Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
От изборите мина само месец (като броим и празниците), но нищо не може да заличи усещането за амортизация на парламентарния живот. А той все още не е започнал, така да се каже.
Покрай взаимните "любезности" и 3-часовите изслушвания на служебни министри по въпроса за вредителите по украинския слънчоглед, 49 Народно събрание просто не работи.
Бюджет 2023, който трябва да бъде гласуван по спешност до юни, чака да бъде отхвърлен на първо четене - но няма кой да го разгледа, няма мнозинство, а вече няма и преговори между ГЕРБ и ПП-ДБ заради недоволството от "екселската таблица на Асен Василев".
Когато репортер попита Бойко Борисов "А Вие какво предлагате за бюджета - кое да се съкрати?", последва само смях - кой играч сваля картите си във фазата на наддаването?
ГЕРБ не дават отговори, ГЕРБ задават условия на договарянето: от "джентълменското споразумение" за избора на Росен Желязков до директните заплахи за пълна изолация на ПП-ДБ в комисиите в парламента заради "нахалното им самочувствие".
Дотук по нищо не личи Борисов да е вложил особена искреност в предизборната си революция към компромиси и диалози с онези, с които "си прости" за престоя в ареста. Надлъгването още не е свършило.
В по-новата история има няколко варианта на коалиционни кабинети - два от тях са по дизайн на ГЕРБ. Но няма случай, в който най-голямата политическа сила да има по-малък брой депутати от останалите партньори в мнозинството, и да излезе с позитиви от управлението (справка: БСП след Тройната коалиция).
Днес разпределението в парламента е именно такова: 69 мандата в ГЕРБ към 70 в останалите три потенциални съюзнически групи в т.нар. План Б на ГЕРБ за първия мандат, или коалиция "Магнитски" - дори без да броим "Възраждане".
Вторият формат е онзи, при който всички здрави (и нездрави) сили са на власт в кратък програмен хоризонт - кабинетите "Попов" и "Беров".
И двата са съставяни в условия на десет пъти по-тежка икономическа криза, нереформирани тоталитарни институции, слаби демократични партии, външна изолация, популистки конспиративни теории за "заговора срещу българщината" и президент, който играе свои собствени игри.
И двата започват с клетви в името на общи приоритети, а завършват с трудно наследство, за което никой не желае да поеме отговорност. Голямата разлика е, че нито през 1990, нито през 1992 г. е имало взривоопасна ситуация с шест провалени избора за 2,5 години.
Във всички случаи статуквото се самообслужва във властта и си измива ръцете с реформистите, като преди това успява да ги разпилее на съставни части.
Драмата на Борисов не е, че Василев може да е министър на финансите за трети път - нали никой не си представя ГЕРБ да организира вътрешен преврат срещу лидера си и да го замени с Делян Добрев само за да гледа Хасковското дерби?
Драмата е, че загряващите край пистата ДПС, БСП и ИТН с удоволствие ще инсталират ГЕРБ в изпълнителната власт под съпровод от ченгеджийски експлозии по завоите на пътя за Самоков и усещане за пълно безвластие.
Междувременно ще си раздадат по-важните стратегически вакантни постове (БНБ, КЕВР, ВСС, Конституционен съд и още куп други), скандалите ще завалят, а наесен "ще искате цялата отговорност в държавата да я понеса аз", т.е. Борисов.
И тогава вече няма да има с кого да се оправдава за хроничните болести на управлението.
Затова няма избор между добро и по-добро. Затова парламентът не работи. Затова бюджетът залежава някъде между съчинението срещу чуждестранните агенти на "Възраждане" и трите предложения на ГЕРБ, БСП и ИТН за защитата от домашно насилие, внесени гузно след отхвърлянето на готови текстове от 48 НС.
А въпросът "Какво предлагате в замяна?" си остава без отговор един месец по-късно.
