Много от богатствата, натрупани по време на пандемията, вече са се сринали, но една малка група корабни магнати се задържа на върха. Богатите фамилии, занимаващи се с морски транспорт, укрепват империите си и разширяват обхвата си, а диверсификацията на бизнеса е част от печелившата стратегия.
Едва ли има по-ярка история, която да илюстрира опияняващата епоха на трескаво търсене, свити линии за доставка и растящи цени, от тази на Yildirim Holding AS. През последните три години стойността на тази слабо известна турска компания се е увеличила повече от три пъти, правейки семейството, което я управлява, още по-състоятелни милиардери. Но и подхранвайки амбициите му за развитие.
Ръководена от 61-годишния Роберт Юксел Йълдъръм, фамилията е натрупала състояние от някои от най-малко бляскавите ниши на индустрията – от търговията с въглища с Русия до добива на хром в Казахстан и фероникел в Косово. Сега те се готвят да похарчат 10 млрд. долара – повече от приблизителната стойност на сегашния им бизнес – за да навлязат в сферата на соларните ферми, заводите за торове в САЩ и други области. Средствата за този дързък план идват от неочакван приход, генериран от сделката на живота им през 2010 г., когато се притичат на помощ на изпаднала в затруднение корабна компания.
Общата нетна стойност на десетте най-богати магнати в отрасъла възлиза на 155 млрд. долара, според индекса на милиардерите на Bloomberg, което е повече от изчислените 60 млрд. долара в началото на 2020 г. Семействата сега се надпреварват да затвърдят хватката си в динамичен момент, когато индустрията се трансформира.
След като достигнаха пословични висини по време на пандемията, сега тарифите за контейнери са се сринали със 77% за година. Едно от големите предизвикателства пред индустрията са затягащите се правила за ограничаване на въглеродните емисии на корабите, които намаляват маржовете точно в момент, когато цените падат. Войната в Украйна и нелегалните групировки само засилват натиска, пише Bloomberg в свой анализ.
Въпрос на време е дали Йълдъръм ще успеят да предприемат необходимите стратегически ходове, за да запазят завоюваните позиции. Сред другите милиардерски династии, изправени пред същото, е френската фамилия Сааде, която ръководи CMA CGM – морският гигант, който ускори растежа на състоянието на Йълдъръм.
На ръба на катастрофата
Преди около 14 години CMA CGM се намира на ръба на катастрофата. Френската група за контейнеровози, тогава ръководена от основателя Жак Сааде, стана жертва на продължителна криза в известната с цикличността си корабоплавателна индустрия и бе принудена да предоговори дълга си и да търси нов капитал.
Роберт Йълдъръм се притича на помощ. Използвайки подразделение на семейната компания, той прехвърли 500 млн. долара на CMA CGM, придобивайки 20% дял, увеличен по-късно на 24%. Само въз основа на резултатите от миналата година са изплатени дивиденти за 600 млн. долара. Сега това е най-големият актив на Yildirim Holding и е увеличил стойността на турската компания до 6,7 млрд. долара, според индекса за богатство на Bloomberg, който за първи път оценява нетното състояние на семейството. Собствеността е разделена поравно между главния изпълнителен директор и неговия брат, председателя Али Риза Йълдъръм.
Залогът на CMA CGM сега е в основата на глобалните амбиции на Йълдъръм. Компанията вече притежава две дузини пристанищни терминали, нарежда се на второ място в света по производство на ферохром с високо съдържание на въглерод, един от най-големите производители на хромова руда е и има предприятия в 56 държави. Инвестиционният ѝ план на стойност 10 млрд. долара включва по-дълбоко навлизане в морската търговия и разширяване на дейността й, като се предвижда да бъдат изградени заводи за амоняк и карбамид в САЩ и соларни инсталации в Албания, Хърватия, Салвадор, Косово и Турция.
Роберт Йълдъръм възнамерява да развие и пристанищното звено на групата, което вече е един от най-големите оператори на контейнерни терминали в света. „Искаме да бъдем един от най-големите пристанищни оператори за превоз на плодове в САЩ“, каза той в интервю през март.
През последните шест години той инвестира и 70 млн. долара в турския футболен клуб „Самсунспор“, като изкупи миноритарните дялове. Отборът е на път да спечели тазгодишния трофей във втора дивизия, което ще го класира за участие във висшата лига на страната през следващия сезон.
Семействата, които диверсифицират бизнеса си, „са склонни да задържат създаденото богатство с по-малък риск от драстични промени“, казва Кен Ейлър, главен изпълнителен директор на Aquilance, консултант на еднофамилни и многофамилни фирми.
Смели ходове като този на Йълдъръм се възпроизвеждат от милиардери в цял свят. Някои от тях целят да затвърдят контрола си върху логистичния цикъл. Тази седмица Родолф Сааде, главен изпълнителен директор на CMA CGM и син на Жак, се съгласи да купи транспортния и логистичен бизнес на френския милиардер Венсан Болор на стойност 5,5 млрд. долара. Миналата година Апонте, италианските съперници на Сааде и собственици на морския колос Mediterranean Shipping Co., платиха 5,3 млрд. долара за обширната пристанищна мрежа на Болор в Африка.
Освен това Саадес купи 9% от Air France-KLM, а MSC на Апонте за кратко се бореше за придобиване на наследника на Alitalia.
Ранни години
Още преди пандемията да постави началото на сегашния бум на богатството на корабните магнати, Роберт Йълдъръм има отчетлива склонност към диверсификация. Средният син на търговец на строителни материали, той получава магистърска степен по машинно инженерство от университета в Орегон. Родителите му се съгласяват да му позволят да учи в САЩ, за да научи английски език, при условие че се върне в Турция след три години, разказва той в интервю за Oregon State Engineering Alumni Magazine.
Все пак остава отвъд Океана за по-дълго, приема първото си име – Робърт – и започва работа в подразделение на Mitsui Corp. в Калифорния, което проектира кранове за пристанища. Йълдъръм се присъединява към бизнеса на баща си пет години по-късно, в началото на 90-те на миналия век, когато той има само 15 служители. Тогава се занимават с внос на въглища от Русия. А преди две десетилетия за първи път му се отдава възможността да се възползва от кризата.
През 2004 г. Йълдъръм и братята му придобиват местна фалирала компания за добив на хром и друга за производство на торове. И двете предприятия са рухнали по време на катастрофалната дългова криза в Турция през 2001 г., която доведе до рязък скок на инфлацията, взриви бюджетния дефицит и доведе до внезапно изтичане на чуждестранни пари, което наложи намесата на Международния валутен фонд.
Семейството успява да съживи и двете предприятия. „Винаги съм поемал предизвикателството да правя трудни неща, които имат потенциала да осигурят по-добра възвръщаемост“, казва Йълдъръм, цитиран от Bloomberg.
Именно чрез пристанищния бизнес Йълдъръм се свързва със CMA CGM. В навечерието на световната финансова криза през 2008 г. той им предлага спасителен пояс. Жак Сааде призна след сделката, която осигури на турската компания три от десетте места в борда, че има синергия, тъй като и двете компании са семейни.
„Юксел цени взаимоотношенията“, казва Скот Ашфорд, декан на инженерния факултет в щата Орегон, който познава Йълдъръм отдавна. Според него турският предприемач отделя време за създаване на връзки и има стратегическо мислене и винаги се пита „Какво е моето конкурентно предимство?“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
