Константин Павлов-Комитата, който иска чиста и зелена София без корупция

Той е доктор по социология, магистър инженер, граждански активист, демократ. Близо 20 години от живота си посвещава на свободни онлайн медии, един от създателите е на българския имейл провайдър abv.bg. Преди четири години рязко сменя попрището - кандидатира се за кмет на столичния район "Лозенец" и печели изборите. Казва се Константин Павлов, но мнозина го знаят като Комитата - това е името, с което е познат като активен блогър в годините.

Комитата отново е кандидат за кмет на "Лозенец" - от местната коалиция "Обединени за София", в която са "Продължаваме промяната", Демократична България и "Спаси София". Казва, че много му се иска да довърши започнатото в централния столичен район. Вярва, че е крайно време да има реформа и децентрализация в местната власт, за да може тя по-бързо да решава проблемите на хората. Важно му е гражданите да не виждат никога табела в институция "Тук не е информация" и призовава хората да гласуват - защото "апатията не се отплаща".

Разговаряме с него за важните неща са столицата, за наследството, постигнатото за един мандат и кое може да бъде по-добре в следващия.


Какво ви накара отново да поискате да се включите в предизборната битка за още един мандат като районен кмет на "Лозенец"?

Нещата в София стават сравнително бавно. Тъкмо подготвихме няколко хубави проекта за реализация и, честно казано, бих искал да ги довърша. Също така смятам, че през този мандат, който се задава, ние ще имаме мнозинство в Столичния общински съвет, а с мнозинство е много по-лесно да се работи. Общинският съвет е този, който задава посоката и темпото на работата на общината.

Ако човек работи в противоречие с общинския съвет, това е все едно да си купи хубава кола и да я бута насам-натам по улиците. Когато районният кмет има подкрепа, се вижда, че колата има и хубав двигател. Това е моята мотивация да се явя за още един мандат - вярвам, че този път нещата ще се получат още по-добре.

Вие казахте, че не сте имал опит като професионален политик, когато се кандидатирахте преди 4 години, бяхте лице от гражданското общество, от протестите. Какво променихте в управлението на районната администрация, когато станахте районен кмет, с този граждански профил, който имате?

Първото нещо е, че почнах да използвам активно социалните мрежи за връзка с гражданите. Аз съм първият районен кмет на "Лозенец", който активно общува с гражданите и онлайн. Защото традиционните методи на общуване ги знаем - приемно време, организирани срещи, изяви в медиите и т.н. Предприех тази стъпка, която за онзи момент беше правилна - да общувам активно през социалните мрежи. И, разбира се, недоволство винаги има, но аз мисля, че се получи сравнително добре.

Встъпвайки в длъжност заварих и един доста грозен нефункциониращ сайт на районната администрация. Имам дълъг опит в онлайн медиите - около 20 г., така че преработихме сайта, за да отговаря на всички съвременни изисквания. И той се получи страхотно. Още на първата страница не занимаваме хората с някакви приветствия, не ги разсейваме. Те веднага могат да намерят услугата или информацията, която ги интересува. Всичко е на един клик разстояние.

Третото, което направихме, е да подобрим значително институционалния имидж, с който хората в района могат да се идентифицират. Обновихме сградата на районната администрация - там, където гражданите се срещат с нея - фоайето в момента е доста модерно, интересно, със ситуационни табла, с различни интересни места и личности от "Лозенец". Направихме и съвременна навигация. Това означава, че на всяка стая пише кой е вътре, за какво отговаря, няма лутане между стаи и гишета.

И, разбира се, никъде няма надпис ,,Тук не е информация“.

Какво заварихте в район "Лозенец" през 2019-а, освен грозния сайт, който ви е бил „завещан“ - като проекти, като грешки, които е трябвало да поправяте?

Заварих една инерция, продължила, за съжаление, твърде дълго време. Първо взе, че стана дума за твърде неприветливия, до известна степен враждебен подход към гражданите. Но по-тъжното е, че заварих и доста изостанали проблеми, които е можело да бъдат решени през последните 20 години, но така и не са били започнати.

