Докато лекарите в интензивните отделения се борят за живота на пациентите с Covid-19, психолозите са все по-загрижени за дългосрочните последици на социалното дистанциране върху човешката психика. Първите симптоми са вече налице, като влошеното качество на съня и зачестяващите кошмари.

Обикновено кошмарите са признак на посттравматичен синдром, макар че при голямата част от хората е трудно да се говори за травма на този етап. Това обаче не важи за хората „на първа линия“, особено лекарите, които лекуват тежко болни пациенти. Те понякога са изправени пред избор кои пациенти да лекуват и кои не, в ръцете им умират хора и това ги поставя пред значителни психологически изпитания. Поради изтощителните смени и голямото натоварване вероятно мнозина от тези хора не спят достатъчно в момента, така че при тях посттравматичните симптоми ще се появят със забавяне.

За нас, редовите социално дистанцирани хора, обяснението е значително по-тривиално: нарушената рутина на нашето всекидневие. От една страна, затворени вкъщи, без възможност да работят нормално и да упражняват обичайната си физическа активност, хората не се уморяват достатъчно. В същото време се натрупва друг вид умора – тази от постоянната тревожност, свързана както с притесненията за здравето в краткосрочен план, така и с опасенията, свързани с работата, финансите и живота в по-далечното бъдеще.

Натрупаните през деня тревожност, несигурност и напрежение се отразяват върху съня ни, като го правят накъсан, непълноценен и понякога по-уморителен от будуването.

В моментите, когато все пак успяваме да заспим, сънуваме по-интензивно и по-реалистично от преди, споделят пациенти пред психолозите. Сънищата са основна част от механизма, по който хората се справят с емоциите си – специфичните центрове в мозъка, които се занимават с тази задача са с 30% по-активни, докато спим.

Стресът има доказано влияние върху съня, а това, което задейства стресовата ни реакция са ситуации, които чувстваме като непредстазуеми и неконтролируеми.

Според учените, в настоящата криза има и още един елемент, който влошава положението – социалното дистанциране.

Невидимата заплаха от коронвируса е трудно да се визуализира, затова хората създават различни образи в сънищата си, често природни бедствия или чудовища. Някои визуални метафори са сравнително ясно свързани с тревогите от „будното“ ни всекидневие – когато сънуваме, че се задушаваме, че по тялото ни пълзат насекоми или че сме хванати в капан. В други случаи се появяват носталгични мотиви, свързани с детството, родния дом, отдавна невиждани или починали близки и роднини.

Споделянето на „корона-сънищата“ е актуално занимание в социалните медии. Психолозите обаче не смятат, че при всички хора става дума непременно за кошмари.

Мнозина споделят, че сънуват по-интензивно, а сънищата им са странни или фантастични, но не непременно лоши.

Макар механизмът на сънуването все още да не е напълно разгадан, учените смятат, че колкото по-наясно сме с чувствата си, когато сме будни, толкова по-цветни, картинни и запомнящи се са сънищата ни.

Това може би означава, че освен всички негативни последици социалното дистанциране може да има и положителни ефекти. Един от тях е, че хората ще започнат да обръщат внимание на чуствата и мислите си, ще се научат да ги анализират и да ги разбират по-добре, съответно, да познават и разбират по-добре себе си. Сънищата са част от това познаване, дори и когато е трудно да ги обясним. Затова психолозите съветват да си припомняме сънищата си, да записваме сюжети, хора и детайли, да търсим повтарящи се мотиви и връзки с „будните“ ни преживявания. Ако ни е трудно да оценим дали сънят е добър или лош, да се опитаме да осмислим чувството, с което се събуждаме.

Макар че в отделни държави започва облекчаване на мерките против пандемията или поне има ясен хоризонт кога ще се случи това, като цяло прогнозите на учените са, че в една или друга степен животът ни ще продължи в епидемична обстановка още доста време – според някои до края на тази година, дори и по-дълго.

Затова е важно да намерим своя начин да си осигурим качествен сън и да „програмираме“ сънищата си.

Съветите на специалистите са да си спестяваме четене на новини и ровене в социалните медии късно вечер, да заменим телевизията с книга, да си представяме непосредствено преди заспиване това, което бихме искали да сънуваме, вместо да мислим за тревогите от днешния ден и да правим планове за утрешния. Творчески дейности (рисуване, писане, свирене), хобита като готвене, шиене, цветарство и др., както и физическа активност (особено когато стане възможно тя да е сред природата) действат доказано терапевтично.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Пеевски започна нова чистка в ДПС и изключи Хасан Азис и още приближени на Доган

12 близки до Доган са изключени с решение на ДПС-Кърджали

20:48 - 13.11.2024
Важно днес

Тръмп се завърна в Белия дом

Той се срещна с Байдън и двамата обсъдиха предаването на властта през януари

20:24 - 13.11.2024
Европейски дневници

Партийни разногласия около двама кандидати спънаха одобрението на новите еврокомисари

Кандидатурата за еврокомисар на Испания спъна процедурата за състава на новата ЕК

19:50 - 13.11.2024
Важно днес

Серия от улични нападения изкарва жителите на "Оборище" на протест

Зачестяват случаите на агресия и физически атаки в район "Оборище"

17:44 - 13.11.2024
Важно днес

Романът, носител на "Букър 2024", излиза на български език до дни

"В орбита" (Orbital) на Саманта Харви получи престижната награда за 2024 г.

17:08 - 13.11.2024
Важно днес

Сарафов дава на парламента и данни от СРС, за да поиска имунитета на Джейхан Ибрямов

Обвиненията срещу депутата от ДПС са две, едното по случай от 2019 г.

15:46 - 13.11.2024
Важно днес

Жена е пребита до смърт от мъжа си в Радомир

56-годишната жена е загинала след побой заради семеен скандал

15:19 - 13.11.2024