Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Личното богатство на британския крал до голяма степен е забулено в мистерия и същинската му стойност трудно може да се изчисли. Guardian обаче се нае да одитира задълбочено имуществото на Чарлз III – от селски имоти и инкрустирани с диаманти бижута до картини на Моне и Дали, състезателни коне и редки пощенски марки.
Изданието хвърля повече светлина върху притежанията на монарха и според анализа той е наследил активи, които са увеличили богатството му до почти 2 млрд. паунда. Един от финансовите тласъци, довели до ръста, е полученото наследство от майка му, което не се облага с данъци.
„Въпреки че не коментираме частни финанси, вашите данни са изключително креативна смесица от спекулации, предположения и неточности“, каза в изявление говорител на краля по повод анализа на Guardian. От Бъкингамския дворец обаче не предлагат алтернативни цифри, подчертавайки личния им и частен характер.
Проучването на кралското имущество се различава от това на всеки друг, а голяма част от него произтича от публичната роля на монарха и семейството му. За да каталогизира имуществото на краля, екип от репортери на Guardian работи с 12 експерти, които имат опит в оценяването на земя, имоти, превозни средства, произведения на изкуството и бижута. За по-непрозрачните активи, като инвестициите в акции, са използвани „най-добрите налични данни, за да направим обосновани оценки“.
Богатство на четири колела
Трудността при разделянето на публичното от частното богатство личи при автопарка на Уиндзор, включващ модели Rolls-Royces, Bentley и Jaguar. Медията идентифицира 23 автомобила, някои от които са частна собственост, други са предоставени от производителите. А има и такива „по право на короната“, което означава, че те не са негови, а се държат от монарха от името на нацията.
Консервативно изчисление, базирано на експертни оценки, на тези автомобили, за които може спокойно да се приеме, че са частни, показва, че те са на стойност 6,3 млн. паунда.
Частна собственост на стойност 330 млн. лири
На крал Чарлз не му липсват дворци, замъци и резиденции, които да ползва, но повечето технически не са негови – като Бъкингамският дворец и дворецът Кенсингтън. Той обаче е наследил от майка си две селски имения, които са сред най-ценните му активи.
Първото е това в Балморал, закупено от съпруга на кралица Виктория, Алберт, през 1852 г. Като се има предвид потенциалът му за лесовъдство, земеделие, отстрел на глухари, преследване на елени и производство на възобновяема енергия, имението е оценено с помощта на експерт на 80 млн. паунда.
Още по-ценно е обширното имение Сандрингам в Норфолк, купено през 1862 г. от Виктория за нейния син. Описвано по онова време като „много грозно“, то бива превърнато в източник на средства – освен че туристите могат да го посетят срещу 23 паунда, разполага и със стотици имоти под наем, 6400 хектара земеделска земя и търговски площи. Оценява се на 250 млн. паунда.
Освен това Чарлз е освободен от данък върху тя наследените имения.
Кой е собственик на подаръците?
Сред многото активи, които покойната кралица оставя на най-големия си син, вероятно с цел да избегне плащането на данък върху завещанията на други деца, са нейните коне. Наследството по тази линия се равнява на около 70 чистокръвни коня на обща стойност поне 27 млн. паунда.
От смъртта на майка си досега Чарлз е спечелил 2,3 млн. паунда от продажбата на коне на търг, включително някои, подарени на кралицата от емира на Дубай и Ага Хан, които дворецът разглежда като „лични“, а не като официални подаръци.
Кралят наследява и най-добрата колекция от марки в света, съдържаща стотици хиляди експонати, събирани още прадядо му, Джордж V. Много от марките също са подарък. Достъпът до всички тях е изключително ограничен и затова е още по-трудно да се оцени стойността им. „Четиримата експерти, с които се консултирахме, бяха единодушни, че тя (колекцията) струва поне 100 млн. паунда“, пише Guardian.
На династията Уиндзор е забранено да третира официалните подаръци като своя лична собственост, но законът премълчава какво трябва да се прави с даровете, получени преди въвеждането на правилата през 1995 г.
В допълнение към конете и марките, подаръците включват множество скъпи произведения на изкуството, получени от семейството по време на пътувания в чужбина, които впоследствие са се оказали в частните им колекции. Сред тях са творби на Марк Шагал и Салвадор Дали, подарени на принц Филип. Има и Моне, придобит от кралицата майка в Париж малко след Втората световна война – когато цените са ниски – за 2000 паунда. Оценител на произведения на изкуството изчислява, че сега стойността му може да бъде 20 млн. паунда.
Трима експерти анализират 60 от най-значимите творби от списъка с почти 400 произведения, които са били изложени в „частни“ или „лични“ кралски колекции. Те изчисляват, че общата им стойност възлиза на около 24 млн. паунда, което вероятно е много занижено.
Частни бижута
Анализаторите се спират на 54 бижута, които са частна собственост, и изчислява, че тяхната стойност възлиза на около 533 млн. паунда.
Инвестиции
Нито един аспект от богатството на семейство Уиндзор не е по-секретен от акциите и инвестициите му, което прави невъзможно да се оцени със сигурност стойността на активите. В продължение на десетилетия кралските инвестиции са били прикривани от фиктивна компания, която, както разкриват архивите, е била създадена, за да скрие „смущаващото“ частно богатство на кралицата. Но има някои сведения за размера на техните дялове.
През 1993 г. журналисти от Times претърсиха регистрите на акциите на компаниите от FTSE 100, като изичислиха, че около 43 млн. паунда от тях тогава са притежание на монарха. Ако тези средства са останали под формата на инвестиции в компании от FTSE 100, днес те биха били почти три пъти по-скъпи.
След много условни изчисления, анализаторите пресмятат, че общото дялово богатство на семейството възлиза на 142 млн. паунда. Според тях и тази сума е значително занижена.
Херцогство Ланкастър
Херцогство Ланкастър – имение, което се управлява като печеливш бизнес, осигурява на този, който седне на трона, изгодни годишни плащания в размер на около 20 млн. паунда годишно. Създадено с кралска харта преди стотици години, в продължение на векове то е било обект на разгорещен дебат дали печалбите от него трябва да се изплащат на държавната хазна. Вместо това то се предава на монарсите по наследство, които обаче са ограничени да продават активите за пари в брой.
Според критиците на короната имението трябва да е публичен актив. Дворецът го нарича „частно имение, държано на доверието на суверена“. Загадъчният му модел е донякъде аналогичен на офшорните тръстове, които създават впечатление за отдалеченост между даден актив и неговия истински собственик. Но финансовите тънкости на херцогството не могат да прикрият факта, че то има само един действителен собственик.
При всички положения херцогството функционира като частен актив на монарха: през петте години, предшестващи смъртта ѝ, то изплаща на покойната кралица 109 млн. паунда. В сметките му са декларирани активи в размер на 653 млн. лири, благодарение на което богатството на Чарлз достига 1,8 млрд. лири.