Например придобиването на терени, на които биха могли да се строят детски градини и училища. Липсата на места в общинските детски градини е един от най-острите проблеми в София. В "Лозенец" той е още по-остър, защото е бързо развиващ се район с много млади семейства. Но подготвителните работи дори не бяха започнати, когато аз станах кмет. И когато през 2020 г. тогавашният министър-председател "изхвърли" едни 60 милиона лева през прозореца на джипката, за да започне строителството на детски градини в София, се оказа, че работата по терените, не само в "Лозенец", а в целия град, е доста назад. Наложи се да компенсираме това изоставане и започнахме да строим разширения в парцели за съществуващите детски градини. На останалите места, доколкото е възможно, започнахме и процедури по постепенно придобиване на необходимите имоти от общината.

Това, което заварих, много ме разочарова, защото очевидно предишната администрация въобще не беше мислила за хората, за начина, по който те ще живеят.

Работата ви, тъй като вие бяхте граждански кмет от политическа сила, която беше в опозиция в Столичния общински съвет, предполагам, е била съпроводена с известни предизвикателства заради липса на подкрепа. Как се справяхте с това изпитание?

Не беше лесно, по-сложно е, отколкото хората си го представят. Общината всъщност е доста сложен организъм, който може да функционира добре само, ако се работи в синхрон. Между другото аз бих добавил и държавата, и общината, цялата публична власт трябва да функционира в синхрон.

Когато районният кмет е в опозиция на управлението на Столичната община, доста неща се разсинхронизират, не са в такт, не работят заедно. Проекти се бавят, правят се неща в ущъб на гражданите. Крие се информация, не се отпускат бюджети... Въобще най-разнообразни административни номера се въртят.

Крайният ефект е, че гражданите страдат, че неща, които те заслужават и би трябвало да се реализират в района, или не се реализират, или стават със закъснение.

Когато е имало единодействие, единомислие между централната община, района, гражданите, тогава всичко е бързо, в срок, хубаво.

Има ли нужда от някаква промяна в тази сложна структура?

Има нужда от някаква драматична промяна. Има нужда от т.нар. децентрализация, за която ние говорим още от 2019 г. Всъщност има нужда от още по-широка промяна, нека я нарека реформа в местната власт, така че районите в градовете с районно делене (София, Варна, Пловдив) да станат по-самостоятелни. И районните кметове, които гражданите избират мажоритарно, да имат повече власт, повече правомощия, по-големи бюджети, за да могат по-бързо и по-добре да решават проблемите на хората.

Но това важи не само за районите. И общините в България имат нужда от по-голяма децентрализация и по-малка зависимост от държавата. Наистина говорим за много мащабна, драматична реформа в местната власт, която трябва да се случи в един момент. Аз се надявам бъдещото мнозинство в общинския съвет да предприеме първите стъпки.

Сега нещата са изкривени. Не работят добре, много се бавят. Ако ми разрешите да дам пример. Знаете ли каква е процедурата, за да отреже или окастри дърво, например? Разбира се, първо трябва разрешение и това е правилно, защото всички се опасяваме от качеството на зелената система в София. За да се отреже едно дърво, трябва да има достатъчно добра обосновка - то е опасно, изсъхнало е, пречи на нещо наистина важно. За компенсация трябва да бъде засадено ново дърво на друго място.

Сега обаче процедурата е следната: идва в районната администрация искане за подрязване или подкастряне на дърво. Това трябва да се случи пролетта или есента. Отива наш еколог и проверява на място какво е състоянието на дървото - как се развива, болно ли е, здраво ли е. Издава предписание. Това предписание отива в Столичната община за съгласуване. Тези съгласувания могат да отнемат по 4-5-6 месеца.

Районният еколог е достатъчно квалифиран да вземе решение каква да е съдбата на едно дърво, но вместо това се чака с месеци. Гражданите се изнервят и аз напълно ги разбирам. Те не могат да разберат какво налага 6 месеца да чакат отговор на такова елементарно запитване.

