата му пред Европейския съд за правата на човека и през 2009 г. печели делото.

Именно това произнасяне стои в основата на външния и вътрешния натиск за ограничаване на правомощията на главния прокурор и за въвеждане на механизъм, по който той да може да бъде разследван.

Съдът приема, че устройството на прокуратурата е направило "практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства". Това не се променя дори след извършване на конституционна поправка, която на теория разрешава повдигането на обвинения срещу него.

Нанка Колева твърди, че убийството на съпруга ѝ е поръчано от Никола Филчев и че в него има участие бившата барета Алексей Петров - по това време вече собственик на "Лев Инс", и както ще се окаже, бъдещ съветник на шефа на ДАНС по времето на кабинета "Станишев".

Тези твърдения остават неразследвани и недоказани.

Името на Филчев е публично свързвано с още едно престъпно деяние - бруталното убийство на адвокатката от Ямбол Надежда Георгиева. Всъщност, едно от обвиненията, които са повдигнати срещу Николай Колев приживе, е именно за съучастие в това престъпление.

Вдовицата му обаче отново прехвърля вината върху Филчев, докато свидетелства пред съда под клетва. Друг свидетел дава показания, че жертвата и главният прокурор са имали близки отношения.

Скандалът се заплита още повече през 2006 г., когато пред кабинета на новия главен прокурор Борис Велчев умира от инфаркт следователят Илия Илиев. Магистратът е поискал разговор с Велчев, за да му разкаже факти по дела, в които е участвал - но така и не дочаква среща. Едно от тези разследвания е за убийството на Надежда Георгиева. Илиев също е сред уволняваните и командированите от Никола Филчев.

Делото за убийството на Надежда Георгиева завършва с провал на три инстанции, като през 2015 г. ВКС потвърждава оправдателните присъди на всички трима (живи) подсъдими. И тримата осъждат прокуратурата.

Бившият главен прокурор Филчев отрича каквато и да е вина по тези случаи. Той не е разследван дори след края на работата си като магистрат. Косвено той е разпитван години по-късно като свидетел по делото "Октопод" срещу Алексей Петров.

Обвиненията срещу него не са доказани - но и не са проверявани надлежно и официално в годините, в които все още е можело да се установи кой е истинският извършител на тези престъпления. Това е и критиката на Съвета на Европа и на Съда в Страсбург.

През 2006 г. Никола Филчев беше назначен за посланик в Казахстан от Георги Първанов - пост, на който издържа около 2 години. В момента 74-годишният юрист е съветник на главния прокурор Иван Гешев.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Две бебета са починали от коклюш в Кюстендил (Обновена)

Бебетата са били в предимунизационна възраст

12:22 - 19.04.2024
Важно днес

Даниел Митов се отказа да е външен министър

Разочарован е, че ПП-ДБ "не приеха нашата номинация"

11:32 - 19.04.2024
Важно днес

Украйна свали руски бомбардировач Ту-22М3

"Техническа неизправност" е причинила падането на самолета, според Русия

10:07 - 19.04.2024
Важно днес

Нинова обвини Желязков в цензура и му поиска оставката

Повод за това станах промени в правилника на НС

09:32 - 19.04.2024