Снимка: © Getty Images

Новият коронавирус вече е обявен за глобална пандемия от Световната здравна организация, която призова всички държави да предприемат спешни мерки за безопасност. САЩ наложи 30-дневна забрана за влизане в страната от страните-членки на европейското Шенгенско пространство. Дания и Италия обявиха пълна карантина. Останалите държави налагат ограничения според преценката на властите за икономическите последици.

Трябва ли правителствата да чакат събирането на повече данни за разпространението на вируса или трябва да предприемат драстични мерки още сега?

Томас Пуейо има няколко решения, които споделя в блога си в платформата Medium.com. Пуейо използва графики, модели, данни и много различни източници, за да даде отговор как правителствата, бизнесът и всеки човек поотделно трябва да действа срещу коронавируса. Информацията е базирана на данните към 11 март 2020 г.

„Булевард България“ ще ви представи текста в четири части, които ще включват следните теми:

1. Колко случая на коронавирус ще има във вашата страна?; 2. Какво ще се случи, когато реалните случаи на болестта започнат да се проявяват?; 3. Какво трябва да направим?; 4. Кога да действаме?

Изводът на Пуейо е, че коронавирусът е неизбежен, а оценката за истинските случаи на заболяването са силно подценени. Той идва с прогресивна скорост – постепенно, а след това поразява внезапно. Въпрос на време е – може би седмица или две. Когато всички реални случаи се проявят, здравната система ще бъде извънредно претоварена.

"Пациенти ще бъдат лекувани в коридорите. Изтощените медицински работници ще се пречупят. Някои ще загинат. Ще трябва да решават кой пациент да получи кислород и кой да умре. Единственият начин да се предпазим от това е да се самоизолираме днес. Не утре, а днес", призовава Пуейо. Това означава колкото се може повече хора да останат у дома. Политиците, обществените лидери и бизнес лидерите имат силата и отговорността да предотвратят по-голямата опасност.  

Нормално е човек да има притеснения. Нормално е да се пита дали не реагира пресилено.  

Но в период от две до четири седмици, когато целият свят може да бъде под карантина, ценните дни на доброволна изолация може да спасят животи.

"Хората няма да ви критикуват, а ще ви благодарят, че сте взели правилното решение", пише Пуейо и представя изключително детайлен анализ на причините за този извод. 

Колко случая на коронавирус ще има във вашата страна?

Общият брой регистрирани случаи на заразата растеше прогресивно, докато Китай не успя да удържи разпространението на вируса. Но след това той проникна отвъд границите на страната и сега вече е пандемия, която никой не може да спре.


Към днешна дата това важи най-вече за Италия, Иран и Южна Корея:


В Южна Корея, Италия и Китай има толкова много заразени, че е трудно да се види графиката за останалите страни. Ако приближим обаче, можем да видим ясно и нея – в долния десен ъгъл.


Дузина са държавите, в които броят на новите заразени расте прогресивно. Повечето от тях към днешна дата са западни страни.

Следващата графика показва процентния растеж на броя нови случаи между 5 и 6 март. Държавите, преминаващи червената ограничителна линия на графиката, са тези, в които на всеки втори ден новите случаи се удвояват.

Ако този тип прогресивност се задържи, получаваме това:


За да разберем какво ще се случи или как да се предпазим, трябва да направим анализ на случаите на COVID-19 до момента в Китай, в държавите от Източното полукълбо, които имат опит с вируса SARS, и в Италия.

Китай

 

Това е една от най-важните графики. Жълтите стълбове показват обявения дневен брой случаи на заразата в провинция Хубей – епицентърът на вируса. Този блок ни дава информация колко хора са диагностицирани в съответния ден. 

А сивият блок ни показва истинския брой на случаите за деня. Центърът за контрол и превенция на заболяванията в Китай е открил тази цифра, след като специалистите питат диагностицираните пациенти кога за първи път са се появили симптомите им.

Важното в случая е, че по това време истинската стойност на броя заразени не е била известна. Властите нямат представа, когато даден човек прояви симптоми. Те знаят само момента, в който той отива при лекаря и бива диагностициран.

Жълтият блок показва какво знаят здравните власти, а сивият – какво наистина се е случвало.

На 21 януари броят на новите случаи на заразата (жълтият блок) експлодира: има около 100 нови случая. Всъщност обаче през този ден са били 1,500 и са се покачвали прогресивно. Но властите не са го знаели. Видимото за тях е, че в съответния ден има 100 нови случая на новата болест.

Два дни по-късно здравните власти затварят Ухан – градът е под карантина. В този момент броят на диагностицираните през деня клони към 400. Забележете – те блокират града при положение, че има само 400 нови случая за един ден. Всъщност обаче не знаят, че в този ден е имало 2,500 нови заразени.

На следващия ден под карантина попадат още 15 града в провинция Хубей.