Това е само един от десетките такива примери. Има страшно много процедури, които изискват една преписка да се разходи до Централната община и да се върне. Когато се случи тази децентрализация, защото аз съм твърдо убеден, че тя в един момент ще се случи, един от най-важните ѝ ефекти ще бъде драматичното ускорение на процесите в общината. Нещо, което е отнемало 5-6-8 месеца, ще се решава за 2, примерно.

По отношение на бюджета, според Вас как трябва да се разпределя бюджетът за районните?

В момента няма никаква връзка между данъците, които гражданите внасят в столичния бюджет, а и в републиканския, и парите, с които разполага районният кмет. Което в случая с "Лозенец" е крайно несправедливо, защото на територията на района живеят около 4,5% от населението на София.

"Лозенец" внася над 8% от данъците в София. Хората живеят в по-скъпи имоти, плащат по-високи данъци и такси, имат добри професии и очакват данъците им да работят за тях. И не приемат, и аз съм напълно съгласен с тях, оправдания защо нещо не се е случило.

В една демокрация хората очакват данъците им да работят за тях. Това е и един от основните принципи на Европейския съюз, т.нар. субсидиарност, която изисква и правомощията, и бюджетите да бъдат разпределяни така, че проблемите да се решават възможно най-бързо от институциите, които са най-близо до хората. Това тепърва трябва да се случи в София. И няма какво да крия, "Лозенец" ще е един от районите, които най-много ще спечелят от такава реформа.

"Лозенец" като район има доста различен облик, тъй като в него попадат стари кооперации от центъра, стари промишлени обекти в "Хладилника", квартал "Витоша" също е там. Какво може да направи районен кмет, така че "Лозенец" да има балансирано развитие на всичките компоненти?

Ако има съдействието на общинския съвет, районният кмет може да направи много неща. София и съответно районните са длъжници на своите граждани, особено в новите квартали, където публичните инвестиции десетилетия наред са били задържани.. Ние в началото на разговора споменахме за това изоставане и за тази апатия, която аз заварих в началото. Гражданите на новите квартали са били буквално изоставени от предишната власт и диспропорциите, дисбалансите са нарастнали наистина неимоверно.

Как може това да се компенсира сега? С драматично увеличаване на инвестициите в новите квартали, с драматично увеличаване на инвестициите за нови терени, защото това е ключът към по-голямата част от проблемите там - липсата на общински терени, върху които да се изграждат улици, паркове, публични площи, общински сгради и т.н.

Ако действително имаме тези ударни инвестиции, тогава, да, можем да постигнем балансирано развитие между старите и новите части на района и на града.

Примерно мен ме критикуват: ,,Защо непрекъснато слагате снимки от ремонтите в старите квартали, а в новите почти нищо не се прави?“. Аз аргументирано отговарям, че необходимите инвестиции на квадратен метър са в много пъти по-големи и тук се изисква наистина много сериозен ангажимент на общинския съвет, за да се ликвидира този дисбаланс.

До момента не сме били свидетели на такива усилия от страна на общинския съвет, досега проблемите са били заобикаляни, замазвани, избягвани, но не и решавани.

Това, което зависи от районния кмет, и това, което аз винаги съм правил, е да предлагам все повече процедури за отчуждаване, все повече проекти за реализация – да искам пари за проектиране на улици, да настоявам за въвеждане на градски транспорт, там, където се строят нови сгради, да има и общински помещения. Искал съм всички тези неща и в рамките правомощията си, съм си свършил работата. Проблемът е, че това не е достатъчно за гражданите.

За да си свършим наистина работата като общинска администрация, всички заедно трябва да поемем много по-голям ангажимент за тези квартали.

В южната част на района са двата най-натоварени булеварда "Черни връх" и "Симеоновско шосе". Там стават катастрофи като тази, в която загина Милен Цветков, и тази, която причини Георги Семерджиев. Какво може да направи според Вас районната администрация съвместно със СДВР, със Столичната община, за да се повиши сигурността по тези пътища?

