Корабно гурме за напреднали

15 хиляди морски мили в готвене или какво е да готвиш на научно-изследователски кораб до Южния полюс и обратно.

След като в началото на март българската база на о. Ливингстън беше зазимена до началото на следващото антарктическо лято и мисията на нашите полярници там приключи, учените отплаваха обратно към България на борда на българския военен научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“. Само преди две седмици екипажът авърши успешно един от най-сериозните етапи от своята мисия и премина през протока Дрейк.

Сега нека си представим какво е да готвиш на кораб, който преминава пролива с най-бурните течения на планетата. Старшина II степен Владимир Петров е свикнал с „летящите чинии“ и не се впечатлява, ако те завършат своето пътешествие на пода в корабната кухня. И това е част от длъжностната характеристика на корабния готвач, освен да се грижи за изхранването на 27-членния корабен екипаж на полярния изследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“.

Петров е дипломиран готвач, а военната му служба започва през 2003 година. През 2022 г. е назначен за старши готвач на военния научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“, с бордови номер 421, от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Старшина Петров става сутрин в 05.30 часа. Започва приготвянето на закуската, която трябва да бъде сервирана между 7:30 и 8:30 часа корабно време. Веднага след нея започват приготовленията на обяда. След него - за вечерята. И така всеки ден. Ако някой си мисли, че след вечеря следва почивка, забравя, че на вахтените (дежурните през нощта) се полага и нощна закуска, за която пак трябва да се погрижи корабният готвач.

Работата му е отговорна и никак не е лека. За щастие може да разчита на „помощ от колега“. На ротационен принцип на старшина Петров му помага по един колега, разпределен да даде двудневно дежурство.

Какво ще се яде на кораба, се знае поне седмица по-рано. Логистикът и готвачът определят състава и количеството на храната съобразно сборник готварски рецепти за заведения за обществено хранене. Дневното меню трябва да отговаря на специална наредба за калорийния прием.

„Най-важното е доброто планиране – не вземеш ли необходимите продукти, няма откъде да си ги набавиш по време на преход.“, коментира предизвикателствата на работата си старшина Петров.

За щастие на Петров екипажът не му поръчва „Филе миньон“ за вечеря, а се придържа към традиционните български неща като мусака, пълнени чушки, каварма и пиле с ориз. Супите – таратор, супа топчета, свинска и пилешка, както и характерната шкембе чорба, макар обичани от екипажа, са подходящи, само ако вълнението позволява.

При силно такова в салета (корабната столова) за предястие се сервират салати и разядки. При специални поводи - празници, които се честват у нас, старшина Петров се старае да спазва традициите в българската кухня – баница за Нова Година, печено пиле за Бабинден и агнешно и дробсарма за Великден. Екипажът ще има и боядисани яйца, когато наближи християнският празник.

За да бъде разнообразно и балансирано менюто на екипажа, съдейства Kaufland България. Ритейлърът е партньор на Българския антарктически институт и на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ в 31-вата Българска антарктическа експедиция. Компанията обезпечи с хранителни продукти екипажа на военния научно-изследователски кораб, както и учените за престоя им на Южния полюс.

Списъкът с нужните продукти за дългия преход на кораба са прецизно селектирани и старателно подготвени в Централния склад на компанията в село Стряма. Така най-голямата търговска верига подпомога усилията на българските учени в търсенето на устойчиви решения за борба с климатичните промени и стана първият български ритейлър, стъпил на Антарктида.

31-вата Българска антарктическа експедиция се превърна в историческа именно заради участието в нея на родния научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“.

За първи път българските учени стигнаха до Южния полюс с български кораб, като в същото време страна ни записа в своята морска история плаване под български флаг, с български екипаж, учени и логистици на борда през най-бурните води на земята и успя изцяло да се причисли към полярните държави.