Насочете вниманието си към сивия блок на графиката – до 23 януари, когато Ухан е отцепен от света, новите случаи растат прогресивно. Истинският брой на новите заразени есплодира. Но когато Ухан затваря врати, случаите намаляват. На 24 януари още 15 града биват отцепени и броят на нови заразени е в застой. 

Два дни по-късно е достигната най-високата цифра на нови случаи. Оттам нататък тя постоянно намалява.

Забележете, че официалните случаи – жълтият блок, все пак продължават да растат прогресивно. 12 дни по-късно все още изглежда, че броят им се покачва. Но всъщност това не е така. Просто се е увеличил броят на хората с по-остри симптоми и все повече са започнали да посещават лекар.

Останалите региони в Китай бяха добре координирани от правителството, така че предприеха незабавни и драстични мерки. Това е резултатът:

Всяка плоска линия е китайски регион с регистрирани случаи на коронавирус. Всяка една от тях е имала потенциала да расте нагоре, но благодарение на мерките в края на януари всички те са спрели разпространението на вируса.

Междувременно Южна Корея, Италия и Иран са имали цял един месец да научат за проблема, но не са го сторили. Техните графики показват, че новите случаи там нарастват както в Хубей и надминават всеки един друг китайски регион до края на февруари.

Източните държави

Случаите в Южна Корея нараснаха експлозивно, но замисляли ли сте се защо това не се случи в Япония, Тайван, Сингапур, Тайланд и Хонконг? 

Всички те бяха засегнати от епидемията на SARS през 2003 г. и са научили уроците от нея.

Имаха представа колко лесно и смъртоносно може да се разпространява коронавирусът, затова знаеха, че трябва да подходят сериозно към кризата. Затова независимо, че случаите при тях започнаха да растат по-рано, развитието на епидемията в тези страни не е експоненциално. 

До този момент, правителствата осъзнават заплахата и я ограничават, веднага щом се появят данни за експлозивно разпространение на коронавируса. В останалите страни по света обаче се случва нещо напълно различно.

Преди да премина към тях, ще обърна внимание на Южна Корея. Тази държава е изключение. Коронавирусът беше ограничен до първите 30 случая. Пациент 31 се оказа суперпреносител, който е разпространил вируса на хиляди други хора. Тъй като болестта се предава, преди пациентите да проявят симптоми, вирусът е изпуснат от контрол, докато властите осъзнаят проблема. 

Сега се налага да платят за последствията от един-единствен случай. Усилията им за ограничаване на разпространението обаче дават резултат (към 12 март Италия и Иран изпреварват Южна Корея по брой на заболелите). 

Щатът Вашингтон

Вече видяхте как расте заболеваемостта в западните държави и колко зле изглеждат прогнозите само за една седмица напред. Сега си представете, че ограничаването на заразата не се случва като в Ухан или друга източна страна; резултатът от това е колосална епидемия. 

Нека да разгледаме няколко случая - щата Вашингтон, района около залива при Сан Франциско, Париж и Мадрид. 

 

Щатът Вашингтон е американският Ухан. Броят на случаите тук расте експоненциално. Към 10 март са доказани 140 случая. (На 12 март броят им е 366). 

Но от самото начало се случва нещо интересно. Смъртността се оказва изключително висока. В определен момент щатът съобщава за трима болни и един починал пациент. 

Знаем от други държави, че смъртността от новия коронавирус е някъде между 0,5% и 5%. Как е възможно смъртността във Вашингтон да е 33%? 

Оказва се, че вирусът се е разпространявал незабелязано в продължение на седмици. Всъщност, случаите не са били само три. Просто здравните служби са знаели за три случая, а един от тях е починал. Колкото по-сериозно е състоянието на пациента, толкова по-вероятно е да бъде тестван. 

Това напомня за жълтите и сивите стълбове при Китай: Във Вашингтон също имат информация само за жълтите стълбове (официалните случаи), и картината е изглеждала добре - само 3 пациенти. Но в действителност болните са били стотици, дори може би хиляди. 

Това е проблем: Хората имат информация само за официалните случаи, а не за истинските. А е нужно да знаем броя на истинските случаи.

Как можем да ги изчислим? Оказва се, че има два начина.

Първият начин е чрез смъртните случаи. Ако във вашия район има починали пациенти, можете да използвате данните за прогноза на броя на реалните заболели към този момент. Знаем с приблизителна точност колко време отнема на един човек да премине от зараза с вируса до фатален край - средно 17,3 дни. Това означава, че човек, починал на 29 февруари в щата Вашингтон, вероятно се е заразил около 12 февруари. 

Знаем и нивото на смъртност. При този сценарий използвам стойност от 1% (ще обсъдим причините за това по-нататък). Това означава, че около 12 февруари вече е имало приблизително 100 заболели души в съответния регион (един от които е починал след 17,3 дни). 