Това, което ние сме правили досега и смятам да продължим и за в бъдеще, е да предлагаме решения за тези невралтични обекти. Но все пак съм длъжен да спомена, че говорим за два булеварда, които представляват системен проблем за решаване в цялата столична община. Защото състоянието на сигурността по двата булеварда не само е следствие от състоянието, примерно, на пътната полиция, която не успява да контролира опасното шофиране, но и следствие от непропорционалното развитие на столицата.

Бившите села над околовръстния път се превърнаха в доста големи, бързоразвиващи се квартали, а необходимата инфраструктура за тях доста закъснява.

И всъщност автомобилът е универсалната кръпка - той компенсира липсата на детски градини, липсата на търговски обекти, липсата на спортни обекти, липсата на адекватно работещ градски транспорт. Да не говорим за неща, които традиционно се свързват с града като трамваи и метро. Сигурно я знаете тази поговорка, че градът стига дотам, докъдето стига трамваят. Автомобилът е кръпката, която закърпва цялото това положение.

Нещата вече са почти неудържими, сам споменахте тежкото състояние на пътната безопасност и тук наистина няма да се мине без драматични мерки и сериозни инвестиции.

През пролетта участвах в експерни съвети, на които се обсъждаше удължаването на метрото на юг от метростанция "Витоша", и според мен това е добро развитие за квартала, защото ще намали трафика, ще подобри качеството на въздуха, ще повиши качеството на живот.

Метрото наистина е важна придобивка. Но за да имаме квартали като на истинска европейска столица, там е необходимо да се направят и всички останали неща извън метрото – въвеждащ транспорт, улици, тротоари. Не може човек да излезе от метрото и веднага да нагази в калта. Това е абсурдно. Така че метрото ще е стъпка в правилната посока, но трябва да се мисли за цялостно разрешаване на въпроса.

Комитата И да ви кажа, тъжно ми е, но се вижда, че кръпките вече просто спират да работят. Например, наскоро беше пусната линия от малки автобуси, тип маршрутки, която да обслужва кварталите "Витоша" и "Симеоново" и да ги вози до метрото. Не проработи добре, хората се оплакваха от претъпкани маршрутки в час пик. Вече ги няма и пез уикенда. Наистина сме изчерпали всички решения, които уж времено закърпват положението, за да покажем бързи резултати и да се похвалим преди някоя предизборна кампания.

Това е голям провал на управлението на ГЕРБ, защото, както и да ги смятаме, 18 години не са просто дълъг срок, те са цяла епоха в развитието и на държавата ни и на града. 18 години, това е цяло поколение, това са едни хора, които са се родили и междувременно са станали пълнолетни.
Ако ние за 18 години не сме успели да решим въпросите на новите квартали на София, строени след 1990 г., къде сме тръгнали?
И аз това се чудя на колегите от ГЕРБ, те къда са тръгнали за 5-и мандат? Не виждат ли, че всъщност колкото и да се хвалят с някаква работа, те по плакатите си пишат колко много работят.. работата не е довела до добри резултати. Така че добре е да отстъпят място и да ни оставят да си свършим работата.

Кажете в тази връзка тогава за вашата работа, например, три проекта, които сте извършили и с които най-много се гордеете във вашия мандат.

Първо, ние в "Лозенец" прекратихме една доста порочна практика в строителството в Столичната община. Практиката на т.нар. инженеринг. Инженерингът означава, че една и съща фирма, един и същи изпълнител проектира, строи даден обект и контролира процеса. Това е все едно един ученик сам да си даде домашно, сам да си го напише, сам да си го провери и сам да си пише оценката. Сами разбирате, че този механизъм на работа не предполага към трудни и сложни домашни, които наистина имат смисъл.

Ние прекратихме тази практика. Отделихме проектирането от строителството и така направихме трите разширения на детски градини, които започнахме по тази програма, за която говорихме в началото на разговора ни.

Когато аз водих разговор с архитекта, той ме питаше как си го представяме, как да стане, аз отговорих, че моето изискване е много просто – нека е красиво и нека е по закон. Тоест, първо, да бъдат изпълнени всички законови изисквания, а те не са малко при строителството на детски градини, и второ – да бъде красиво, да възпитава децата в естетика. И се получи страхотно.

В момента се строят други две разширения на детски градини и там също сме с отделно проектиране и отделно строителство. Аз вярвам, че също ще се получи много добре.

Това, което оценявам като лично свое постижение, е, че успяхме да докажем, че общинското строителство може да е качествено, защото преди избори целият интернет, социалните мрежи, медиите са засипани със снимки на некачествено общинско строителство.

Ние показахме, ето, това е механизмът. Може. Да, по-труден е, да, малко се забавихме с няколко месеца, нито е удобно, нито приятно за хората, но доказахме, че всъщност има начин в България това да стане.

Второто нещо, което аз започнах като инициатива на територията на "Лозенец" е да възстановяваме автентичния вид на улиците, които са били павирани, а след това паважът е бил залят с асфалт. Може да ви се струва, че това не е голям проблем, но всъщност е грандиозен проблем за един районен кмет и за гражданите на квартала.

Може би някъде през 90-те години е започнало това нещо, когато вместо да се пренареждат паветата по определени улици, те са били просто заливани с асфалт. Паветата са хубава, твърда основа, изглежда всичко супер, но всъщност в момента, в който ги залеете с асфалт, те някак си изчезват от активите на общината. След като има асфалт отгоре, вие вече не сте съвсем сигурни дали има отдолу павета. Когато започнахме да махаме асфалта и да възстановяваме настилките, се оказа, че една трета от паветата са изчезнали покрай различни ремонти и т.н. А паветата въобще не са евтина настилка.

Тоест, говорим първо за спасяването на автентичния вид на улиците на много места в Лозенец, второ, говоря за спасяване на много ценно общинско имущество. Освен това, със сигурност знаете, че много голяма част от паважните настилки в града са и паметник на културата. Не точно тези, които сме възстановявали ние, но по принцип се смятат за ценност.

Също така павираните настилки са и по-екологични. Те попиват голяма част от водата, когато има валежи, не се нуждаят от толкова отводняване, не запечатват почвите, което е един от големите екологични проблеми в урбанизираните територии. И също така подобряват пътната безопасност, тъй като шофьорите по правило карат доста по-внимателно по улици с павирани настилки.

Така че това също смятам за значително свое постижение и нещо, което смятам да продължа през следващия си мандат. Има и детайли, на които трябва да обърна внимание, естествено, но нещата потръгнаха.

Помолихме Ви да дойдете с предмет, който е важен за вас и сте инвестирали време/пари в него. Вашият е електронен четец. Защо?

Защото не си намерих фотоапарата - заедно с фотоапарата това са двата предмета, които винаги взимам със себе си, когато пътувам, и в които инвестирах сериозно при покупката. До ден днешен не мога да се нарадвам на чудото, че разнасям в джоба си сериозна библиотека и когато ми се отвори време мога във всеки момент да седна някъде и да отворя почти всяка от любимите си книги.
Иначе снимам от 8-и клас насам и вече съм натрупал доста материал. Снимам пейзажи и архитектура. Светът е красиво място!


Местни избори 2023. Купуването и продаването на гласове е престъпление. Платена публикация


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Политика

Година по-късно - какво (не) се промени след масовите протести в Сърбия

Опозицията поведе битка срещу управляващите, но се разпадна само няколко месеца по-късно

14:39 - 03.05.2024
Живот

Супер лесни мини козуначени венци с бакпулвер

Приготвят се бързо и лесно, само с бакпулвер, а вкусът им е все толкова неустоим

11:53 - 03.05.2024
Важно днес

България се придвижи до топ 60 на класацията за свобода на медиите

Със сериозни критики към редакционната независимост

09:43 - 03.05.2024