Сега, използвайте средната стойност за удвояване на случаите за новия коронавирус (средният период, по време на който случаите стават два пъти повече). Стойността е 6,2. Това означава, че в 17-дневния срок между заразата и смъртта на пациента, случаите трябва да са се увеличили 8-кратно (=2^(17/6). Тоест, ако не диагностицираме всички случаи, един смъртен случай може да означава 800 истински заболявания към днешна дата.

Щатът Вашингтон има 22 смъртни случая към 10 март. Бърза сметка показва, че е вероятно да имаме около 16 000 истински заболявания към тази дата. Сумата е сравнима с броя на официалните пациенти в Италия и Иран, взети заедно. 

Ако се вгледаме в детайлите, ще установим, че 19 от смъртните случаи в щата Вашингтон са от един клъстър, който може би не е разпространил вируса в широк мащаб. Ако смятаме тези 19 случая като едно цяло, общият брой на починалите пациенти от коронавируса в щата ще бъде равен на 4. Ако обновим модела с това число, все пак ще получим приблизитео 3000 реални заболели от коронавируса към 10 март. 

Тревър Бедфорд разглежда вирусите и техните мутации, за да оцени вероятния общ брой на заболелите. Изводът му е, че вероятно има около 1100 случая в щата Вашингтон към 10 март. 

Нито един от тези подходи не е идеален, но всеки от тях сочи към едно общо послание: не знаем броя на истинските случаи, но е много по-висок от официалните данни. Не става дума за стотици, а за хиляди или дори повече болни. 

Районът около залива при Сан Франциско

До 8 март властите в този район не бяха регистрирали нито един смъртен случай. Това затрудняваше оценката на истинския брой на заболяванията. Официалните данни сочеха, че има 86 пациенти. Но изследванията за новия коронавирус в САЩ са силно ограничени, защото здравните служби не разполагат с достатъчно тестови комплекти. Държавата реши да разработи свой собствен набор, който се оказа неработещ. 

Ето как изглеждат броя на проведените изследвания в различни страни към 3 март: 

 

Турция, която нямаше нито един случай на коронавирус, е провела 10 пъти повече изследвания на глава от населението в сравнение със САЩ. Ситуацията днес не е много по-добра. Около 8000 изследвания са направени в САЩ, което означава, че приблизително 4000 души са тествани. 

 

Тук можете да ползвате съотношението между официалните и реалните случаи на заболяването. Как да ги оценим? В района на Сан Франциско са тествали всеки човек, който е пътувал или е контактувал с други пътници. Това означава, че властите имат представа за повечето случаи на предаване на вируса от външни източници, но нямат информация за инфекциите, предадени в рамките на общността. 

Ако знаем какво е разпространението в общността и разпространението при пътуване, ще изчислим колко реални пациенти има в този район. 

Разгледах данните за това съотношение от Южна Корея, които разполагат с отлична информация. 

Към момента, в който страната е регистрирала 86 заболявания, 86% от тях са инфектирани в рамките на общността. При това положение можем да изчислим, че броят на реално заразените хора в района на Сан Франциско вероятно достига около 600 души. 

Франция и Париж 

Към 10 март Франция има 1400 потвърдени случая и 30 починали пациенти. Ако използваме двата метода, ще получим следния прогнозен обхват на истински заболявания: между 24 000 и 140 000. 

Повтарям: броят на истинските случаи на зараза с коронавируса във Франция вероятно е между 20 и 100 пъти по-висок от официално потвърдените данни. 

Не ми ли вярвате? Погледнете отново таблицата с данните от Ухан: 

 

Ако съберете данните от жълтите стълбове до 22 януари, ще получите 444 случая. Добавете към тях всички сиви стълбове. Получава се сума от около 12 000 случая. Тоест, когато Ухан е смятал, че има 444 пациенти, болните вече са били 27 пъти повече.

Ако Франция смята, че има 1400 пациенти, има вероятност болните вече да са десетки хиляди. 

Същите изчисления са приложими към Париж. В града има около 30 потвърдени случая, но реалният брой на болните може би достига стотици, ако не и хиляди. При 300 случая в областта Ил-дьо-Франс, общия брой на болните в региона може да е надминал десетки хиляди души. 

Испания и Мадрид

Испания има много близки данни с тези на Франция (1200 пациенти в Испания спрямо 1400 във Франция, равен брой смъртни случаи). Правилата са приложими: Испания вероятно е стигнала над 20 000 реални случая на заболяване от новия коронавирус. 

В региона на община Мадрид има 600 официални случая и 17 починали пациенти. Реалният брой на заболелите вероятно е между 10 000 и 60 000. 

Ако четете тези данни и си казвате: "Невъзможно, това не може да е истина", просто помислете. При подобен брой на заболяванията Ухан вече беше под пълна блокада. А ако си казвате "Провинция Хубей все пак е само един регион от Китай", не забравяйте, че в нея живеят над 60 милиона души, повече отколкото в Испания и приблизително толкова, колкото във Франция. 

Очаквайте в петък в "Булевард България": Част 2 - Какво ще се случи, когато истинските случаи на коронавируса се проявят

Прочети